5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 256 гр. София, 08.03.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 759 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на Г. И. С. от[населено място] и [фирма],[населено място], подадени от процесуалния им представител адв. Б. Г., срещу определение № 259/28.05.2010г. по ч. т. дело № 228/2010г. на В. апелативен съд, Т. отделение, с което е потвърдено определение № 129/19.03.2010г. по т. дело № 122/2009г. на Ш. окръжен съд, и срещу определение № 297/01.07.2010г. по т. дело № 228/2010г. на В. апелативен съд, с което Г. И. С. от[населено място] и [фирма],[населено място] са осъдени да заплатят на [фирма],[населено място] сумата 300 лв. – съдебно-деловодни разноски за производството по частната жалба. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определение № 259/28.05.2010г. поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По отношение на допускане на касационно обжалване на съдебния акт релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: за кого и в какви случаи е налице правен интерес от атакуване на порочни вписвания в търговския регистър съгласно чл. 29 ЗТР. Според частния жалбоподател отговорът на посочените въпроси е от значение за точното прилагане на законовите норми на ЗТР и за развитието на правото поради факта, че ЗТР е в сила от 01.01.2008г., по неговото прилагане няма достатъчно практика и вписванията засягат широк кръг от обществени отношения. Относно определение № 129/19.03.2010г. частният жалбоподател поддържа становище за незаконосъобразност. Въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че [фирма] не е правосубектно лице поради заличаването му в търговския регистър и не е отчел, че възобновяването му по реда на чл. 273, ал. 2 ТЗ е с оглед нуждите на ликвидационното производство и не означава възобновяване на дейността на дружеството, което е невъзможно след неговото заличаване. В този смисъл решаващият съдебен състав не се е съобразил с решението по т. дело № 401/2009г. на ВКС, ТК, І о. Ответникът [фирма] /ЕООД, съгласно последното вписване в търговския регистър/,[населено място] не изразява становище по частните жалби. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частните касационни жалби са подадени от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и са насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, като определението за разноските представлява законова последица в резултат на изхода на спора, предвид определение № 259/28.05.2010г. За да потвърди определението на Ш. окръжен съд за прекратяване на производството по предявените от Г. И. С. от[населено място] и [фирма],[населено място] срещу [фирма],[населено място] искове по чл. 124, ал. 1 ТЗ за прогласяване нищожност на две решения на едноличния собственик на ответното дружество /за прекратяване на ликвидацията и продължаване на дейността му и за назначаване на управител/, евентуално съединен с искове по чл. 29 ЗТР за прогласяване вписване на несъществуващи обстоятелства в търговския регистър във връзка с посочените две решения, евентуално съединен с искове по чл. 29 ЗТР за прогласяване нищожност на вписванията, извършени на основание двете решения, въззивната инстанция е приела, че не е налице абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на исковете, а именно липсва правен интерес. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че не е следвало да се допуска пререгистрация по реда на § 4 ПЗР на ЗТР за дружество, което веднъж е било заличено от търговския регистър в регистърния съд, но ищците не атакуват това вписване, нито вписването на тяхното изключване в противоречие със закона. Според въззивния съд последващите възобновяването на дейността множество вписвания в търговския регистър по партидата на дружеството са извън предмета на спора, поради което прогласяването на нищожността само на процесните две решения, взети от едноличния собственик на дружеството след изключването на ищците /за продължаване дейността на [фирма] в хипотезата на чл. 274 ТЗ и назначаване на управител, и заличаването на тези обстоятелства от търговския регистър след успешно проведен иск по чл. 29 ЗТР, само по себе си няма да доведе до съобразяване на вписаните обстоятелства с действителното правно положение, каквато е целта на производството. В. апелативен съд е изложил съображения, че правният интерес не може да бъде обусловен нито от производството по съдебния спор относно собствеността на акциите на [фирма], тъй като същият не е разрешен в полза на [фирма], поради което липсва новооткрито и неразпределено имущество във връзка с ликвидацията; нито от мотивите на решенията по т. дело № 519/2008г. на В. апелативен съд и по т. дело № 401/2009г. на ВКС, тъй като същите не се ползват със сила на пресъдено нещо и не могат да променят вписванията в търговския регистър; нито от наличието на висящи изпълнителни дела от дружеството против ищците поради това, че решението по настоящото дело би имало действие занапред. Основният релевантен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е за правния интерес на ищците от предявявените искове, предвид заличаване на [фирма] от търговския регистър в производството по ликвидация на дружеството и извършените впоследствие вписвания за продължаване дейността на заличеното дружество и назначаване на управител в хипотезата на чл. 274 ТЗ. По въпроса дали съдружниците в дружеството към момента на заличаването му от търговския регистър имат правен интерес да предявят искове по чл. 124, ал. 1 ТЗ за прогласяване нищожност на последващи решения след заличаване на дружеството /за прекратяване на ликвидацията и продължаване на дейността му и за назначаване на управител/, евентуално съединени с искове по чл. 29 ЗТР за прогласяване вписване на несъществуващи обстоятелства в търговския регистър - прекратяване на ликвидацията и продължаване на дейността на дружеството и за назначаване на управител, евентуално съединени с искове по чл. 29 ЗТР за прогласяване нищожност на вписванията, извършени на основание двете решения, не е налице практика на ВКС, поради което въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Определението на В. апелативен съд е неправилно. Ако би се възприела тезата на въззивната инстанция, по отношение на извършените вписвания установителен иск не би могъл да бъде проведен, същите биха били изключени от проверката, посочена в ТР № 1/2002г. и едно заличено търговско дружество би продължило търговската си дейност в резултат на пороци при извършеното вписване в търговския регистър въз основа на решения на несъществуващ орган, което търговско дружество за пред третите лица ще се счита съществуващо. Такова становище не би могло да бъде споделено. Правният интерес от предявяване на посочените искове не се обуславя само от факта дали има новооткрито и неразпределено имущество във връзка с ликвидацията, дали има висящи изпълнителни дела от дружеството против ищците и дали е необходимо да се предявят и други искове с цел възстановяване на правното положение към момента на заличаване на дружеството. Ищците имат правен интерес да предявят исковете поради това, че към момента на заличаване на дружеството същите са били съдружници в него. Възобновяването на дейността на търговското дружество в рамките на същинското ликвидационно производство, преди заличаването, с решение на органите на дружеството е възможно само в хипотезата на чл. 274 ТЗ, когато не е започнало разпределяне на имуществото, но е невъзможно след заличаването му в търговския регистър. Ако такова решение бъде взето от органите на търговското дружество, то не поражда правно действие, доколкото липсва правен субект, чиято дейност да бъде възобновена. Същинските членствени правоотношения също са прекратени и съдружниците имат право при разпределението да получат съответстваща на дружественото им участие част от евентуално останалото имущество след удовлетворяване на кредиторите, но не и да вземат решения за приемане, изключване на съдружници, прехвърляне и разпределение на дялове във връзка с тези обстоятелства, за прекратяване на ликвидацията и продължаване дейността на дружеството след като дружеството е заличено. З. търговско дружество не би могло да бъде страна в изпълнително производство по изпълнителни дела и поради това, че органите му не съществуват и не могат да вземат решения. За ищците е налице правен интерес от предявяване на установителните искове, тъй като след евентуалното тяхно уважаване извършените вписвания в търговския регистър ще бъдат заличени и по този начин оповестените въз основа на решения на несъществуващи органи обстоятелства ще бъдат коригирани. Обстоятелството, че за възстановяване на правното положение на дружеството следва да се водят и други дела, не обуславя липса на правен интерес от предявяване на настоящите искове, тъй като се касае до различни искове, които биха могли да бъдат предявени, както в обективно кумулативно съединение, така и с различни искови молби в отделни искови производства. За ищците като съдружници към момента на заличаване на търговското дружество и за които изключването им като съдружници не е произвело действие не е без значение дали за пред трети лица това дружество ще се счита заличено или с прекратена ликвидация и продължена дейност. Предвид изложените съображения се налага изводът, че определения № 259/28.05.2010г. и № 297/01.07.2010г. по ч. т. дело № 228/2010г. на В. апелативен съд и определение № 129/19.03.2010г. по т. дело № 122/2009г. на Ш. окръжен съд следва да бъдат отменени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. За нуждите на исковото производство би следвало да бъде конституирано [фирма],[населено място], независимо, че не е с възстановена правосубектност, тъй като се касае за „процес относно процеса”, с оглед атакуване на извършените след заличаване на дружеството вписвания. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 259/28.05.2010г. и определение № 297/01.07.2010г. по ч. т. дело № 228/2010г. на В. апелативен съд, Т. отделение и определение № 129/19.03.2010г. по т. дело № 122/2009г. на Ш. окръжен съд. ВРЪЩА делото на Ш. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: