4 Р Е Ш Е Н И Е № 71 София, 11 март 2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на четвърти февруари две хиляди и единадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Ружена Керанова Блага Иванова при секретар Аврора Караджова и с участието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев аказателно дело № 12/2011 год. Производството е касационно по жалба от името на подсъдимия В. В. Л. срещу въззивно решение № 338/20.Х.2010г. по внохд 553/2010г. на АС-София с доводи за нарушение на закона – чл. 213а от НК,защото липсва принуда, освен това в случая следва да намери приложение чл. 9, ал.2 от НК; наложеното наказание е явно несправедливо, защото е недооценено значението на установените по делото смекчаващи обстоятелства. Искането е да се отмени решението и да се оправдае подсъдимия или да се измени с налагане на наказанието пробация. Прокурорът е на становище, че жалбата е частично основателна, но не по съображенията в нея. Не е налице квалифициращият признак по чл. 213а, ал.3, т.6 от НК, защото пострадалият няма качеството на длъжностно лице с възможност да се разпорежда със суми за изплащане на трудово възнаграждение. В случая няма основание за прилагане на чл. 9, ал.2 от НК; не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на присъдата в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. намира: В производство по Глава ХХVІІ – чл. 371, ал.2 от НПК подсъдимият В. В. Л. е признат за виновен и осъден по чл. 213а, ал.3, т.6 във вр. с ал.2, т.1, предл.І-во във вр.с ал.1, чл. 55, ал.1, т.1 и чл.36 НК на 3(три) месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип за това, че на 5.ІІІ.2009г. към 14ч. в София с цел да принуди П. П. П. в качеството му на длъжностно лице и във връзка с изпълнение на службата му – технически ръководител на строителен обект, да се разпореди с парична сума – 75 лв., го заплашил с насилие и деянието е придружено със заплаха с убийство. Решението противоречи на закона, защото пострадалият П. не е длъжностно лице, на което да е възложена дейност по изплащане на трудовото възнаграждение на приятеля на подсъдимия св. Л.Шонов, така че признаците от обективна страна по чл. 213а, ал.3, т.6 от НК не са налице. Това налага оправдаване на подсъдимия по обвинението за изнудване спрямо длъжностно лице във връзка със службата му. Доколкото подс. Л. е признал фактите по обвинителния акт, че деянието си е осъществил чрез заплахи с убийство, квалификацията по чл. 213а, ал. 2, т.1, предл.І-во от НК съответства на смисъла на закона и практиката по приложението му. Правилно е и решението, че в случая не може да се приложи нормата по чл. 9, ал.2 от НК, пред вид възприетите за установени фактически обстоятелства, които обосновават изводите, че личността на дееца и извършеното него деяние не позволяват извод, че деянието е малозначително или с явно незначителна обществена опасност. Не е налице и третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание. То е в размер на минималната граница на този вид наказание, а основания за налагане на друг вид, законът не предвижда. Поради това и искането на жалбоподателя и защитата му са неоснователни – противоречат на закона. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Отменя въззивно решение № 338/20.Х.2010г. по внохд 553/2010г. на АС-София в частта по чл. 213а, ал.3, т.6 от НК и оправдава подсъдимия В. В. Л. по това обвинение, а в останалата част оставя в сила посоченото решение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: