О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                        № 130 Гр.София, 27.01.2010  г.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и десета година, в състав:                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                            ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                           Тотка Калчева   при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 415 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Райфайзен /България/” ЕАД, гр. С. срещу определение № 131/18.03.2009г., постановено по ч.гр.д. № 181/2009г. от Великотърновския окръжен съд в частта, с която е потвърдено разпореждане № 1863/06.11.2008г. по гр.д. № 2508/2008г. на Великотърновския районен съд за отхвърляне на заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника М. Т. Б.. Ч. жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по правни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Прилага разпореждания за районни съдилища за издаване на заповеди за незабавно изпълнение. Ответниците М. Т. Б. и Й. Х. Х. , гр. В. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от “Райфайзен /България/”ЕАД срещу Й. Х. и М. Б. по извлечение от банкова сметка въз основа на договор за кредит от 14.02.2008г., задължението по който е обявено за предсрочно изискуемо. Към заявлението са представени препис-извлечение от сметката за кредит на Й. Х. и договора от 14.02.2008г. с погасителен план към него. За да постанови обжалваното определение Великотърновският окръжен съд е приел, че извлечението от сметка удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на банката срещу длъжника Х. с посочено основание – договора за кредит, а предсрочната изискуемост е установена от клаузите на договора. Въззивният съд е отказал издаването на заповед за незабавно изпълнение срещу солидарния по договора длъжник М. Б. поради обстоятелството, че същата не фигурира в извлечението от сметка. Според частния жалбоподател значимите правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са за задължителните реквизити на извлечението от сметка, както и дали други документи съставляват основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Застъпено е становището, че със заявлението банката би могла да представи всички и всякакви документи за установяване на вземането си, включително и такива, от които да следва солидарната отговорност на длъжниците. Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по втория поставен въпрос. Досежно реквизитите на извлечението от счетоводна сметка не е постановен отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение на това основание, поради което въпросът не е значим съгласно чл.280, ал.1 ГПК. Определението в обжалваната част съдържа произнасяне по въпроса дали заповед за незабавно изпълнение може да се издаде срещу солидарен длъжник, ако същият не е титуляр на счетоводната сметка и не е посочен в извлечението, депозирано със заявлението. Представените с частната жалба разпореждания на районни съдилища са без заверка за влизането им в сила, липсва и задължителна за съдилищата на практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По приетия за значим правен въпрос. Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК се издава в полза на банките след представяне на документ или извлечение от счетоводните книги, с които да се установи вземането на заявителя. По силата на чл.418, ал.2 ГПК съдът издава изпълнителен лист, след като прецени редовността на документа от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Ако се представя извлечение от водената при банката счетоводна сметка, в заповедното производство съдът следва да провери ликвидността и изискуемостта на вземането. Основанието, от което произтича вземането, би могло да е посочено в извлечението, но и да подлежи на удостоверяване чрез препращане към други документи. Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК не ограничава правото на банката да се снабди със заповед за изпълнение само въз основа на извлечение от счетоводните си сметки, а регламентира и представянето на други документи. Тези документи не са изрично определени като вид, но представляват основание по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, ако отговорят на законовите изисквания по чл.418, ал.2 ГПК. Следователно заповедно производство по чл.417 ГПК би могло да се проведе успешно при позоваване и представяне със заявлението на повече от един писмен документ. В този случай преценката за изпълняемостта на вземането, претендирано по реда на заповедното производство, се осъществява на базата на всички депозирани пред съда документи. Практиката на ВКС възприемаше този подход и при действието на ГПК /отм./. Тълкувателно решение № 1/2005г. на ОСТК на ВКС допусна издаването на изпълнителен лист по молба на банка – кредитор и срещу поръчителите, като в този случай несъдебното изпълнително основание “извлечение от сметка” следва да е придружено от договора за банков кредит и договора за поръчителство. По същество на частната жалба. Издаването на заповед за незабавно изпълнение се основава, както на извлечение от счетоводната сметка, водена от банката на името на Й. Х. , така и на договор за кредит от 14.02.2008г. Съгласно договора лицето М. Б. е солидарен длъжник с кредитополучателя Х. и отговоря за задължението по силата на чл.121 и сл. ЗЗД. Договорът за кредит, както и погасителният план, са подписани от длъжника Б. , вземането на банката подлежи на изпълнение и всички представени със заявлението документи са редовни от външна страна, поради което заявлението следва да се уважи, като се постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и срещу длъжника М. Б. На касатора се дължат и разноските за настоящото производство в размер на 22.28 лв. Не е представен списък по чл.80 ГПК, поради което съдът присъжда само внесената сума за държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     О П Р Е Д Е Л И :     ОТМЕНЯ определение № 131/18.03.2009г., постановено по ч.гр.д. № 181/2009г. от Великотърновския окръжен съд в частта, с която е потвърдено разпореждане № 1863/06.11.2008г. по гр.д. № 2508/2008г. на Великотърновския районен съд за отхвърляне на заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника М. Т. Б., като ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 ГПК и чл.418, ал.1 ГПК за заплащане от М. Т. Б., ЕГН: **********, гр. В., ул.”М” № 16, вх. А, ет.1, солидарно с Й. Х. Х. , срещу когото е издадена на 22.04.2009г. заповед на незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 181/09г. по описа на Великотърновския окръжен съд, в полза на “Райфайзен /България/”Е”Гогол” № 1* на сумата от 2227.93 лв. /Две хиляди двеста двадесет и седем лв. и 93 ст./, от която 2012 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от 14.02.2008г., 164.74 лв. – просрочена редовна лихва за периода 14.02.2008г. до 23.10.2008г. и 51.19 лв. – просрочена наказателна лихва за периода от 25.03.2008г. до 28.10.2008г., както и законната лихва върху главницата от 2012 лв. от датата на заявлението - 29.10.2008г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 253.81 лв. – разноски по делото за първоинстанционното и въззивното производство и 22.28 лв. - за касационното производство. ВРЪЩА делото на Великотърновския районен съд за изготвяне на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.