Р Е Ш Е Н И Е № 60193 гр. София, 10 януари 2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурор Калин Софиянски , изслуша докладваното от съдията Каракашева дело № 939/2021 година и съобрази следното: Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 420, ал.2 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Ц. Г. Л. за възобновяване на наказателно дело № 135/2021 г. по описа на Окръжен съд -Ловеч, по което е одобрено споразумение за решаване на делото и е ангажирана наказателната отговорност на осъдения. В изготвеното лично от осъдения Л. искане са релевирани доводи, ангажиращи всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК.Наличието на касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е аргументирано с въведени твърдения за пристрастност на разследващите органи и на наблюдаващия прокурор, както и такива за сключено споразумение под натиск.Материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е обоснована с липсата на достатъчно доказателства за виновността на искателя.Явната несправедливост на наложеното наказание е защитена с аргументи, че наложената на искателя наказателна репресия е в по-голям обем от тази, приложена по отношение на съучастника му П. П.. Отправеното искане е за отмяна на определението, с което е одобрено споразумението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС, искателят Л. се представлява от упълномощения защитник- адв.Н.Л..Последната поддържа искането с изложените в него доводи и отправената претенция. Пред касационната инстанция осъденият Л., редовно призован, не се явява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване.Счита, че оплакванията, изложени в искането, освен че са несъстоятелни, влизат в конфронтация със спецификите на диференцираната процедура, по която е приключило воденото срещу искателя наказателно производство.Пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Ловешки окръжен съд с определение от 01.04.2021 г., постановено по НОХД № 135/2021 г. одобрил споразумение между прокурора и защитника на обвиняемия Ц. А. Л., подписано от последния, според което той е бил признат за виновен в това, че на 30.09.2020г., при условията на продължавано престъпление, в дом, находящ се в [населено място], [община], [улица], №3, собственост на А. П. Л., в съучастие, като съизвършител с П. Б. П., без надлежно разрешително, издадено от органите по чл.26 от ЗКНВП и в нарушение на чл.30 и чл.73, ал.1 от същия закон и чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП: -произвел и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, съгласно Приложение №1 към чл.3, ал.2, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС №239/27.10.2011г./обн.ДВ, бр.87/2011г., изм. и доп. с ДВ, бр.83/2019г./- коноп /марихуана/ с нето тегло 6083грама със съдържание на активния компонент третрахидроканабинол 5,05-21,62%, на стойност 36 498,00лв., определена съгласно приложение 2 към чл. единствен от ПМС №23/1998г.; -държал 66бр. растения от рода на конопа, с общо нето тегло на сухата маса 19 194,03грама, със съдържание на активния компонент третрахидроканабинол 11,95-16,06% на стойност 115 164, 18лв., определена съгласно приложение 2 към чл. единствен от ПМС №23/1998г., в нарушение на установените в чл.27, ал.1 от ЗКНВП; както и на същите дата и място, самостоятелно: -държал съоръжения за производство на наркотични вещества, както следва:лозарска нощица, 87бр. саксии, вентилационна система, специализирана машина TRIMPRCO AUTOMATIK, градинска нощица и електронна везна; -държал материали за производство на наркотични вещества, както следва -5бр. тор и 10бр. препарати bio nova, като на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.1 и пр.4 и изр.2, пр.1 и пр.3 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение отложил за срок от пет години и глоба в размер на 5000лв. На основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК наложил пробационна мярка –„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години и пет месеца, която да се изпълнява на постоянния адрес на осъдения Ц. Л.. На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК приспаднал времето, през което Ц. Л. бил задържан за срок от 24часа по ЗМВР; за 72часа с постановление на прокурор от ОП-Ловеч, както и времето, през което същия е търпял мярка за неотклонение задържане под стража. На основание чл.354а, ал.6 от НПК съдът отнел в полза на държавата веществените доказателства по делото. Разноските по делото били възложени в тежест на осъдения Ц. Л.. Определението е влязло в законна сила на датата на постановяването му – 01.04.2021 г. и не е проверявано по касационен ред. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от легитимирано за това лице по чл. 420, ал.2 от НПК и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Преимуществено разглеждане следва да получат оплакванията, ангажиращи касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, защото само при неоснователност на същите биха могли да бъдат обсъдени доводите за материална незаконосъобразност и за явна несправедливост на наложеното наказание. Наличието на коментираното касационно основание, според изложените в искането твърдения е аргументирано с това , че: 1/разследването е водено от ОП-Ловеч, в която като служител работи майката на свидетеля С. Т. С., който макар и да е съпричастен към престъпната деятелност, за която е ангажирана наказателната отговорност на искателя с оспореното споразумение, има само качеството на свидетел, а не на обвиняем; 2/първоначалните действия по разследването са извършени от служители на РУ –Луковит, в което учреждение , в сектор „Криминална полиция“ работи близък родственик на св.С. /негов чичо/; 3/разследването е водено без необходимата задълбоченост, без да се провери истинността на обясненията, които искателя е дал пред разследващите органи, нито пък тази на сведенията, депозирани от св.С. и от другия обвиняем П. Б. П. /съизвършител, по отношение на който наказателното производство също е приключило със споразумение/; 4/в рамките на досъдебното производство, по отношение на искателя е прилагана мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от шест месеца, като единствената възможност да се смекчи обема на прилаганата му процесуална принуда е било сключването на споразумение. Оплакването за допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, аргументирано с това, че близки родственици на св.С. Т. С. са повлияли на воденото срещу искателя Л. разследване, е несъстоятелно.То на първо място е лишено от конкретика, тъй като в сезиращият документ не са изложени конкретни съображения, които да позволят на касационния съд да разбере по какъв точно начин, сочените в него лица са повлияли на разследването.Това лишава касационната инстанция от възможността да даде конкретен и изчерпателен отговор на това оплакване на искателя, което е и основно.Посочено е единствено, че разследването е ръководено от ОП [населено място], служител на която е майката на св.С., което е определено от искателя като недопустимо, като е направено предположение, че поради посоченото обстоятелство Светислав С. има процесуалното качество на свидетел, а не на обвиняем.По същият бланкетен начин е посочено, че чичото на св.С. е служител на РУ-Луковит, без да става ясно това обстоятелство по какъв начин е компрометирало разследването, респ. е ограничило правото на защита на молителя.Липсват каквито и да било доводи, дори и бегли такива, които да очертават повлияване върху водещият разследването /първоначално за такъв е била определена полицай Ц. А., а след отвод на същата, поради познанство с бащата на осъдения, разследването е било възложено на главен разследващ полицай К. Л./ или пък върху наблюдаващия прокурор /първоначално зам.окръжен прокурор П. К., а след това –окръжен прокурор В.В./ от посочените в искането родственици на свидетеля С. С..Несъмнено, както в Конституцията на РБ, така и в КПЧОС е разписан като основен принцип в правораздаването правото на всеки гражданин на справедливо гледане на делото от безпристрастен съд при наличие на наказателно обвинение „във всички стадии на процеса“.Именно в охрана на този принцип са създадени гаранциите по чл.29, чл.30, чл.47 и чл.53 от НПК.Ако молителят е считал, че водещият разследването или пък наблюдаващия прокурор са проявили пристрастност или необективност, основана на родството на св.С. с лица, близки или пък в колегиални отношения с тях, е следвало да направи мотивирано искане за отвеждането им от разследването на основание посочените текстове от НПК.Такива данни по делото липсват, макар и родството на св.С. със служител на РУ-Луковит /св.М. П. В./ да е обективирано по делото още в началото на разследването /вж. протокол за разпит на свидетел, л.99, т.І от ДП/.Отделен е въпроса, че св.М. В. е в родство не само със св.С., но и с искателя Л..Без да се задълбочава в по-нататъшно изследване на родствените връзки, ВКС ще посочи само, че сам по себе си факта, че родственици на св.С. /или пък на искателя, доколкото и той самият и неговия баща са бивши служители на РУ-Луковит/ работят в РУ Луковит и в ОП Ловеч, не е достатъчен за да обоснове положителен извод за проявена от водещия разследването или пък от наблюдаващия прокурор пристрастност или необективност, поради което въведените на тази база оплаквания са лишени от основание. Твърдението, че неправилно св.С., въпреки данните за причастието му към инкриминираната престъпна деятелност, не е бил привлечен в качеството му на обвиняем, също не може да обоснове основателност на заявеното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения.В искането не се съдържат съображения, от които да стане ясно по какъв начин процесуалното качество на св.С. е рефлектирало върху правото на защита на осъдения Л. в посока ограничаването му.При това положение, касационния съд ще отбележи само, че изцяло в правомощията на прокуратурата е да прецени кое лице и за какво обвинение следва да бъде привлечено към наказателна отговорност и кое/кои лице/лица ще бъдат ползвани от обвинителя за обосноваване на обвинителната теза.В този смисъл, оспорената дейност на държавното обвинение е извън обхвата на настоящия касационен контрол, както и изобщо извън обхвата на съдебния такъв. Във връзка с изложените с искането оплаквания, за това че:1/ не е проверена истинността на заявеното от осъдения, както и на сведенията, които са дали св.С. и съучастника на искателя -обв.П. П.; 2/че по този начин, обвинението срещу искателя е останало недоказано по несъмнен начин; и 3/ че споразумението е сключено от Л. под натиск, следва преди всичко да се посочи, че те не държат сметка за спецификите на диференцираната процедура, по която е приключило воденото срещу искателя Л. наказателно производство, което налага касационната инстанция да ги припомни в синтезиран вариант. Производството по делото е протекло по реда на Глава 29 от НПК, като постигнато споразумение между прокурора и защитника на осъдения Л. , е било одобрено от съда. В принципен план, споразумението е една от предвидените в процесуалния закон диференцирани процедури, въведена като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение и интересите на обвинения в извършване на престъпление от общ характер.Законосъобразното й провеждане изисква последният да признае фактите по обвинението и своето виновно поведение, отказвайки се от състезателната процедура по разглеждане на делото в съда и приемайки да бъде наказан с наказание, договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора.По този начин, обвиняемият получава възможността да влияе върху параметрите на санкцията.Изложеното очертава като необходима предпоставка за сключване на споразумението, императивното изискване, привлеченото към наказателна отговорност лице, да признае вината си в извършване на конкретното престъпление, за което е обвинен, като признанието следва да е направено доброволно и съзнателно. При това, обвиняемият има самостоятелно и суверенно право да реши дали е съгласен с условията на постигнатото между прокурора и неговия защитник споразумение. Доброволното и съзнателно признание на вината, както и съгласието на обвиняемия с условията на споразумението се удостоверяват чрез вписване в съдебния протокол на изявлението на обвинения, че е съгласен с условията на споразумението и че се отказва от съдебно разглеждане на делото, като полага подпис под тези изявления. В настоящето производство описаните предпоставки за решаване на делото със споразумение, съставляващи задължително условие за редовността на последното, са били изпълнени. Отразените в протокола от съдебно заседание на 01.04.2021г. изявления на осъдения Л., че разбира условията и последиците на споразумението, както и че се отказва от разглеждане на делото по общия ред на контрадикторно производство, сочат на валидно и доброволно формирана воля у осъдения за признаване на вина по конкретно въздигнатото му обвинение и за съгласие с условията на споразумението, включващи и вида и размера на наказанието. Не съществува правна възможност след като е одобрено споразумението, осъденият да оттегли съгласието си по условията на същото. Поради така изложеното, недоволството на искателя по повод на това, че не е проверена истинността на гласните доказателствени източници, изводими, както от обясненията на обвиняемите лица, така и от тези на свидетелите, което водело до недоказаност на обвинението,няма как да бъде обсъждано от касационния съд в рамките на настоящото производство.Това е така, защото коментираните оплаквания влизат в колизия с избраната от осъдения процедура за приключване на делото, необходима предпоставка за която е признаването на вина от негова страна.Ако молителят се е считал за невиновен, или пък е имал съмнение по повод достоверността на част от доказателствените източници, не е трябвало да сключва споразумение и да се ползва от привилегията да влияе върху определяне на дължимата му санкция, а е следвало да реализира правата си в рамките на съдебното състезателно производство.Само при провеждане на последното оплакванията за липса на проверка на истинността на доказателствените източници биха могли да бъдат разгледани и да получат пълноценен отговор. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, също е неоснователно.То е защитено единствено с твърдението, че наложеното на искателя наказание е по-тежко от това на съучастника му П. П..Освен липсата на каквито и да е доводи, които да очертават наложената на Л. санкция като прекомерно тежка и в този смисъл явно несправедлива, ВКС ще отбележи също , че определеното с одобреното споразумение наказание може да бъде разгледано само във връзка с проверката, дължима от първоинстанционния съд да прецени дали споразумението не противоречи на закона и на морала – чл. 382, ал. 7 от НПК. Следователно, в случая контролът от настоящата инстанция следва да се разпростре до правилното решаване от първоинстанционния съд на въпросите за липса на противоречие със закона и с морала на условията на споразумението по отношение вида и размера на наказанието, наложено на осъдения Л.. Настоящата инстанция не намери при одобряване на споразумението да са допуснати нарушения при извършване на преценката по чл. 382, ал. 7 от НПК. Правилна е преценката на съдебния състав за това, че при решаване в споразумението на въпроса за това, какво наказание да бъде наложено на Л. за извършеното престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.1 и пр.4 и изр.2, пр.2 и пр.3 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК , не е допуснато нарушение на материалния закон. Наказанието на Л. е определено в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и посочената разпоредба е правилно приложена, като е наложено наказание под предвидения в специалната норма минимум за извършеното престъпление. Не търпи укор и преценката на решаващия съд за съответствие на определеното със споразумението на осъдения наказание две години и пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, с изискванията на закона и морала. С оглед на същността на диференцираната процедура по Глава 29 от НПК, не е налице изискване за страните или за съда да излагат съображения за наличните смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства и за съотношението помежду им. Санкционната част на споразумението (както и другите му условия) отразява съгласуваната воля на страните за налагане на определено по вид и размер наказание.Преценката, дължима от съда, сезиран с постигнатото споразумение, е за липса на противоречие със закона и морала. В случая, наказанието на Л. е определено в съответствие с нормите на материалния закон, а определеният конкретен размер не е несъответен на закона и на морала, защото е съобразен с целите по чл. 36 от НК.Касационната инстанция не открива наличие на обстоятелства, които да обосноват допълнително смекчаване на приложената спрямо молителя наказателна репресия.Оплакването, че е препядствана възможността на искателя за приложението на чл.59 от НК също е неоснователно.Не само периода, през който осъденият е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“, но и този на 24-часовото му, а така също и на 72-часовото му задържане са приспаднати по съответния законов регламент. Оплакването, че споразумението е сключено под натиск, също е несъстоятелно.То е аргументирано с твърдението, че единствено по този начин е постигнато смекчаване на обема процесуална принуда, прилаган по отношение на искателя чрез задържането му под стража.Няма спор, че по отношение на Л. е прилагана мярка за неотклонение „задържане под стража“, взета с определение на ОС-Ловеч от 02.10.2020г. по ЧНД №370/2020г., потвърдено с определение на АС-Велико Търново от 08.10.2020г. по ВНЧД №328/2020г.Безспорно е също, че двукратно, през месец ноември 2020г. и през месец февруари 2021г. молителят е искал смекчаване на обема на прилаганата му процесуална принуда в производство по чл.65 от НПК от ОС –Ловеч, като последният не е удовлетворявал молбите.Позицията на първостепенният съд обаче, не е била оспорена от искателя по реда на инстанционния контрол пред АС-Велико Търново, което безспорно е негово право.Това процесуално поведение на искателя обаче, поставя под съмнение тезата му за сключено под натиск споразумение, още повече, че желанието за постигане на такова е манифестирано от него още при привличането му на 21.12.2020г. /вж. постановление за привличане на обвиняем от 21.12.2020г., л.36, т.ІІ от ДП/ и е последователно поддържано и при предявяване на разследването /л.104, т.2 от ДП/.Тезата за сключено под натиск споразумение се опровергава и от вписаните в протокола от съдебно заседание на 01.04.2021г. изявления на осъдения Л., че доброволно е подписал споразумението. В обобщение, не са налице заявените в искането касационни основания, ангажиращи касационните поводи по чл.348, ал.1 от НПК, поради което претенцията за възобновяване на производството по делото и връщане на същото за ново разглеждане, следва да бъде оставена без уважение. Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че е допуснато нарушение на закона при квалифициране на реализираната от искателя престъпна деятелност.Коректната правна квалификация е дадената от разследващия орган при привличането на искателя в качеството му на обвиняем /л.36, т.ІІ от ДП/. Допуснатото нарушение не може да бъде поправено сега, тъй като производството се развива по искане за възобновяване на осъдения Л.. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. А. Л. за възобновяване на производството по НОХД № 135/2021 г. по описа на Окръжен съд -Ловеч. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: