Ключови фрази
Неустойка * договорна неустойка * предварителен договор * възражение за прихващане * неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила

РЕШЕНИЕ
№ 182

София, 19. август 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 939 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд от 19.06.2012 г. по гр.д. № 506/2012, с което е отменено решението на Русенския районен съд от 02.03.2012 г. по гр.д. № 9291/2011, като е отхвърлен предявеният иск за неустойка по предварителен преприемачески договор. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за правомощието на въззивния съд да се произнесе по правоотлагащо възражение, направено едва с въззивната жалба и по материалноправните въпроси за съдържанието на задълженията на предприемача и обвързващата сила на обещанието на действията на трети лица.
По процесуалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 131 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис от исковата молба с доказателствата ответникът е длъжен да подаде писмен отговор, в който наред с другото трябва да изчерпи възраженията си срещу предявения положителен иск, като посочи обстоятелствата, на които те се основават, да поиска събирането на доказателствата за всички правно релевантни обстоятелства, които са му известни и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. По изключение съгласно чл. 146, ал. 2 изр. 2 ГПК (Доп. ДВ, бр. 100/2010) ответникът може да представи и поиска събирането на доказателства в първото заседание за разглеждане на делото, след като съдът направи доклад и даде съответни указания. По-късно той не може да представя нито да иска събирането на нови доказателства, освен ако не е могъл да ги узнае, посочи и представи своевременно (при полагане на дължимата грижа). Възможността да се правят възражения, като се сочат обстоятелствата, на които те се основават се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба (тъй като съдът не дава указания какви възражения срещу предявения положителен иск може да бъдат направени), като ответникът може да направи ново възражение по-късно, ако не е могъл да узнае своевременно фактите, на които се основава то или да посочи и представи доказателства за тях, при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото съгласно чл. 147, т. 1 ГПК.
Преклудирано в първоинстанционното производство възражение не може да бъде направено пред въззивния съд съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК, освен ако ответникът не е могъл да узнае своевременно фактите, на които се основава то или да посочи и представи доказателства за тях, при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото; и това важи в равна степен както за правоизключващите и правоунищожаващите, така и за правоотлагащите и правопогасяващите възражения. Единствено възражението за прихващане е подчинено на различни правила, тъй като с приемането му за разглеждане и изключването му се променя предмета на делото.
По материалноправните въпроси Върховният касационен съд намира, че с предприемаческия договор предприемачът поема задължението да проектира и построи една или повече сгради срещу задължението на собствениците на земята да му учредят правото да стане собственик на отделни обекти в сградата, като си запазят собствеността върху други отделни обекти в бъдещата сграда или сгради. С договора собствениците на земята може да прехвърлят или да обещаят да прехвърлят на предприемача и идеални части от земята, съответстваща на предназначените за него отделни обекти в бъдещата сграда или сгради. Обикновено собствениците на земята изрично поемат задължението (което без друго дължат) да съдействат на предприемача в хода на проектирането и на строителство и/или го упълномощават да ги представлява във връзка с това. Когато сграда ще се проектира да бъде разположена върху повече отделни имоти, предприемаческият договор може да бъде сключен с участието на всички собственици на отделните имоти, но няма пречка да бъдат сключени и отделни договори със собствениците на всеки от имотите, предназначени за общо застрояване. Както и да е сключен договорът, предприемачът дължи на свой риск и отговорност правен резултат (той не дължи усилия) – проектирането и построяването в уговорената степен на завършеност на сградата, в която предназначените за собствениците на земята имоти да бъдат завършени в уговорения вид. Когато договорът е сключен със собствениците на всички имоти, предназначени за общо застрояване всички те общо дължат съдействие на предприемача и неоказването на дължимо съдействие от някой от съсобствениците влече неговата отговорност за неизпълнение на договора. Когато са сключени отделни договори със собствениците на отделни имоти, дължащият правен резултат предприемач поема риска някои от собствениците на друг имот да откаже да се задължи или да не окаже съдействие, макар да се е задължил. В такъв случай той ще отговаря за неизпълнение пред изправните собственици на отделни имоти. Разбира се няма пречка предприемачът и собствениците на отделните имоти да се съгласят да отложат действието на сключените отделни договори до сбъдването на бъдещото несигурно събитие – сключване на договори със собствениците на всички имоти, предвидени за общо застрояване или собствениците на отделните имоти да гарантират съдействието на собствениците на останалите имоти и така да поемат рисковете, които иначе лежат върху предприемача, но това трябва да е изрично уредено в отделните договори.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 28. и 29.08.2007 г. ищцата и другата съсобственица на У. са сключили с ответника отделни предварителни договори за прехвърляне на свои части от имота срещу задължението на ответника да изгради за тях в съответни срокове отделни обекти в бъдещата сграда, като останалите обекти станат негова собственост. Ищцата е поела задължението да съдейства на предприемача за разрешаването на строежа, а за неизпълнение на задълженията от страна на строителя е уговорена неустойка в размер на 5.000 евро. На 29.11.2007 г. управителят на ответното дружество, ищцата и нейната съсобственица, както и собствениците на съседни У. сключват предварителен договор по чл. 17, ал. 3 ЗУТ за обединяване на имотите в общ У. с цел общото му застрояване от дружеството, като ответното дружество и неговият управител са поели солидарното задължение за неустойка в размер на 5000 евро при неизпълнение на предприемаческия договор в едногодишен срок, т.е. до 28.11.2008 г. Въз основа на предварителния договор е изменен регулационният план, като е създаден нов У. * за всички имоти, но окончателен договор не е сключен и предприемаческият договор не е изпълнен. С нотариална покана, връчена на 24.01.2011 г. ищцата е поискала уговорената неустойка, която не е изплатена от ответното дружество. Предявеният иск е отхвърлен, тъй като не са представени доказателства останалите собственици на У., които са обединени в новия общ У. * за всички имоти да са сключили предприемачески договори с ответното дружество, а това е необходимо условие за изпълнението на договора с ищцата. Задължение по предварителния договор по чл. 17, ал. 3 ЗУТ са поели само собствениците на имоти, но не и предприемачът. Той няма вина за неизпълнението на предприемаческия договор с ищцата, а и уговорката за неустойка е нищожна, тъй като дружеството не е страна по предварителния договор по чл. 17, ал. 3 ЗУТ.
Правилно въззивният съд е приел, че страните са обвързани от предварителен договор, съгласно който ответникът е поел задължението да проектира и изгради за ищцата в притежаваното от нея и съсобственицата й дворно място отделни обекти в бъдещата сграда, в съответни срокове, като останалите обекти с половината от дворното място станат негова собственост. Също правилно съдът е приел, че ищцата и нейната съобственица са оказали необходимото съдействие на ответника и са сключили искания от него предварителен договор със собствениците на съседни имоти за предназначаването им за общо застрояване с бъдеща сграда, както и за одобряването на необходимия за това подробен устройствен план. Управителят на ответното дружество е участвал в личното си качество в предварителния договор, като изрично е уговорил от името на представляваното от него дружество-ответник краен срок за изпълнение на задължението му по чл. 6 от процесния договор до 29.11.2008 г. след което се дължи уговорената в този договор неустойка. Също правилно съдът е приел, че ответникът не е изпълнил в срок до 29.11.2008 г. задължението си по сключения с ищцата предварителен договор. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че страните са отложили действието на договора до сбъдването на бъдещото несигурно събитие – сключване на предприемачески договори със собствениците на всички имоти, предвидени за общо застрояване. Съгласие за това не е постигнато нито в процесния предварителен договор, нито по-късно. Такова възражение не е направено нито в отговора на исковата молба, нито във вазззивната жалба. Във възивната жалба е направено възражението, че процесният предватилен договор не е изпълнен от ответника, тъй като страните по предварителния договор по чл. 17, ал. 3 ЗУТ не са сключили окончателен договор.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че на 28. и 29.08.2007 г. ищцата и другата съсобственица на У. са сключили с ответника отделни предварителни договори за прехвърляне на свои части от имота срещу задължението на ответника да изгради за тях в съответни срокове отделни обекти в бъдещата сграда, като останалите обекти станат негова собственост. Ищцата е поела задължението да съдейства на предприемача за разрешаването на строежа, а за неизпълнение на задълженията от страна на строителя е уговорена неустойка в размер на исковата сума. На 29.11.2007 г. управителят на ответното дружество, ищцата и нейната съсобственица, както и собствениците на съседни У. сключват предварителен договор по чл. 17, ал. 3 ЗУТ за обединяване на имотите в общ У. с цел общото му застрояване от дружеството, като управителят е поел от името на ответното дружество задължението да изготви необходимите работни проекти и книжа за строителството на сградата и ги представи за одобряване пред общината, както и да поиска разрешение за строеж и строителна линия в едногодишен срок, т.е. до 28.11.2008 г., като за неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка в размер на исковата сума. Въз основа на предварителния договор е изменен регулационният план, като е създаден нов У. * за всички имоти, но окончателен договор не е сключен и обезпеченото с неустойка задължение, посочено по-горе не е изпълнено. С нотариална покана, връчена на 24.01.2011 г. ищцата е поискала уговорената неустойка, която не е изплатена от ответното дружество.
С оглед предмета на делото е без правно значение е дали останалите собственици на У., за които е отреден новия общ У. * са сключили окончателен договор с нотариален акт и е възникнала съсобственост и дали са сключили предприемачески договори с ответното дружество, тъй като това не е условие процесният договор да породи действие между страните. Ответното дружество-предприемач дължи правен резултат и то носи риска от поведението на собствениците на другите имот. Ответното дружество не е посочено като страна в титулната част на предварителния договор по чл. 17, ал. 3 ЗУТ, но то няма и отношение към предмета на този договор. Ответното дружество е обвързано от изрично уговорения от негово име срок, тъй като договорът, в тази част, е подписан от неговия управител Р. Д. З. – няма пречка един документ да съдържа различни волеизявления от името на различни лица, които да изпълват съдържанието на различни договори.
Видно от изложеното процесният договор обвързва страните със сключването му и ответникът дължи изпълнение в уговорения срок 28.11.2008 г. Като не е изпълнил задължението си да изготви необходимите работни проекти и книжа за строителството на сградата и ги представи за одобряване пред общината, както и да поиска разрешение за строеж и строителна линия, ответното дружество се е поставило в забава и дължи уговорената неустойка в размер на 5.120,00 евро със законната лихва от 01.11.2011 г., както се претендира и всички разноски по делото за всички инстанции в размер на 4.534,50 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Русенския окръжен съд от 19.06.2012 г. по гр.д. № 506/2012.
ОСЪЖДА [фирма], Р. да заплати на В. И. С. от Р. сумата 5.120,00 евро на основание чл. 92 ЗЗД със законната лихва от 01.11.2011 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 4.534,50 лева разноски по делото за всички инстанции.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.