Ключови фрази
активна легитимация на синдик * процесуален субституент * отменителен /Павлов/ иск

???????

      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

62

 

София, 17.07.2009 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  -  Търговска колегия, І т.о.     в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди и девета година в състав:

                                             Председател:  Таня Райковска  

                                                         Членове:  Дария Проданова                                                                     

                                                                                       Тотка Калчева

 

при секретаря      Красимира Атанасова  като изслуша докладваното  от съдията                  Проданова                   т.д.N 39 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на В. Г. , действащ в качеството на с. на "Унитек"А. (н) срещу решението от 29.08.2008 год. по т.д. № 1996/2008 год. на Софийски апелативен съд с което е обезсилено решението от 19.06.2006 год. по гр.д. № 664/2004 год. на Софийски градски съд и е прекратено производството по предявеният от синдика иск с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване недействителността на извършен от несъстоятелното дружество апорт на пет недвижими имота и 13 автомобила в капитала на "Стрешер"АД.

Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – наличието на противоречива съдебна практика по съществен материалноправен въпрос – активната легитимация на синдика при иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

Ответникът по касация "Стрешер"А. , чрез пълномощника си в с.з. изразява становище, че жалбата е неоснователна. В представен по делото писмен отговор на пълномощниците се сочи, че синдикът не е процесуално легитимиран по смисъла на чл.15 ал.2 ГПК (отм.) за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД и разпоредбата на чл.649 ТЗ сочи оправомощаването му само по чл.645 ал.3 ТЗ и чл.647 ТЗ.

Ответникът по касация, длъжникът "Унитек"А. (н), не изразява становище.

Като взе предвид становищата на страните, обсъди доводите им, съобразно чл.290 ал.2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното:

Жалбата е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

Неплатежоспособността на "Унитек"А. е обявена с решение от 26.02.2003 год. по т.д. № 1040/2002 год. на Софийски градски съд, като с друго влязло в сила решение началната и дата е определена на 11.12.2002 год. Твърдението по исковата молба на синдика на "Унитек"А. (н), депозирана на 14.05.2004 год. е, че извършеният на 06.06.2002 год. от несъстоятелното дружество апорт на пет недвижими имота и 13 автомобила в капитала на "Стрешер"А. съставлява действие увреждащо правата на кредиторите на несъстоятелността, поради което апортът следва да бъде прогласен за недействителен..

За да отхвърли иска, Софийски градски съд се е позовал ла липсата на активна материалноправна легитимация на синдика за провеждането на П. иск. По същите съображения, Апелативният съд е приел, че синдикът не е процесуално легитимиран да инициира производството по този иск, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по него.

Основание за допускане на касационен контрол е обстоятелството, че по отношение активната легитимация на синдика за провеждането на П. иск, състави на ВКС са се произнесли с противоречащи си решения.

С решение № 1224/25.06.2001 год. по гр.д. № 2370/2000 год. ВКС-Гражданска колегия, състав на V г.о. е приел, че не съществуват пречки искът по чл.135 от ЗЗД да бъде предявен и от с. с оглед на неговите правомощия по чл.658 ал.1 ТЗ и че в този случай искът се води в интерес на всички кредитори на несъстоятелността. Допълнителен аргумент е приведен и от невъзможността на отделен кредитор да се удовлетвори индивидуално от имуществото, предмет на спора по чл.135 ЗЗД, дори и при уважаване на предявения от него иск.

С решение № 535/27.05.2005 год. по т.д. № 13/2005 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. е отречено правото на синдика да предяви П. иск, активно легитимирани по който са само кредиторите на длъжника. В решението е посочено сходството между отменителните искове по раздел І на глава ХLІ ТЗ и иска по чл.135 ЗЗД, като целящи отмяна на увреждащи действия на несъстоятелния длъжник, но е проведено разграничение в активната легитимация на ищеца. Искът по чл.135 ЗЗД би могъл да се предяви само от кредитор според изричното посочване на страната - ищец в нормата на закона, а разширителното й тълкуване не намира опора в ТЗ. Възможността на синдика да завежда дела по чл.658 ал.1 т.7 ТЗ следва да се тълкува като правомощие да се упражняват правата на длъжника, но не и на кредиторите на длъжника, а предявяването на иска по чл.135 ЗЗД от синдика е допустимо, само когато същият се легитимира като кредитор на дружеството в н. за вземане на дължимото му парично възнаграждение от масата на несъстоятелността.

Изводът по основателността на жалбата на синдика на "Унитек"Е. (н) е обусловено от това, което от посочените противоречиви становища следва да бъде споделено.

Настоящия съдебен състав на основание чл.291 т.1 ГПК счита, че по отношение правомощията на синдика, правилна е практиката, съдържаща се в решението на ВКС-ТК от 2005 год. поради следните съображения.

Както вече е имал случай да се произнесе настоящия състав с определението си по ч.т.д. № 352/2009 год., произнасянето по поставения въпрос е обусловено от анализа на: 1./ Правомощията на синдика в производството по н. и процесуалното качество, в което същият може да участва в съдебни дела; 2./ П. характеристика на иска по чл.135 ЗЗД.

По правомощията на синдика. Синдикът в производството по н. е орган по несъстоятелността, назначен от съда, който изпълнява възложените му от закона функции. В изпълнение на правомощията си синдикът е длъжен да действа както в интерес на длъжника, така и в интерес на кредиторите на несъстоятелността.

Съгласно чл.658 ал.1 т.7 ТЗ синдикът участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела, а в предвидените от закона условия може да прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които страна е длъжникът – чл.658 ал.1 т.6 ТЗ. При тези две групи правомощия синдикът действа от името на длъжника и упражнява неговите материални и процесуални права.

Синдикът разполага и с правото да предявява отменителните искове по ТЗ, целящи попълване на масата на несъстоятелността. Според изричното разпореждане на закона (чл.649 ал.1 ТЗ) отменителен иск може да се предяви от синдика, а при негово бездействие – от всеки кредитор на несъстоятелността. С предявяването на отменителен иск е възможно да възникне противоречие между интересите на длъжника и на кредиторите, поради което синдикът, като орган по несъстоятелността, действа в обществен интерес. Предоставената му от закона възможност по чл.649 ал.1 ТЗ му придава процесуалното качество на субституент -същият разполага със самостоятелно право на иск, без да е носител на материалното право, защитавано по исков ред. Правните последици от решението обвързват синдика и останалите участници в производството по н. , без да е изрично предвидено кредиторите да се конституират като главна страна в исковия процес. Следователно процесуалната субституция по Търговския закон е суброгация, поради което правото на иск на синдика съществува само в изричното предвидените от закона случаи.

И тук, в конкретния случай се поставя въпроса дали чл.649 ТЗ обхваща изрично изброените искове по чл.645 ТЗ, чл.646 ТЗ и чл.647 ТЗ или следва да се простира и по отношение на П. иск.

По характеристиката на П. иск. По силата на чл.135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Правото се упражнява чрез предявяването на конститутивен иск, по който легитимиран ищец е кредиторът на длъжника. С уважаването на иска имуществото, което е предмет на атакуваното действие, служи за удовлетворение на кредитора до размера на неговото вземане. При П. иск обявената недействителност ползва само кредитора – ищец и няма действие по отношение на другите кредитори на длъжника. Недействителността не е абсолютна, поради което по силата на съдебното решение по чл.135 ЗЗД не настъпва правна промяна по отношение на собствеността. Кредиторът може да насочи принудително изпълнение срещу имуществото, предмет на разпореждането, и третото лице – контрахент на длъжника търпи последиците от предприетите изпълнителни действия, но в отношенията между третото лице и длъжника сделката е действителна.

Искът по чл.135 ЗЗД има правни последици, сходни с тези на отменителните искове по ТЗ, но разпоредбата на закона сочи изрично носителя на материалното право, който е и лицето, разполагащо с процесуална легитимация за предявяването му.

Синдикът не би могъл да действа от името на кредитор на длъжника, освен в случай на суброгация, какъвто не е уреден в нормата на чл.135 ЗЗД. Разширителното и тълкуване, с включване на правото на иск по чл.135 ЗЗД в правомощията на синдика по чл.658 ал.1 ТЗ, не намира законово основание. Предявяването на П. иск от синдика срещу длъжника в производството по н. , не се квалифицира като участие в производство по дело на предприятието съгласно чл.658 ал.1 т.7 ТЗ, поради различното процесуално качество на двете страни и извършването на действия, които не са от името на длъжника. Искът по чл.135 ЗЗД не попада и в хипотезата по чл.658 ал.1 т.6 ТЗ, тъй като не е от категорията на исканията за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори. Възприемането на тезата, че относителната недействителност по чл.135 ЗЗД има идентични последици с тези при упражняване от синдика на посочените права, влиза в противоречие с изискването да са налице законовите условия за осъществяване на правото. Обявяването на недействителността по чл.135 ЗЗД се реализира единствено по иск на кредитора, но не и на длъжника, за разлика от прекратяването и развалянето на договори, а за унищожаването – това право е само на страната, в чийто интерес законът допуска унищожението – чл.32 ал.1 ЗЗД.

Възможност за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД от синдика, в това му качество, не е уредена и в ТЗ, в който изрично са изброени исковете, които могат да бъдат предявени от синдика. Суброгацията в правата на кредиторите и следователно процесуалната субституция не е допусната изрично от ТЗ, поради което правото на иск не би могло да произтича от и разширителното тълкуване на разпоредбите на чл.135 ЗЗД и на чл.658, ал.1 ТЗ.

Нормата на чл.649 ал.3 ТЗ предвижда възможността, освен исковете по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ, да бъде предявен и иск по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по н. , но определя единствено изключение от общите правила за подсъдността, като не въвежда нова, различна активна легитимация от предвидената в ЗЗД.

Този иск би могъл да бъде предявен от синдика (оправомощаване) в случай, че длъжникът има качеството на кредитор в който случай, като ответници биха били конституирани страните по сделката, чиято относителна недействителност се твърди. Правно релевантните факти и обсегът на доказване не би бил по-различен отколкото което и да е друго производство по чл.135 ЗЗД.

Per argumentum a contrario, ако хипотетично бихме приели, че синдикът е оправомощен да предяви иска от името на всички кредитори на несъстоятелността и ответници, то ответници по него биха били длъжникът и неговия контрахент (както е в конкретния случай). В този случай, синдикът (като процесуален субституент на всички кредитори) би следвало да установи правно релевантните за П. иск обстоятелства: 1./ Че към момента на сделката, чиято относителна недействителност се цели, кредиторите са имали качеството на такива т.е. имали са вземане към несъстоятелния (сега) длъжник; 2./ А. вземанията им са възникнали след сделката – че към момента на сключването и е било целено увреждането на бъдещите кредитори. * Т.е. и в двата случая следва да се установи момента на възникване на вземанията на кредиторите, чийто субституент би следвало да е синдикът; 3./ Особено във втория случай, релевантно е имущественото състояние на длъжника към момента на сделката за преценката дали е увреждаща – останало ли е имущество у длъжника от което биха могли да се удовлетворят евентуалните кредиторите; 4./ З. за увреждането и на длъжника и на контрахента му (ако не са свързани лица). Освен това, следва да се касае за сделка извън хипотезите и сроковете на чл.647 ТЗ, доколкото наличието на специален закон и ред по отношение на тях изключва общия по ЗЗД. Т.е. пропускът да бъде предявен специалният отменителен иск по чл.647 ТЗ не би следвало да може да бъде саниран чрез предявяването на П. иск. Особено ако в рамките и като обосновка на иска по чл.135 ЗЗД се привнасят елементи от презумпцията за увреждане, каквато предвижда в специалните си искове/способи за попълване масата на несъстоятелността Търговския закон.

По принцип, няма пречка правомощията на синдика да бъдат разширени или бъдат предвидени допълнителни хипотези за прогласяване на относителна недействителност, но това би могло да стане по законодателен път – изменение на ТЗ или ЗЗД, но не и чрез разширително тълкуване и на чл.135 ТЗ и на чл.658 ТЗ, чрез привнасяне по целесъобразност на елементи от ТЗ в ЗЗД и обратно.

С оглед на изложените съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС намира по поставения правен въпрос следното:

Синдикът на дружество в н. не е легитимиран да предяви, в това си качество, иск по чл.135 ЗЗД, насочен срещу дружеството – длъжник и трето лице - съдоговорител, за обявяване за относително недействителни спрямо масата на несъстоятелността на сделки или действия на длъжника. В тази хипотеза синдикът не действа от името на длъжника в изпълнение на правомощията си по чл.658 ал.1 ТЗ и процесуална субституция за упражняване на материалните права на кредиторите не е изрично уредена в нормата на чл.135 ЗЗД или в Търговския закон. Синдикът би могъл да предяви П. иск само от името на длъжника, в случаите, когато последният е кредитор и се атакува сделка или действие на негов длъжник, а в лично качество – когато синдикът се легитимира като кредитор на дружеството в н. с вземането си за възнаграждение.

На основание чл.291 т.1 ГПК ВКС обявява за правилна практиката, обективирана в решение № 535/27.05.2005 год. по т.д. № 13/2005 год. ВКС- Търговска колегия, І т.о. Обжалваното решение на Софийския апелативен съд е постановено съобразно с тази практика, поради което следва да се остави в сила.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 91 от 29.08.2008 год. по т.д. № 1996/2008 год. на Софийски апелативен съд

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.