Р Е Ш Е Н И Е № 34 гр.София, 08.02.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1575/ 2011 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на К. Г. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 1428 от 17.11.2009 г. по гр.д.№ 2628/ 2008 г. С него е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 3728/ 2003 г. и по този начин са отхвърлени предявените от молителя против И. по м. при Б. искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер 12 250 лв и неимуществени вреди в размер 20 000 лв. Молителят поддържа, че са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода от спора. Излага доводи, че решението на окръжния съд е постановено в нарушение на правилата на ГПК, тъй като делото му не било разгледано по същество, а в този случай следвало исковата му молба да бъде върната, без да се постановява решение по нея. Излага и доводи, че съдът следвало да квалифицира спорното право сам и да прецени дали претенциите му са основателни по ЗЗД, след като е приел, че ответникът не отговаря по ЗОДОВ. Претендира обжалваното решение да бъде отменено и да бъде дадена възможност за разглеждане на спора по същество, след надлежно обсъждане на доказателствата по делото. Допълнително молителят е изложил доводи за наличие на престъпни обстоятелства по смисъла на чл. 303 ал.1 т.2 от ГПК, изразяващи се в извършени от съдии, от ответната страна и от законният й представител престъпни действия във връзка с производството по заведени от него дела срещу И. по м. при Б.. Ответникът по молбата – И. по м. при Б. – я оспорва, като счита, че доводите за неправилна квалификация на спорното право нямат отношение към основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Представените от молителя писмени доказателства счита, че не са нови, а и че не са релевантни за спора. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение и претендира за разноските в производството. П. също предлага молбата за отмяна да бъде оставена без уважение, тъй като представените от молителя писмени доказателства не са нови и нямат значение за спора. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и материалите по делото, намира молбата за неоснователна. „Нови писмени доказателства” по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК могат да са документи за правнорелевантни факти, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Те трябва да са от такова естество, че ако са били представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Тези предпоставки в случая не са налице. Няма данни за причини, които да извиняват процесуалното бездействие на молителя да представи приложеният към молбата протокол № 9 от 22.09.1994 г. за заседание на Н. с. към И. по м. в производството пред редовните инстанции. Този документ е съществувал от 1994 г., а съдебното производство по делото е приключило на въззивна инстанция през 2009 г. Молителят е имал достатъчно възможности, при проявяване на нужната процесуална активност, да попълни делото с това доказателство. Но дори и да е бил представен по делото, документът не би бил от значение за крайните изводи на решаващия съд. Искът е отхвърлен по съображения, че ответникът не е държавен орган, легитимиран да отговаря по претенцията на ищеца. Протоколът за заседание на научния съвет, на който е утвърдено освобождаването на ищеца от работа, няма отношение към спора е ли И. по м. д. о. и дали като такъв дължи обезщетение за търпените от молителя имуществени и неимуществени вреди. Ето защо протоколът от 22.09.1994 г. не е от съществено значене за делото и не може да бъдат основание за отмяна на влязлото в сила решение по него. Останалите представени от молителя документи не са съществували към момента на постановяване на въззивното решение. По отношение на него те се явяват не нови, а нововъзникнали. Същите могат да бъдат основание за отмяна на решението само доколкото от тях се установяват факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Факти, които са се осъществили след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, не се преклудират от решението по същество на тази инстанция и могат да бъдат основание за завеждане на нов иск, но не и за отмяна на въпросното решение след влизането му в сила. В случая документите, представени от К. С. с молбата за отмяна, не удостоверяват обстоятелства от значение за спора, възникнали преди постановяване на съдебното решение. Освен това тези документи, както и документите, приложени с допълнителни молби от 16.01 и 23.01.2012 г., касаят други отношения на ответника с И. по м., или отношения на ответника с държавни органи, но са без значение за процесния спор за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди. Не се установяват твърденията на молителя за наличие на престъпни действия, които да са извършени от страната, нейния представител или членове от състава на съда при решаване на делото. Ако има такива, съгласно установената практика, те трябва да са установени по „надлежния съдебен ред” (с влезли в сила присъда или решение по чл.124 от ГПК), за да послужат като основания за отмяна на влязло в сила решение. Въз основа само на твърдения за извършени престъпни действия отмяната не може да бъде постановена. Молителят може да претендира наново такава, когато престъпни действия бъдат установени по надлежния съдебен ред. Доводите на молителя за допуснати при разглеждането на спора от апелативния съд процесуални нарушения и във връзка с квалификацията на спорните права не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Тези доводи могат да бъдат навеждани успешно само по реда на редовния инстанционен контрол за законосъобразност на съдебните актове, който в случая е изчерпан с постановяването на определение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 654/ 2010 г. Отмяната на влезли в сила решения е способ за извънинстанционен контрол и не е допустимо в такова производства да се извършва проверка на правилността на акта, чиято отмяна се иска. С оглед тези мотиви молбата за отмяна, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата К. Г. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 1428 от 17.11.2009 г. по гр.д.№ 2628/ 2008 г. ОСЪЖДА К. Г. С. да заплати на И. по м. при Б. сумата 650 лв (шестстотин и петдесет лева) разноски в производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: