6 Р Е Ш Е Н И Е № 440 гр. София, 24 октомври 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУСКО ГАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 2150/2011г. Касационното производство е образувано по протест на представител на Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда от 30.03.2010г. на Софийски градски съд, по внохд 854/2007г. С визирания съдебен акт е отменена първоинстанционната присъда на Районен съд - София, с която Н. Й. Н. е признат за виновен в извършено на 05.02.2005г., в гр.София, при условията на съучастие с неустановено лице, престъпление по чл.198, ал.1, пр.2 от НК, изразяващо се в отнемане на чужди движими вещи /сумата от 485 лева/, чрез употреба на заплахи, с намерение противозаконно да ги присвои и ангажирана неговата наказателна отговорност, като подсъдимият е оправдан по повдигнатото му от прокурора обвинение, на основание чл.304 от НПК. Подаденият протест обективира израз на недоволство от постановения акт, поради допуснати „нарушения на материалния и процесуален закон”, без да се визират конкретни форми на проявление на предвидените в чл.348 от НПК касационни основания и да се предлагат обосноваващи ги фактически и юридически аргументи. Направеното волеизявление словно отразява диспозитива на атакуваната присъда и съдържа бланкетни доводи за доказаност на обвинителната теза и формирани погрешни изводи от въззивния съд. Релевираните декларативни оплаквания са съпроводени с претенции за упражняване правомощията на ВКС по чл.354, ал.1, т.4 от НПК. В допълнително представени от прокурора съображения се очертава дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13 и 14 от НПК, предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на значимите по делото обстоятелства, и се мотивира тенденциозно и безкритично възприемане на доказателствата, изграждащи алиби на Н. Н. и обслужващи защитната му теза. Поставя се акцент на налични пороци при доказателствените анализ и оценка, намерили проявление в игнориране на осъщественото в хода на досъдебното разследване разпознаване, в пренебрегване на депозирания от пострадалата Петкова разказ, и в повърхностна интерпретация на изготвената дентологична експертиза, предпоставили неправилно приложение на закона. В съдебно заседание на 11.10.2011г. прокурор при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. В настоящото производство Н. Н. участва лично и чрез договорен адвокат. Подсъдимото лице и защитата пледират за невоновност и молят атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. При инстанционния контрол Върховният касационен съд не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила. Въззивният състав, по реда на чл.313-чл.340 от НПК е проверил изцяло присъдата на първостепенния съд, като след проведено съдебно следствие, последвано от прецизно и всеобхватно обсъждане на доказателствения материал по делото, формирал своето вътрешно убеждение по фактите и обективирал правните си изводи. След внимателен преглед на доказателствената съвкупност, приобщена чрез гласните и писмени източници - свидетелските показания на С. П., А. М., Й. Н., Е. Н., С. А.; приложените протокол за разпознаване на лица от 15.02.2005г. с фотоалбум и справки от НОИ, БТК и БАН; и при компетентна преценка на допуснатите и изслушани съдебни експертизи, е очертана хронологията на инкриминираното деяние и изведено убедително заключение за недоказаност на авторството му. Предложената от въззивната инстания подробна аргументация обуславя несъстоятелност на доводите на прокурора за грубо незачитане на процесуалните предписания при формулиране на фактическите положения за съпричастността на Н. Н. в инкриминирания акт, обективирано в пренебрежително отношение към основни обвинителни доказателства срещу подсъдимото лице, инкорпорирани чрез проведеното на 15.02.2005г. разпознаване и чрез заявеното от жертвата на неправомерното посегателство; в неправилна трактовка на дентологичната експертиза и в прекомерен кредит на доверие към твърденията на родствениците на извършителя на грабежа. При съблюдаване на установения нормативен регламент в чл.чл. 169-171 от НПК за процесуално-следственото действие разпознаване и с демонстриран професионализъм е направен коментар на доказателствената стойност на приложения по делото протокол от 15.02.2005г. /л.7 от сл.д./ Действително визираният писмен документ притежава изискуемите се реквизити за формална годност, но оценката на същия в контекста на дадените от пострадалата Петкова в хода на наказателния процес показания, разколебава неговата доказателствена сила и дисквалифицира възможността да обоснове категоричен извод за авторството на престъпното деяние. Основателен е акцентът на заявеното от С. П. на 19.09.2006г. пред първостепенния съд обстоятелство, че „преди да види съпоставените мъже, й бил показан албум със снимки и тя разпознала едно лице оттам”, създаващо съмнения в надеждността на използвания от досъдебните органи и надлежно документиран способ за доказване. Твърдяното от пострадалата „процесуално действие”, предхождащо извършеното и словно отразено в протокола от 15.02.2005г. разпознаване, не е осъществено по предвидения ред и в предписаната форма, позволяващи проверка за законосъобразност, и препятства установяване на нужната идентичност в посочените от жертвата лица. Правилно контролираният съд е обърнал подчертано внимание на конкретиката в съдържанието на писмения документ, и на отсъстващата корелация между наличните фактически данни в него и в последващия разказ на пострадалата, относими към съпричастността на Н. Н. към инкриминираното престъпление по чл.198 от НК. Не може да бъде игнориран фактът, че в протокола за разпознаване, С. П. е направила изявление, че „разпознала лицето, което бръкнало в чантата и взело сумата от 485 лева, по височината, косата, брадичката и телосложението”, което по своята същност представлява изброяване на анатомични части и общи характеристики на човешкото тяло, и не носи изискуемата се специфична конкретност на белези, необходими при идентифициране. Недоумение буди премълчаното от жертвата за „липсващи зъби у нападателя”- особеност, безспорно индивидуализираща субекта и отличаваща го от останалите, за която последователно и упорито предлага описание в разпитите си пред съдия в досъдебното производство и пред съдебните инстанции, допълвайки, че при реализираното разпознаване не била сигурна и внасяйки яснота в причините за това – наложителност „да види усмивката и зъбите на момчето”, споделена с разследващия, но очевидно пренебрегната. Обективна е интерпретацията и на депозираните от С. П. в рамките на наказателния процес свидетелски показания, чиято истинност, собствена логичност и вътрешна убедителност е изследвана с юридически усет. Изискуемото се от закона задълбочено обсъждане е осъществено от въззивния съд и същото намерило израз във формулираното заключение, че заявеното от пострадалата, преценено във взаимовръзка със съвкупната доказателствена маса, не установява по безспорен начин участието на Н. Н. в инкриминираното престъпно деяние. Видно от разказа на жертвата на неправомерното посегателство, словно материализиран в изготвените при проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния и въззивен състав писмени доказателствени средства - съдебните протоколи от 19.09.2006г. и 30.03.2010г., С. П. „не може да каже дали подсъдимият е един от мъжете, които са били в магазина и са й взели вещите”, като твърди, че е виждала Н. Н. само в съдебната зала. При анализиране на визирания доказателствен източник от контролираната съдебна инстанция внимателно е отчетено и направеното от лицето признание, че е „слаб физиономист”, прецизно коментирано в аспекта на конкретните за всеки човек, способности за възприемане, трайно закрепване в устойчив за времето спомен и възпроизвеждане на обстоятелствата от обективната действителност. Установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление-грабеж. Изброените предпоставки, обуславящи правилното възприемане и пресъздаване на обстоятелствата, рефлектират върху пълноценното и точно съдържание на гласните доказателствени средства, и затова при оценката на свидетелските показания, те винаги следва комплексно да се интерпретират, с което се е съобразил Софийски градски съд. Този факт, оценен наред с извършеното преди разпознаването на подсъдимия действие по прикрито идентифициране на лицето чрез снимки, не дава сигурност за категорично изключване на хипотезата, свидетелката да е била повлияна при разглеждането на снимки и впоследствие да е смесила различни образи. Реализирана е съответна проверка на съдържимите се в протокола за разпознаване на лица от 15.02.2005г. и в показанията на пострадалата С. П. доказателства по отношение на авторството на инкриминираното престъпление, и чрез допуснатата и изслушана в съдебната фаза на наказателния процес дентологична експертиза. Според вещото лице-ортопед травматолог, към датата на инкриминираното деяние не са липсвали зъби в дясната долна страна на устната кухина на Н. Н., в каквато насока са твърденията на жертвата, а са били екстрахирани 6-ти горе дясно, 5-ти и 6-ти горе ляво. От изключителна важност е и направеното в съдебно заседание на 17.11.2006г. пред Софийски районен съд допълнение, сочещо на затруднения при установяване на посочените извадени зъби, предвид местоположението им и ръста на подсъдимия, и пострадалата. Очертаните констатации и научни мнения в съдебно-медицинската експертиза разколебават сериозно извършената при процесуално-следственото действие в хода на досъдебното производство идентификация на съпричастното към престъплението лице; кореспондират на заявената пред съдебните инстанции несигурност на жертвата за автора на неправомерното посегателство; и обезпечават правните изводи за недоказаност на обвинителната теза за участие на подсъдимия Н. Н. в инкриминираното деяние. Компетентна е и предложената от въззивния съд мотивация в атакуваната присъда относно процесуалната и доказателствена стойност на свидетелските показания на Е. Н., Й. Н. и С. А.. Коментираните доказателствени източници, изграждащи алиби на Н. Н., не могат да бъдат дискредитирани единствено заради роднинските и приятелски отношения на визираните лица с подсъдимия, като решаващо при възприемането им за достоверни, е че инкорпорираните чрез тях фактически данни не се опровергават от останалите обвинителни доказателства за авторството на подсъдимия, които поради своята неустойчивост не могат успешно да им бъдат противопоставени. Аргументираната позиция формира вътрешното убеждение на настоящия състав, че контролираната инстанция не е допуснала претендираните в протеста нарушения на чл.чл.13, 14 от НПК. Осъществени са следващите се процесуални действия, свързани с разкриване на истината в наказателния процес. Изведената фактология се базира на обективен, всестранен и пълен анализ на инкорпорираните доказателства, поради което и не са налице касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, предпоставящи отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от Софийски градски съд. Правилно е приложен и материалният закон. В съответствие с приетите фактически положения е юридическото заключение на съдебния състав за доказателствена необезпеченост на съпричастността на подсъдимия Н. Н. към инкриминираното престъпление по чл.198, ал.1 от НК, обосновали неговото оправдаване. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат напълно изяснени и установени с изискуемия се доказателствен интензитет, съдът може да обяви осъдителен съдебен акт. Присъдата не може да почива на несигурност, на предположения и колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и участието на извършителя в него. Съдът признава подсъдимото лице за виновно само и единствено, когато обвинителната теза е безспорно доказана /чл.303 от НПК/, което е гаранция за реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл.16 от НПК. По изложените съображения, ВКС намира, че в пределите на възложените му правомощия в настоящотото производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е отменена осъдителна присъда от 30.01.2007г. на Софийски районен съд, по нохд №169/2006г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 30.03.2010г. на Софийски градски съд, постановена по внохд №854/2007г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.