Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 335   гр. София, 18 август 2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева     при секретаря … Кр. Павлова ……………………………… в присъствието на прокурора… Маринова …………………………….................. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………….......... наказателно дело № 325 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения К. В. П. за отменяване на въззивно решение № 101 от 19.11.2008 г. по в. н. о. х. д. № 1528/08 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдена присъда от 17.05.2006 г. по н. о. х. д. № 13544/05 г. на Софийския районен съд, влязла в законната си сила. В искането се отбелязват нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че възприетата фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата, но съдът не е съблюдавал принципното положение по чл. 13 НПК да разкрие обективната истина, в частност автора на престъплението. Наложеното наказание е явно несправедливо, защото не отчита в пълна степен влошеното здравословното състояние на осъдения и улесняващия фактор на зависимостта от наркотици. Формулирано е искане за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. Кирилова) поддържа искането на осъдения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намери следното: С въззивно решение № 101 от 19.11.2008 г. по в. н. о. х. д. № 1528/08 г. Софийският градски съд е потвърдил присъда от 17.05.2006 г. по н. о. х. д. № 13544/05 г. на Софийския районен съд, с която подсъдимият К. В. П. е признат за виновен в това, на 19.02.05 г. в гр. С., кв. „С”, да е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон, марка „С”, модел „М” с ИМЕИ 3531180007328076 на стойност от 166, 25 лева от владението на В. Л. Г. с намерение противозаконно да го присвои, като е употребил за това заплашване, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на наказание от шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение условното наказание от три месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по н. о. х. д. № 3026/03 г. и е определил първоначален общ режим на изтърпяване. Със същата присъда подсъдимият К. В. П. е осъден да заплати на В. Л. Г. сумата от 160 лева като обезщетение за причинени имуществени вреди и в негова тежест са възложени разноските по делото. В срока, предвиден по чл. 421, ал. 3 от НПК осъденият е направил процесуално допустимо искане за възобновяване на в. н. о. х. д. № 1528/08 г. и за отменяване на въззивното решение, което не е било проверено по касационен ред. Искането за възобновяване на наказателното дело, което почива на доводи за нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1-2 НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНО. От фактическа с. съдът е приел за установено, че на 19.02.2005 г. непълнолетните – св. Г св. Павлов се намирали в кв. „С”, гр. С., където забелязали осъдения К. В. П.. Малко по-късно, двете момчета влезли във вход „Б” на бл. 95 от същия квартал, а след тях и осъденият П. Докато се изкачвали по стълбите, св. П решил да се върне до близкото кафене. В момента, в който св. Г се оказал сам, осъденият П. го настигнал, извадил нож, опрял го до гърлото на пострадалия и му поискал телефона и парите.плашен, непълнолетният предал мобилния си апарат, марка „С”, модел „М” с равностойност от 166, 25 лева. Осъденият взел вещта и незабавно избягал. След няколко часа, двете момчета отново забелязали осъдения П. в квартала и го проследили на известно разстояние. Поискали съдействие от служители, охраняващи близкия подлез, които им отказали. При така установените фактически положения въззивният съд законосъобразно е констатирал всички съставомерни елементи на престъплението по чл. 198, ал. 1 НК както в обективно, така и в субективно отношение. Въпросът с авторството на осъдения съдът е решил без съществени процесуални нарушения. Подробно е анализирал депозираните показания от пострадалия и от св. П, които счел за логични, вътрешно непротиворечиви и в доказателствен синхрон както помежду си, така и с данните в протокола за разпознаването на осъдения. В тази връзка съдът не е пренебрегнал особеностите на процесуалния способ за доказване. Съобразил е, че св. Г е могъл неколкократно, пряко и достатъчно дълго време да наблюдава извършителя на грабежа, за да придобие устойчиви възприятия за характерни белези от неговия външния вид, по които впоследствие да може да го разпознава. Разгледани в светлината на чл. 13 НПК, обстоятелствата, които осъденият счита за неизяснени (дали и кога е издаден от мобилния оператор дубликат на СИМ картата), са обстоятелства извън предмета на доказване по конкретното дело, респективно те не могат да окажат никакво влияние върху констатациите за извършено от него престъпление. Доводът за явна несправедливост на наказанието е основателен. При индивидуализация на наказанието в размер на шест години лишаване от свобода Софийският градски съд е възприел смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразени от първоинстанционния съд - сравнително млада възраст на подсъдимия, добри характеристични отзиви, невисока стойност на предмета на посегателството, улесняващия фактор на наркотичната зависимост при формиране на престъпното решение да се извърши престъплението. В мотивите си въззивният съд е изброил отегчаващите отговорността обстоятелства - предходно осъждане за престъпление от същия вид, в чиито изпитателен срок е и този грабеж, както и влиянието на самото престъпление върху личността на току що навършилия непълнолетие пострадал, изключвайки по този начин от обхвата на преценка онези незаконосъобразно зачетени обстоятелства от първоинстанционния съд (отсъствието на критичност и невъзстановените имуществени вреди), които предизвикват възраженията на защитника. Основателен е обаче аргументът в искането на осъдения, че влошеното му здравословно състояние, за което въззивният съд е разполагал с информация (удостоверение от специализираната болница при затвора) не е намерило адекватно отражение при индивидуализация на наказанието. С оглед съвкупността от значими обстоятелства то е явно несправедливо по размер и следва да бъде намалено на лишаване от свобода за срок от четири години. Така определено, наказанието съответства на тежестта на извършеното престъпление, на данните за личността на осъдения П. и на необходимостта да се постигнат в пълна степен целите, посочени в чл. 36 от НК. Допуснатото съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 3 НПК е основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на в. н. о. х. д. № 1528/08 г. и за изменяване на въззивно решение № 101 от 19.11.2008 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 13544/05 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК     Р Е Ш И:     ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела въззивно решение № 101 от 19.11.2008 г. по в. н. о. х. д. № 1528/08 г. на Софийския градски съд, като намалява наложеното на К. В. П. наказание от шест години лишаване от свобода на четири години лишаване от свобода. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: