1 Р Е Ш Е Н И Е № 338 София, 25 февруари 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Красимира Колова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1184/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на частния обвинител В. Ч., срещу въззивна присъда № 113 от 01.07.2015г., постановена по в.н.о.х.д. № 186/15 г. по описа на Окръжен съд-Ямбол. В жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК, а именно нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира жалбата на частния обвинител за неоснователна, тъй като не са налице релевираните касационни основания. Намира за вярно твърдението на касатора, че вещественото доказателство-диск не е предявено на страните, но счита, че това нарушение не е съществено, тъй като не е довело до ограничаване на правата им. Твърди, че материалният закон е приложен правилно, след като по делото е установено, че действията на подсъдимия не обективират умисъл за нарушаване на обществения ред. Счита, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Частната обвинителка и жалбоподател по делото В. Ч., както и повереника й - адв.К., редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Защитата на подсъдимия оспорва касационната жалба. Счита същата за изцяло неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Изразява становище, че въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като от събрания доказателствен материал се установявало, че подзащитният му не е осъществил инкриминираното му престъпление.Твърди, че въззивният съд е направил всичко необходимо за разкриване на обективната истина и при изграждане на вътрешното си убеждение не е нарушил разпоредбата на чл.14 от НПК.Счита, че правилно съдът е приел липсата както на обективна, така и на субективна несъставомерност на деянието. Подсъдимият Й. Й., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 52 от 30.03.2015г., постановена по н.о.х.д. №27/15г., Районен съд – Ямбол е признал подсъдимия Й. Й. за виновен в извършването на престъпление по чл.325, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000лева. С въззивна присъда № 113 от 01.07.2015г., постановена по внохд №186/15г., Окръжен съд – Ямбол е отменил изцяло първоинстанционна присъда, като вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия Й. И. Й. за невиновен в това, че в [населено място] , в двора на /училище/ да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-да е хванал с ръце и съборил на земята В. Ч., поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.325, ал.1 от НК. Касационната жалба на частното обвинение е допустима, но е неоснователна. Оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. В допълнението към касационната жалба са развити доводи в подкрепа на сочените касационни основания. На първо място следва да бъдат разгледани твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на частната обвинителка. Визира се само едно нарушение, а именно неизпълнение на задълженията от страна на решаващите съдилища по предявяване на веществените доказателства и по-точно на диск, съдържащ запис на събитията от процесния ден. Разпоредбата на чл.284 от НПК регламентира задължение на съда да предяви събраните в хода на производството веществени доказателства. Това процесуално действие изисква всички приобщени към делото предмети по смисъла на чл.109 от НПК и веществени доказателствени средства-чл.125 от НПК да бъдат показани на страните, които след визуалното запознава с тях да могат да изразят становище по приемането им. В редица свои решения състави на ВКС са изразявали становище, че няма процесуална пречка снимките от видеокамери, направени по време на даден инцидент да се третират като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от престъплението, поради което могат да се ползват като годно доказателство, като при съмнения за достоверността им могат да се проверят чрез различни процесуални способи/ Решение № 116/10г. на ІІІн.о., Решение № 390/09г. на ІІ н.о./. Непредявяването на веществените доказателства/освен в случаите, когато страните са заявили, че не желаят да им бъдат предявени/ е процесуално нарушение. В настоящият случай обаче допуснатото от решаващите съдилища нарушение на процесуалните правила, не се явява съществено по своя характер, тъй като не е довело до ограничаване правата на страните и в частност на частното обвинение. Процесният диск е бил представен от телевизия „име” и приобщен по надлежен ред към доказателствените материали още на досъдебното производство. Същият съдържа видеофайл със снимки от времето на инцидента и в контекста на гореизложеното се явява годно доказателство по смисъла на чл.109 от НПК. Същият е бил обект на видеотехническа експертиза, изготвена на досъдебното производство, към която са приложени свалени на хартиен носител снимки, отразяващи поведението на подсъдимия и св.Ч., което приложение е неразделна част от експертизата. Последната е била приета в хода на първоинстанционното съдебно следствие, след разпит на вещото лице. Тези фактически констатации дават основание да се приеме, че частната обвинителка от една страна е имала практическа възможност във всеки един момент от съдебната фаза на процеса, запознавайки се материалите по делото да установи наличието и начина на съхранение на вещественото доказателство, което е в кориците на делото. Същото се отнася и за снимковия материал, свален от експерта на хартиен носител. Независимо, че дискът е бил изпратен от медията, за която е работела като журналист частната обвинителка, както и факта, че тя е била част от екипа заснел видеоматериала, тя не е била лишена от възможността да се запознае със заключението на вещото лице, изготвило видеотехническата експертиза, да участва, задавайки въпроси при разпита на експерта и изрязвайки становище по приемането на експертизата. Също така частното обвинение не е било лишено от възможността да поиска на основание чл.284 от НПК предявяване на вещественото доказателство на експерта в хода на разпита му. Всичко това дава основание на този съдебен състав да приеме, че допуснатото нарушение не е ограничило правата на частното обвинение във връзка със събирането и проверката на доказателствата/ в частност на вещественото доказателство-диск/ и възможността да прави съответни искания и възражения по тази проблематика на хода на съдебното следствие. В обобщение на горното може да се направи извод, че решаващите съдилища не са допуснали съществено процесуално нарушение, което обуславя касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, изискващо отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Второто касационно основание във връзка с което са оплакванията на касатора, е за допуснато нарушение на материалния закон. Внимателният прочит на жалбата относно изложените съображения по точка втора сочи в по-голямата си част на аргументация , касателно свободата на словото; причините екипа на телевизия /име/ да посетил тържеството за първия учебен ден в училището, на който Г. е била директор; развитието на събитията, предхождащи случилото се, свързани с опита на екипа да осъществи връзка и разговаря със св.Г. по въпрос, който е обществено значим; оценка на поведението на Г., свързано с укриването и нежеланието за контакт с журналистката Ч. и сигнализиране на полицията; цитиране на решение на ЕСПЧ за това, че новините са нетрайна стока и отлагането на публикацията им, може да ги лиши от стойността и интерес; за необходимостта от своевременна проверка на получен сигнал от страна на журналистическия екип и неговото отразяване. Всички тези аргументи развити на страница втора и трета от жалбата не могат да бъдат предмет на разискване в настоящия акт. Това е така, тъй като те касаят въпроси, които излизат извън предмета на доказване в настоящото производство, който е очертан в обвинителния акт като фактическа и правна рамка. Същите са относими към причините, поради което св.Ч. е искала да вземе интервю от св.Г. в процесния ден и биха могли да бъдат противопоставени реципрочно на подбудите и мотивите за поведението на свидетелката, респективно на подсъдимия, но водещо е установяването на поведението на подсъдимия, което пряко рефлектира върху изводите за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Извън горното, в останалата си част жалбата съдържа твърдения за неправилно приложение на материалния закон и по-точно на изводите на въззивния съд за несъставомерност на деянието. Върховният касационен съд многократно е имал възможност да отбележи, че касационната проверка е в рамките на фактическите положения, приети за установени от въззивния съд, след извършен от него доказателствен анализ и направените правни изводи. Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, а е оправомощена/ при релевирани доводи/ само да извърши проверка относно спазването на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с разпоредбата на чл.14 от НПК. В настоящия случай окръжният съд след установяване на правно релевантните факти, е извел правилни правни изводи за несъставомерност на деянията. Последните са резултат от вярно тълкуване на елементите от състава на инкриминирано на подсъдимия престъпление, в контекста на възприетата фактология. Основните признаци на деянието, чрез които се осъществява престъплението хулиганство, са “непристойни действия”, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени. Правилно въззивният съд е приел, че установените обективни действия, извършени от страна на подсъдимия по отношение на свидетелката Ч., не биха могли да се приемат като непристойни, още по-малко да изразяват явно неуважение към обществото. В жалбата частното обвинение се позовава на действия, които не са приети за установени от съда, а и не се установяват от събраните доказателства. Интерпретацията, която се прави, е отново в контекста на свободата на словото, правото на журналиста да търси и разпространява информация от обществено значение, все въпроси, които принципно не подлежат на оспорване, но резонно на тях могат да бъдат противопоставени въпросите за мястото, времето и начина, по които един журналист следва да търси и събира тази информацията. Гореизложеното дава основание да се приеме, че ОС-Ямбол не е допуснал нарушение на материалния закон, напротив правилно е приел, че с поведението си подсъдимият Й. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на инкриминираното му престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Ето защо, въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 113 от 01.07.2015г., постановена по внохд №186/15г., по описа на Окръжен съд – Ямбол. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: