7 Р Е Ш Е Н И Е № 50117 Гр.София, 30.09.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември, 2022 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ КОЛЕВА При участието на секретаря ИВАНОВА В присъствието на прокурора БЛИЗНАКОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.562/22 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №26/18.02.22 г., постановена от Градски съд-София /СГС/, НО, 5 въззивен състав, по В.Н.О.Х.Д.2809/21 г., е отменена постановена от Районен съд-София /СРС/, НО, 129 състав, на 18.11.20 г. оправдателна присъда по Н.О.Х.Д. 14343/17 г., и подсъдимият Н. Г. В. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.339,ал.1,пр.2 НК. Във връзка с чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок-на основание чл.66,ал.1 НК. Приложена е нормата на чл.59 НК и деецът е осъден да заплати направените по делото разноски. В полза на държавата е отнето оръжието-предмет на престъплението и намиращите се на съхранение в МВР боеприпаси към него. Срещу съдебния акт на СГС е постъпила жалба от защитника на подсъдимия, в която са посочени касационните основания по чл.348,ал.1 НПК /явната несправедливост на постановената присъда,както е изписано в жалбата, може да бъде отнесена само към наказанието/. Иска се отмяна и оправдаване на дееца. Представено е допълнение към касационната жалба, в което са развити съображения по отделните оплаквания, без да се засяга предпоставката на чл.348, ал.1,т.3 НПК. Повтаря се искането за отмяна на атакувания съдебен акт, като се подчертава разпоредбата на чл.354,ал.1,т.2 НПК. В съдебно заседание пред ВКС касаторът, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник поддържа жалбата и допълнението към нея с изразените в тях доводи и искания. Представителят на ВКП моли присъдата на СГС да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея и отразените в тях възражения и искания, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: На първо място е необходимо да се уточни, че процесното разглеждане на делото в посочената му част е второ поред пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Актуалната проверявана присъда е резултат от поредно гледане на производството пред въззивната инстанция на основа на отменително решение №60130/09.07.21 г., постановено от ВКС, 1 н.о., по К.Н.Д.381/21 г. Най-общо казано, дадените по него указания могат да бъдат обобщени в следния смисъл: 1/Част от протокола за претърсване и изземване, приложен на л.34,35 от т.1 на досъдебното производство, относима изцяло към начина,по който е било снарядено процесното оръжие, носи белезите на дописване; което поначало не е недопустимо, но трябва да се даде отговор има ли такова и отговаря ли то на изискванията на НПК. 2/ След като ВКС сам е преценил, че съдилищата не разполагат с експертни познания да отговорят на определени обстоятелства, касаещи същността на процесното оръжие, е дал конкретни предписания какви въпроси следва да бъдат балистично разгледани, за да се прецени опасността от използване на звуковосигналното оръжие по описания от обвинението начин, и като цяло за степента на обществена опасност на деянието. 3/ По отношение на правилното приложение на материалния закон е указано да се даде отговор за съответствието на предмета на престъпление на легалната дефиниция, дадена в чл.4,ал.4 ЗОБВВПТИ. Уточнено е,че специалният закон изрично посочва необходимостта оръжието, което се счита за огнестрелно, да има такава конструкция и да е изработено от материал, позволяващ да бъде така преработено, че да произведе изстрел с куршум или снаряд. На второ място, предвид изложеното, настоящата инстанция ще фокусира вниманието си върху изпълнение от страна на процесния пореден състав на СГС на дадените в отменителното решение на ВКС задължителни указания /чл.355 НПК/ и респективно изготвяне на атакувания съдебен акт по приетите в НПК правила за това. И при актуалното гледане на делото, доколкото то е второ поред, касационната инстанция остава такава по правото и не се произнася по виновността на дееца на основа на преценявана от нея самата доказателствена съвкупност, както всъщност се иска в жалбата и допълнението към нея, в контекста на оспорване на процедурната дейност на решаващия второинстанционен съд. Казаното е независимо, че оправдаването формално се иска на основание чл.354,ал.1,т.2 НПК. Необосноваността и недоказаността не са касационни основания и оплакванията, които могат да бъдат подведени под проява на недоволство по тях, не следва да търсят и респективно намерят отговор в настоящия съдебен акт. На трето място, видно от второинстанционното производство, СГС е подходил нехайно към обобщаване и изпълнение, доколкото е възможно, на посочените по-горе указания на касационната инстанция. Най-напред, не е изследвано дописването на протокола за претърсвне и изземване, приложено не на л.34 и 35 от т.1 на ДП, а на л.63 и 64 от същия. Директно на стр.139 гръб от въззивното дело, в мотивите към присъдата е взето отношение по годността на изготвения на 10.07.13 г.обсъждан протокол, без въобще да се намеква за дописване. Защитата възразява в тази посока, като некоректно посочва в допълнението към жалбата, че предишният касационен състав е приел дописването за недопустимо /л.8 от касационното дело в средата/. Напротив, прочитът на съдържанието на отменителния цитиран вече съдебен акт установява,че дописването поначало е намерено за допустимо, но трябвало да се установи дали е налице и ако да, отговаря ли на правилата на НПК. Всъщност, прегледът на материалите по делото установява,че претенцията за дописване на протокола, очертана от подсъдимия и неговия защитник, се появява едва след отменителното решение на ВКС, без този въпрос да е повдиган от страните пред касационната инстанция. Въпреки че контролираният въззивен съд не е взел отношение по обсъждания проблем, може да се счете за принципно ясно неговото становище,че протоколът за претърсване и изземване в обсъжданата част /т.1 от сл.д, л.64, 1 абзац, последно изречение, над искания и т.н., както е прието от ВКС преди/ е годен процесуален документ. Този съд е склонен да се съгласи с направения извод, макар и СГС да е прескочил въпроса за дописване. Прегледът на изследвания обект установява доста сбито изписан писмен текст, относим към начина на откриване на оръжието, снарядено с боеприпаси. Това би могло да се счита, при липса на други данни, не като дописване, колкото като старание текстът да бъде вместен финално в мястото от протокола за претърсване и изземване, предоставено за намерените, описани, иззети и предявени вещи, преди посветеното такова на искания, бележки и възражения на присъстващите лица. В този смисъл, без да се обръща внимание как близо десетилетие след извършване на коментираното процесуално-следствено действие би могло да се установява неправомерно ли е осъществено твърдяно дописване, този съд намира изразените пред него възражения на защитата по повод необходимостта от изключване на важимите за актуалното обвинение констатации от разглеждания протокол за претърсване е изземване за неоснователни. Би следвало да е процедурно ясно, че дори и да бе приета за допустима излаганата от защитата позиция, изключване от страна на настоящия съдебен състав на третираните изявления, би означавало преоценка на доказателствената съвкупност и произнасяне по необоснованост и недоказаност, което понастоящем е невъзможно. Предвид същината на заетата теза, ВКС не счита,че се налага отмяна на атакувния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд поради неизпълнение на третираното процесуално указание в отменително решение на висшата съдебна юрисдикция по наказателни дела. Що се касае до изложението на СГС относно приетото авторство на деянието от страна на подсъдимия, в тази част са изложени процедурно вярно изведени съображения, с които тази инстанция се солидаризира. Всяко произнасяне по претендирана достоверност или не на доказателствените материали би довело до оглеждане на съдебния акт по необоснованост. На четвърто място, предишният съдебен състав на ВКС,както вече бе казано, е дал указания за изясняване по експертен път на същността на инкриминирания предмет на престъпно посегателство в контекста на специалния закон, доколкото трябва да се отговори дали той /предметът/ има конструкция и е изработен от материал, позволяващи да бъде преработен по начин, че да произведе изстрел с куршум или снаряд, за да се смята за огнестрелно оръжие. Въззивният съд е постановил изготвянето на балистична експертиза, задавайки относими към производството въпроси. Даден е съответен експертен отговор, приети са устните разяснения на назначеното вещо лице в съдебно заседание на 18.02.22 г. и в крайна сметка въз основа на това е изведено заключение, че процесното оръжие поради снарядването му с боеприпаси отговаря на критериите да се приеме, че е годно огнестрелно такова по смисъла на ЗОБВВПИ. Внимателният прочит на относимите към обсъждания въпрос материали дава възможност да се изведе заключение,че СГС е изпълнил тези процесуални указания, както са дадени по отменителното решение на ВКС. На пето място, във връзка с последното казано се стига да най-важния по мнение на настоящата инстанция въпрос- за приложението на материалния закон и по-точно, кой се явява той предвид специалното законодателство. За изясняване на тезата е необходимо да се направят определени уточнения. И така, съгласно чл.2,ал.1 НК за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. Според алинея втора на цитирания законов текст, ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се най-благоприятният за дееца. Що се касае до бланкетните норми, каквато несъмнено е тази по чл.339,ал.1 НК-вменената на дееца,доколкото касае съобразяване с разпоредби на специалното заканодателство, то преценката за по-благоприятен закон винаги е свързана с това дали към момента на извършване на деянието стореното от дееца е изисквало съотнасянето на поведението му спрямо трети лица. Ако е така, се прилага законът, какъвто е бил към инкриминираната дата. Подсъдимият е осъден по чл.339,ал.1 НК за държане от негова страна на огнестрелно оръжие,без да има надлежно разрешение за това. Процесната дата е 10.07.13 г. Към този момент несъмнено относимият чл.4,ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ гласи,че огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде ВИДОИЗМЕНЕНО така, че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, освен в определени лимитативно изброени случаи. Ал.3 на цитирания текст гласи, че всеки предмет с външен вид на огнестрелно оръжие, който има конструкция и е изработен от материал, позволяващ този предмет да бъде така ВИДОИЗМЕНЕН, че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, се смята за огнестрелно оръжие. Ал.4:Обстоятелството по ал.2,т.1 се удостоверява с констативен протокол, издаден от лицата по чл.133 при условия и по ред, определени с наредбата по чл.91,ал.3. Тази правна уредба търпи промяна в хода на провеждане на настоящото наказателно производство с норми,публикувани в бр.37 на Държавен вестник от 2019 г. Ал.2 на чл.2 има същия прочит като горепосочения, с изключение на това, че се изисква цевното оръжие да бъде ПРЕРАБОТЕНО, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество. Има налични промени и в изключенията, но те поначало не касаят актуалния случай. Що се касае до ал.3 на ЗОБВВПИ, съдържанието е изменено единствено в частта /според изменението на ал.2/, изискваща позволение предметът да бъде ПРЕРАБОТЕН. Ал.4 пък е съвсем НОВА и гласи следното: Всяко устройство, което е преработено за употреба само на халосни боеприпаси, боеприпаси с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически сигнални изделия и което е преработено така, че да произвежда изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещство, се смята за огнестрелно оръжие. Отнесено към процесния казус, изложеното дотук установява следното: В отменителното решение на ВКС се съзира указание да се прецени легалната дефиниция на чл.4,ал.4 ЗОБВВПТИ, след изготвяне и приемане на балистична експретиза,даваща отговори на въпроси, които да изведат съответните правни заключения. При сравнение на изписаните по-горе норми, става ясно,че не може да иде реч за ал.4 на чл.4, каквато е била регламентацията към момента на извършване на деянието, защото тя не съдържа дефиниция. Следователно, а и доколкото словно се говори за преработване на оръжието по начин,че да произведе изстрел с куршум или снаряд и тогава да се смята, че е огнестрелно оръжие, е направена връзка с актуалната редакция на ал.4 на чл.4 от специалния закон. Тя съдържа дефиниция, но пък е нова, приета е едва през 2019 г. Предложеното съотношение не е намерило никакво място в отменителното решение на ВКС, което от своя страна води и до обстоятелството, че не е и указана преценка на новата специална норма на фона на задължителните размисли за прилагане на по-благоприятен закон по силата н чл.2,ал.2 НПК при бланкетните норми като процесната. Изложеното току-що не е било предмет на размисъл нито от въззивния съд, нито от страните пред него и пред ВКС, доколкото никой не прави дори и най-малък намек за разсъждения в обсъждания аспект. Но тъй като върховната инстанция следи за съдебни грешки, когато бъде сезирана от страните по надлежен начин, сегашната такава ще се фокусира върху действията на СГС, чийто акт контролира понастоящем. Видно е по назначената експертиза, че въззивният съд е опитал да вмести отправените въпроси в рамките на актуалната регламентация на чл.4,ал.4 ЗОБВВПИ, както счита,че му е указано без надлежни обяснения от ВКС. От присъдата обаче, и в частност от нейните мотиви в частта по приложението на материалното право, не личи като проблем да е поставено обстоятелството защо е нужно да се прилага именно новата регламентация, а не тази към момента на извършване на деянието. В крайна сметка лицето е осъдено по новия специален закон и може да се изведе заключение, че фактически и юридически оформено не е прието наличие на по-благоприятна норма. В подкрепа на казаното е изричното посочване на чл.4,ал.4 вр.ал.2 ЗОБВВПИ. А предвид съдържанието на съдебните разсъждения, е ясно,че става дума за новия закон-л.140,трети абзац,най-долу от проверяваното второинстанционно решение. Въпреки че, както вече бе посочено, ВКС в отменителния си акт не е обърнал внимание на изтъкнатите по-горе съотнасяния, което не е за подценяване, следва да се посочи, че решаващият по същество делото съд е бил длъжен да обгрижи мотивно явилите се вследствие на това правни несъответствия. Най-общото впечатление, което остава, е,че нито СГС, нито страните по делото /предвид техните становища/ разбират в каква ситуация са се поставили. При изложената неяснота този съд не се счита задължен сам да разсъждава дали актуалната уредба на специалното законодателство се явява по-благоприятна за приложение в случаи като процесния. В крайна сметка той отговаря на отправени пред него възражения и не може да се очаква за първи път да дава отговор на проблем, неразчетен от никого по настоящото производство като такъв. ВКС не намира обаче, че поради казаното, колкото и процесуално укоримо да е то, дължи обезателна отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Това е така,тъй като в рамките на доказателствено процедурно вярно изведените факти, най-вече предвид всички приети по делото балистични заключения, правилно е направен извод, че процесното оръжие се явява огнестрелно такова,за което деецът няма надлежно разрешение за държане- чл.339,ал.1 НК. Това е необходимото произнасяне както с отнасяне към ЗОБВВПИ към момента на извършване на деянието, така и понастоящем. Следователно единственото уточнение, което този съд смята да направи и което е допустимо, доколкото без нужда от доказателствено обезпечими промени се пристъпва към вярно приложение на материалното право, е относно наличие в процесния казус на предпоставките на чл.2,ал.1 и прилагането на специалното законодателство, каквото то е към 10.07.13 г. Доводите на защитата за нарушение на материалния закон с оглед това, че оръжието не отговаря на легалната дефиниция на чл.4,ал.4 ЗОБВВПТИ /новият такъв/, като се изключи,че са отнесени към недоказаност на деянието поради невъзможност да се обоснове обвинението, следва да бъдат счетени за несъстоятелни. На шесто място, в рамките на претенцията по жалбата и допълнението за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК, ВКС намира, че е възможно да обобщи отправен пред него довод за несъставомерност на деянието, макар и не с безалтернативен изказ. Ето защо, въпреки че няма настояване в такава посока от страна на подсъдимия и неговия защитник,което поначало е обяснимо,предвид пряко прокарваната от тях теза за несъставомерност /приета за неоснователна/, не се намира пречка да се разсъждава приложима ли е в случая нормата на чл.9,ал.2 НК. При присъствие на предпоставки на същата би се стигнало до отмяна на присъдата и оправдаване на дееца в съгласие с чл.354,ал.1, т.2 НПК- с оглед приетата от решаващата втора инстанция фактология. Това в крайна сметка, макар и с други мотиви, се иска от подсъдимия и неговия защитник. Съгласно текста на чл.9,ал.2 НК не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Теорията и практиката са категорични, предвид анализа на тази норма, че приемането на едно деяние за малозначително, казано с други думи-непрестъпно, е възможно да се обмисли в два варианта- липса на обществена опасност поради малозначителност на същото /деянието/; извеждане на обществена опасност на деянието, но с характеристиката на явна нейна незначителност. Във всеки от случаите трябва да се изследват деянието и обществената опасност- два от признаците, правещи кое да е престъпление такова. Конкретиката на процесния казус очертава оръжие, видоизменението на което е съвсем просто, като при това няма никакви данни касаторът да е експликирал различно от процесното противоправно поведение с оглед оръжие въобще. Няма база следователно,на която да се стъпи, за да се прецени,че стореното от В. застрашава обществените отношения в достатъчна степен, изисквана от закона, за да бъде деяние по чл.339,ал.1 НК, счетено за съставомерно. Липсата на обществена опасност изпъква още повече в сравнение и с останалите предмети на престъпно посегателство, визирани в обсъжданата норма. Изложеното дотук дава възможност на ВКС да възприеме малозначителност на деянието, извършено от подсъдимия, в неговата първа форма. Безспорно от формална страна са налице признаците на престъпление по чл.339,ал.1 НК, но обуславящите същото фактори формират извод за малозначителност по смисъла на чл.9,ал.2,алт.1 НК, водещ до липса на обществена опасност, а оттам-и до липса на престъпление. При това не следва да се обсъждат данни за извършителя, говорещи за степен на негова лична опасност с определен интензитет. Ето защо не се вземат предвид преценими в неблагополучна за дееца посока фактори. Поради гореизложеното може да се направи извод за необходимост от приложение на разпоредбата на чл.354,ал.1,т.2,пр.2 вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК със съответните последици в тази връзка. Същевременно обаче, въззивният съд е иззел инкриминираното оръжие и боеприпаси към него на основание чл.53,ал.2,б.А НК. В тази част присъдата следва да бъде оставена в сила, поради дължимост на отнемането точно на посоченото основание и въпреки оправдаването на дееца. Ето защо Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда №26/18.02.22 г., постановена от ГС-София, НО, 5 въззивен състав, по В.Н.О.Х.Д.2809/21 г., както следва: По силата на чл.9,ал.2 НК ОПРАВДАВА подсъдимия Н. Г. В. по повдигнатото му обвинение по чл.339,ал.1 НК. ОТМЕНЯВА присъдата в частта по прилагане разпоредбата на чл.59,ал.1 НК и относно осъждането на подсъдимия за направените по делото разноски. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в частта относно приложението на чл.53,ал.2, б.А НК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/