2 решение по гр.д.№ 2858 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 34 София, 28.03.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2858 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Г. М., С. Ц. М. и В. Ц. К. /наследници на починалия в хода на делото първоначален ищец Ц. Д. М./ против решение № 8708 от 18.12.2015 г., поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение от 30.03.2016 г., постановени по в.гр.д.№ 17425 от 2014 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-124-94 от 03.07.2014 г. по гр.д.№ 69 от 2013 г. на Софийския районен съд, 124 състав за отхвърляне на предявените от Ц. Д. М. срещу С. П. Д. искове с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху следния имот: 21 кв.м., представляващи реална част от УПИ XV-13 от кв.63 по регулационния план на [населено място], кв.Горна баня, район „О. купел“, одобрен със заповед № РД-50-307 от 20.04.1995 г. и част от имот с идентификатор № 68134.4327.6313 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-74 от 20.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК и с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премести оградата между имоти с идентификатори 68134.4327.6313 и 68134.4327.6314 по регулационната линия. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В открито съдебно заседание пълномощникът на ответника С. П. Д. оспорва жалбата и моли решението на Софийския градски съд да бъде оставено в сила. С определение № 556 от 22.11.2016 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационното обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния правен въпрос: длъжен ли е въззивният съд съгласно чл.266, ал.3 ГПК да допусне допълнителна или тройна експертиза, когато в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е допуснал такава експертиза и във въззивната жалба е направено искане за експертиза. По този въпрос в задължителната практика на ВКС /т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ се приема, че когато в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е допуснал определено доказателство и във въззивната жалба има искане за допускане на същото доказателство, на основание чл.266, ал.3 ГПК въззивният съд е длъжен да допусне това доказателство. По отношение на експертизите е прието, че когато изслушването на експертиза е необходимо за служебното приложение на императивна материалноправна норма, въззивният съд е длъжен и служебно да назначи такава. Нещо повече, според задължителната практика на ВКС, съдът е длъжен да постави допълнителна задача на експертизата, когато нейното заключение е непълно или неясно. В конкретния случай в противоречие с тази задължителна съдебна практика и на разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК въззивният съд е оставил без уважение съдържащото се във въззивната жалба искане за назначаване на експертиза със задача вещото лице да измери границата между двата имота на място с уреди и посочи вярното й местоположение съобразно регулационния план. Видно от материалите по делото, в съдебно заседание от 12.12.2013 г. първоинстанционният съд е приел първоначално заключение на съдебно-техническата експертиза. Още в това съдебно заседание пълномощникът на първоначалния ищец Ц. М. е оспорил заключението. В този смисъл е било искането му заключението на експертизата да не бъде приемано в този вид и вещото лице да бъде задължено да изработи комбинирана скица, в която да нанесе границата между имотите на Ц. М. и С. Д. по последния регулационен план и на място, от която скица да може да се види каква част от имота на първоначалния ищец е оградена в границите на имота на ответника. Такава допълнителна задача е поставена от съда. В съдебно заседание от 27.05.2014 г. вещото лице е представило комбинираната скица, която обаче отразява границите на имотите на ищеца и на ответника по регулационния план, одобрен със заповед № РД-50-307 от 20.04.1995 г. и по одобрената кадастралната карта на [населено място],[жк]. Въпреки че вещото лице по същество не е изпълнило поставената му допълнителна задача /не е посочило къде се намира на място границата /оградата/ между имотите на ищеца и на ответника и не е отразило застъпването, нито е посочило защо приема, че регулационният план от 1995 г. е последния приложен дворищно-регулационен план на населеното място/, съдът е приел това допълнително заключение. В това съдебно заседание пълномощникът на Ц. М.- адв.С. отново е оспорил заключението на вещото лице, поискал е комбинираната скица да не бъде приемана и да се назначи друго вещо лице. Първоинстанционният съд е отказал да назначи друго вещо лице, тъй като е счел, че искането на адв.С. е преклудирано- следвало да бъде направено още в съдебното заседание от 12.12.2013 г., когато е приета основната експертиза. Произнасяйки се по този начин, съдът не е взел предвид, че в съдебно заседание от 12.12.2013 г. пълномощникът на Ц. М. е оспорил основната експертиза; че искането на ищеца от съдебно заседание от 27.05.2014 г. за ново вещо лице по същество представлява оспорване на заключението по поставената допълнителна задача на експертизата /за изготвянето на комбинирана скица/ и че това оспорване е направено своевременно- в съдебното заседание, в което е приета комбинираната скица. Съдът не е взел предвид и че изготвянето на допълнителна експертиза се налага предвид на това, че вещото лице по същество не е изпълнило поставената му задача- в комбинираната скица не е посочило къде се намира на място границата /оградата/ между двата имота и не е отразило застъпването на тази граница с границата по последния приложен дворищно- регулационен план, нито е посочило защо приема, че регулационният план от 1995 г. е последния приложен дворищно- регулационен план на населеното място. С това първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.200, ал.3 от ГПК. От своя страна, като е отказал да назначи допълнителна експертиза, въпреки съдържащото се във въззивната жалба искане за такава експертиза и допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради което такава допълнителна експертиза не е била приета, въззивният съд с разпореждането си от 28.01.2015 г. също е допуснал съществено процесуално нарушение- нарушение на чл.266, ал.3 ГПК. Поради изложеното обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. След отмяната и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да допусне изслушването и приемането на допълнителна съдебно- техническа експертиза със задача: вещото лице да изготви комбинирана скица, в която с различни цветове и букви да отрази съществуващата на място граница /ограда/ между имотите на ищците и на ответника и границата между двата имота по последния приложен дворищно-регулационен план на населеното място. По отношение на това кой е последният приложен дворищно-регулационен план, вещото лице и съдът следва да се съобразят с разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по тълк.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк.д.№ 3 от 2010 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 8708 от 18.12.2015 г., поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение от 30.03.2016 г., постановени по в.гр.д.№ 17425 от 2014 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Д състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.