О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 311 София, 19.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 1674/2020 година Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. И. Е., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 98 от 13.03.2020 г. по в.ч.гр.д. № 108/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 10276 от 03.12.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив за връщане на депозирана от И. Е. касационна жалба срещу решение № 1256 от 05.11.2019 г. по в.гр.д. № 1505/2019 г. Частният касатор поддържа доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, с искане за неговата отмяна. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпроса: 1. Гражданско или търговско дело е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за банков кредит, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото. Ответникът по частната касационна жалба – „Мелон България“ ЕАД не е заявил становище. С определение № 359 от 28.09.2020 г. настоящият съдебен състав е постановил спиране на образуваното частно производство, на основание чл.292 ГПК, до постановяване на решения по тълк.дело № 2/2018 г. и тълк.дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. С приключването на тези тълкувателни дела, основанието за спиране на производството по делото е отпаднало и то следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на апелативния съд. С оглед разрешенията, дадени в обявеното на 23.06.2022 г. Тълкувателно решение по тълк.дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, атакуваното определение е вероятно недопустимо. Съгласно мотивите на този тълкувателен акт, компетентен да разгледа частна жалба срещу постановено от окръжен съд разпореждане за връщане на касационна жалба, е касационният, а не апелативният съд. Тълкуването е основано на характера на процесуалните действия по администриране на жалбата, които не се извършват от окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция. Затова, постановеното от него разпореждане за връщане на касационната жалба не попада в обхвата на определенията по чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 ГПК Функционалната компетентност на ВКС за произнасяне по процесуалната законосъобразност на разпореждането на окръжния съд за връщане на касационната жалба срещу постановеното от него въззивно решение, предпоставя ВКС да приеме за разглеждане подадената от И. Е. частна жалба срещу това разпореждане /след обезсилване на определението на Апелативен съд – Пловдив/. Разпореждането на съдията-докладчик от Окръжен съд – Пловдив, с което е върната касационна жалба с вх. № 35568 от 28.11.2019 г., подадена от И. И. Е., против решение № 1256 от 05.11.2019 г. по в.гр.д. № 1505/2019 г., е процесуално законосъобразно. Изводът за необжалваемост на въззивното решение, което е постановено по осъдителна искова претенция за заплащане на сума в размер на 11 360.57 лв. – неиздължена главница по договор за кредит от 22.05.2008 г., ведно със законната лихва от 11.01.2019 г., е правилен. В случая, делото следва да се квалифицира като търговско, тъй като вземанията произтичат от абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.7 ТЗ, като е ирелевантно, че те са придобити от дружеството - ищец по силата на договор за цесия с банката – кредитодател. Въззивното решение, с което е потвърдено решение № 1320 от 08.04.2019 г. по гр.д. № 482/2019 г. на Районен съд – Пловдив, I гр.състав, е постановено по иск, с цена под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК праг от 20 000 лв. Обжалваното разпореждане се явява в съответствие и с възприетото в Тълкувателно решение № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС разграничение между гражданските и търговските дела при дефиниране необжалваемостта на постановени по тях въззивни решения, в зависимост от обективния критерий - паричната оценка на предмета на съответното дело. В мотивите към този тълкувателен акт е прието, че въведеният имуществен праг за допустимост на касационното обжалване не е обусловен от изискване за търговско качество и на двете страни по сделката, от която произтича правния спор. Посочено е също, че до приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г., не са предвидени изключения, при които, качеството на лицето – страна по търговска сделка, да определя по какъв ред се разглежда делото, а качеството „потребител“ на едната страна по правоотношението, не променя характера на делото, нито рефлектира върху обжалваемостта на въззивния съдебен акт. Съобразно принципните постановки в ТР № 3/2019 г. и неприложимостта на приетото със ЗИД ГПК обн.,ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г. ново процесуално правило на чл.113 ГПК, тъй като към момента на влизане в сила на този изменителен закон въззивното производство не е било висящо, формираният извод за недопустимост на подадената от И. Е. касационна жалба следва да се потвърди. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д. № 1674/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, II т.о. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 98 от 13.03.2020 г. по в.ч.гр.д. № 108/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 10276 от 03.12.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив за връщане на депозирана от И. И. Е. касационна жалба срещу решение № 1256 от 05.11.2019 г. по в.гр.д. № 1505/2019 г. ОБЕЗСИЛВА определение № 98 от 13.03.2020 г. по в.ч.гр.д. № 108/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив. ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 10276 от 03.12.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив за връщане на депозираната от И. И. Е. касационна жалба с вх. № 35568 от 28.11.2019 г. срещу решение № 1256 от 05.11.2019 г. по в.гр.д. № 1505/2019 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: