О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 282 С. , 15,04,2011 г. . ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д. №235 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производство по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. И. В. М. от[населено място] е обжалва определение № 4 от 18.01.2011 г., постановено по ч.т.д. 5/2011г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено определение № 104/11.10.2010 г. по т.д. №46/2010 г. Г. окръжен съд. Искането е за отмяна на въззивното определение поради неправилното тълкуване от съда на разпоредбата на чл.694, ал.3 ТЗ за кръга на легитимираните лица за предявяване на установителен иск и за допуснато нарушение на чл.130 ГПК, което е възпрепятствало частният касатор да поиска възстановяване на срока за подаване на иск по реда на чл. 64, ал.2 ГПК. Счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е разрешаване на въпроса за материалноправните предпоставки за предявяване на иска по чл.694, ал.1 и ал.3 ТЗ, като се направи разграничение на легитимираните страни по двата текста на ТЗ за предявяване на положителен или отрицателен установителен иск. Поддържа се, че произнасянето на съда по допустимостта на иска е от значение за законосъобразното развитие на гражданския процес и само при пълното развитие на процеса страните ще имат действителна възможност за защита на правата си, а по приложението на чл.130 ГПК липсва съдебна практика. Ответниците по касация [фирма] – в несъстоятелнст,[населено място] и [фирма] - П. не вземат становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.3,т.1 ГПК, което подлежи на касационен контрол при предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Обуславящ за изхода на делото е въпросът за легитимацията на лицата, които могат да предявят иск по чл.694 ГПК. Съществува съдебна практика за материалните предпоставки за предявяване на установителен иск, с който се цели установяването или оспорването на прието в производството по несъстоятелност вземане по реда на чл.694, ал.1 ТЗ – длъжникът да е в производство по несъстоятелност, кредитор или длъжникът да е направил възражение по чл.690, ал.1 ГПК срещу предявено прието или предявено неприето вземане, искът да е предявен в преклузивния седмодневен срок, считано от датата на обявяване на определението на съда по чл.692, ал.4 ТЗ в търговския регистър. В този смисъл е определение № 35 от 28.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 805/2009 г., II т. о., ТК. По въпроса подаването на възражение по чл.690, ал.1 ТЗ е ли е процесуална предпоставка за кредитор или длъжникът да упражнят правото на иск по чл.694, ал.1 ТЗ в хипотезата на чл.694, ал.3 ТЗ - за вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4 ТЗ липсва съдебна практика, поради което настоящият състав на ВКС, ТК намира, че е касационното обжалване на въззивното определение ще следва да бъде допуснато при наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ищецът – частен касатор обосновава активната си легитимация с разпоредбата на чл.694, ал.3 ТЗ като поддържа, че за разлика от иска по ал.1, предявяването на иска по ал.3 не е обвързано с възражение и със съдържанието му срещу списъка на кредиторите по чл.690 ТЗ, което следвало както от непосредственото, така и от историческото тълкуване на чл. 694 ТЗ. Разпоредбата на чл. 694, ал.1 ТЗ разглежда възможност за предявяване на положителен или отрицателен установителен иск срещу неприето, респ. прието вземане с определение на съда, постановено по реда на чл.692, ал.4 ТЗ. Положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска от кредитор или длъжника е подаване на възражение срещу изготвения от синдика списък на приетите, респ. неприети вземания. С новата разпоредба на ал.3 на чл. 694 ТЗ / ДВ, бр. 38 от 2006г./ се предостави право на защита на страните в производството по несъстоятелност да установят, респ. оспорят вземане след постановяване на определението на съда, с което е одобрен списъка на вземанията и които преди произнасянето на съда не са имали основания да подадат възражение по реда на чл.690, ал.1 ТЗ, защото вземането е било включено, респ. не е било включено в списъка на приетите от синдика вземания. Не съставлява положителна предпоставка за предявяване на иска подаването на възражение само за кредитор, чието вземане е включено от синдика в списъка на предявените и приети вземания, но по възражение на друг кредитор или длъжника, това вземане е изключено от списъка с определението на съда по чл. 692, ал.4 ТЗ. Не е необходимо подаването на възражение, като предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск за кредитор или длъжник за вземане, което не е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но след уважено възражение на кредитора, предявил вземането, то е включено от съда в списъка на приетите вземания. От горното следва, че с разпоредбата на чл.694, ал.3 ТЗ се допуска предявяването на установителен иск от кредитор или длъжника в производството по несъстоятелност, без да има подадено възражение срещу списъка на синдика за приетите или неприети вземания, поради разлика в хипотезите от тези по чл.694, ал.1 ТЗ. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Предявеният иск е недопустим. Правилно съдът е приел отсъствие на предвидената в чл.694, ал.1 ТЗ положителна предпоставка за допустимост на иска за жалбоподателя – кредиторът да е подал възражение в срока и по реда на чл. 690, ал.1 ТЗ. Видно от доказателствата по делото вземанията на кредитора [фирма], оспорени с исковата молба на ищеца-жалбоподател, са вкл. в списъка на предявените и приети от синдика вземания и срещу тях единствено е подал възражение кредиторът [фирма] – В.. Затова единствено това дружество - кредитор има легитимацията да предяви отрицателен установителен иск за оспорване на вземането на [фирма] от несъстоятелния длъжник, съгласно новелата на чл.694, ал.1 ТЗ. В заключение производството по делото правилно е прекратено поради недопустимост на иска на кредитора И. М.. Водим от изложеното ВКС, Т. отделение, първо отделение в настоящия си състав О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4. от 18.01.2011 г. постановено по ч. т.д. 5/2011г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено определение №104/11.10.2010 г. по т.д. №46/2010 г. Г. окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: