Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 103   София,  24.06.2009 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на  трети юни две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА     при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 717/2008г.     Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 72 от 09.02.2009 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на решение № 141 от 14.07.2008 г. по в. т. д. № 186/2008 г. на Варненски апелативен съд. С обжалваното решение, след частична отмяна и частично оставяне в сила на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 90 от 08.02.2008 г. по т. д. № 912/2006 г., е отхвърлен изцяло предявеният от И. Т. Р. срещу „Б” А. , гр. В. иск по чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на сумата 15 000 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 2162/2000 г. на Варненски районен съд въз основа на запис на заповед от 22.04.2000 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага подробни съображения срещу извода на въззивния съд, че процесният запис на заповед не е издаден във връзка със съществували между страните търговски отношения, като счита същия за противоречащ на събраните по делото доказателства, в т. ч. и на признанието на самия ответник. Според касатора, решаващият състав е преиначил процесуалната му позиция и е допуснал нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Ответникът - „Б” А. , гр. В. оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й изцяло като неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки от 03.06.2009 г. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е частично основателна. За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли изцяло предявеният от И. Т. Р. от гр. Т. срещу „Б” А. , гр. В. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на сумата 15 000 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 2162/2000 г. на Варненски районен съд въз основа на запис на заповед от 22.04.2000 г., въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал наличието на каузално правоотношение и връзка между него и процесния запис на заповед и че дори не твърди да съществува такова каузално правоотношение между него и ответното търговско дружество. С оглед на това, позовавайки се на абстрактния характер на записа на заповед като ценна книга, решаващият състав е счел, че поетото с него задължение за плащане на сумата 15 000 лв. е действително и че тази сума е дължима и понастоящем. Този извод е неправилен. В пълно противоречие с процесуалната позиция на ищеца е приетото от Варненски апелативен съд, че същият признава несъществуването на каузално правоотношение като причина за издаването на процесния запис на заповед. Както в самата искова молба, така и в хода на цялото производство пред инстанциите по същество ищецът И. Т. Р. е поддържал, че записът на заповед е издаден с оглед уреждане на съществуващите между него и ответника “Б” А. трайни търговски отношения. Именно с оглед посочените твърдения на ищеца по делото са събрани множество писмени доказателства, разпитани са двама свидетели и са назначени няколко счетоводни експертизи. Всички тези доказателства установяват категорично, че през периода 1998 г. - 2000 г. страните по делото са били в неформални търговски отношения, изразяващи се в продажбата на консигнация на стоки, предоставяни от ответното дружество на ищеца и съответно в доставката на други стоки /уплътнители/, извършвана от ищеца в полза на ответното дружество. Нещо повече, фактът на активни търговски отношения между страните, предшествали издаването на процесния запис на заповед, не се оспорва и от самия ответник, като същият е признат и изрично от законния представител на дружеството С. П. Л. в съдебно заседание на 05.03.2007 г. Безспорно доказана от показанията на свидетелите и от обясненията на представляващия ответника е също и връзката между съществуващите търговски отношения между страните и процесния запис на заповед за сумата 15 000 лв., като е установено, че подписването на същия е било с цел уреждане на тези отношения, т. е. доказана е гаранционно-обезпечителната функция на записа на заповед. Ето защо, направеният от въззивния съд извод в обратен смисъл се явява напълно необоснован и поради това е неправилен. С оглед обстоятелството, че длъжникът по процесния запис на заповед е доказал своите лични възражения срещу ценната книга, а именно - доказал е съществуването на каузално правоотношение между него и кредитора по записа на заповед и връзката на това каузално правоотношение със записа на заповед, в тежест на ответника по иска - кредитор по каузалното правоотношение, съобразно правилото на чл. 127 ГПК /отм./, е да докаже съответно своето изпълняемо вземане - както съществуването му, така и неговия конкретен размер. Настоящият състав намира, че от всички събрани по делото доказателства, в т. ч. и признанието на самия ищец по реда на чл. 114 ГПК /отм./, направено в съдебно заседание на 14.05.2007 г., може да се приеме за доказано съществуването на вземане на ответника “Б” А. към ищеца И. Т. Р., произтичащо от развилите се между тях неформални търговски отношения в периода 1998 г. - 2000 г. Тези доказателства обаче не установяват по несъмнен и категоричен начин какъв е размерът на това вземане. Ответникът не е изпълнил вмененото му по реда на чл. 152 ГПК /отм./ задължение от съдебно заседание на 12.02.2007 г. да представи конкретно посочените документи, съставени във връзка с търговските взаимоотношения между него и ищеца, в т. ч. и протоколите за извършени ревизии, въз основа на които именно, според показанията на свидетеля В/служител на ответното дружество/, е издаден процесният запис на заповед. С оглед на това и предвид констатираната от всички вещи лица невъзможност да бъдат счетоводно проследени доставките, плащанията и прихващанията на вземания между страните по повод техните неформални търговски отношения през посочения период, дължаща се на нередовното счетоводно отчитане на документите и неспазване на изискванията на Закона за счетоводството, настоящият състав приема за недоказано твърдението на ответника, че вземането му към ищеца е в размер на вписаната в записа на заповед сума - 15 000 лв. При това положение, за доказан размер на задължението на ищеца може да се счете само сумата 4 275.35 лв., платена от него в хода на изпълнителното производство, което плащане следва да се преценява като признание за дължимостта на посочената сума. За тази сума предявеният иск е неоснователен и правилно е бил отхвърлен. За разликата обаче до пълния му предявен размер - 15 000 лв., т. е. за сумата 10 724.65 лв., с оглед липсата на категорични доказателства за дължимостта й - искът е основателен и след отмяна на въззивното решение следва да бъде уважен.   При този изход на спора, на основание чл. 78 ГПК, ответникът следва да заплати на касатора направените разноски за разглеждане на делото във всички инстанции, изчислени по компенсация и съобразно уважената част от иска, в размер на сумата 520.27 лв.   Така мотивиран, В. касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 141 от 14.07.2008 г. по в. т. д. № 186/2008 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Т. Р. срещу „Б” А. , гр. В. иск по чл. 254 ГПК /отм./ за сумата 10 724.65 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 2162/2000 г. на Варненски районен съд въз основа на запис на заповед от 22.04.2000 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 254 ГПК /отм./, че И. Т. Р. от гр. Т., ул. “. № 10 не дължи на „Б” А. , гр. В., ул. “. № 44 сумата 10 724.65 лв. /десет хиляди седемстотин двадесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/ по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 2162/2000 г. въз основа на запис на заповед от 22.04.2000 г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141 от 14.07.2008 г. по в. т. д. № 186/2008 г. на Варненски апелативен съд в останалата му част. ОСЪЖДА „Б” А. , гр. В., ул. “. № 44 да заплати на И. Т. Р. от гр. Т., ул. “. № 10 направените по делото разноски в размер на 520.27 лв. /петстотин и двадесет лева и двадесет и седем стотинки/.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: