РЕШЕНИЕ № 175 София, 11 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1855 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд от 15.07.2010 г. по гр.д. № 107/2010, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправните въпроси за приложимостта на правилата за призоваване, уредени в новия ГПК в производствата, които подлежат на разглеждане по стария ред, за задълженията на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и за правните последици от новото разглеждане на делото в неотменената част. По първия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че правилата за връчване, уредени в Глава VІ ГПК се прилагат по всички заварени висящи производства, независимо от процесуалния ред, по който те следва да бъдат довършени, доколкото новите правила уреждат процесуалните действия на съда и на връчителя (когато той не е орган на съда). Относно връчването в производството по заварените висящи дела е неприложимо само новото задължение на страните по чл. 56, ал. 2 ГПК (срв. чл. 46, ал. 1 ГПК отм., също чл. 142, ал. 3 ГПК и чл. 115, ал. 1, ГПК отм.) да следят сами за насрочването на делото в открито заседание във всички производства. Преходните правила, уреждащи приложението на стария ред за разглеждане на заварените висящи дела в различните инстанции се отнасят до процесуалните действия на страните при разглеждането на делото, доколкото за тези процесуални действия са неприложими новите срокове за извършването им. Преходните правила се отнасят и до правомощията на съда при разглеждането на делото от съответната инстанция, доколкото те съответстват на непреклудираните възможности на страните. По втория процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че за да формира вътрешното си убеждение (вж. решение № 554/08.02.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1163/2010), съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани (вж. решение № 127/05.04.11, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1321/2009). По третия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че при отмяна на влязло в сила решение се възстановява висящността на производството по предмета на делото. Когато предявените искове са повече или са разгледани само части от тях и решението е отменено частично, възстановява се висящността по тези искове и в тези части, по които съдът се е произнесъл в отменената част на решението. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че делото е върнато за ново разглеждане на предявения иск за сумата 4.270 лева, която ответникът не дължи, тъй като е продал единадесет броя хладилници, а останалите е върнал на ищеца. Правилно въззивният съд е приел, че делото е върнато за ново разглеждане на част от предявения иск, но неправилно е приел, че частта от вземането е за 4.270,00 лева вместо за 3.540,00 лева, колкото е посочено в отменителното решение на Върховния касационен съд. Също правилно съдът е приел, че въззиваемият ищец не е призован чрез сина си при отказ, но е имал задължението по чл. 41 ГПК при отсъствие повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото да уведоми съда за новия си адрес, и при неизпълнение на това задължение се счита редовно призован. Това задължение на страната съществува докато производството по делото е висящо и не отпада при възобновяване на производството по делото след отмяна на влязло в сила решение. Също правилно въззивният съд е приел, че ответникът не дължи претендираната сума 3.540,00 лева част от цената 24 броя хладилници и фризери, които ответникът е приел да ремонтира и след това да продаде, тъй като той е прихванал срещу част от цената на 11-те продадени хладилници и фризери разходите си за материали и труд по ремонта на всичките 24 броя, за друга част от получената цена се е отчел, а тринадесетте непродадени хладилници и фризери е върнал на ищеца. Видно от изложеното обжалваното решение е недопустимо в частта, в която съдът се произнесъл по иск с цена над 3.540,00 лева, поради което решението следва да бъде обезсилено в тази част. В останалата част решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което в тази част следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касацията Т. Б. В. не претиндира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решението на Силистренския окръжен съд от 15.07.2010 г. по гр.д. № 107/2010 в частта, в която предявеният иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 3.540,00 лева със законни лихви от 22.04.2003 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Силистренския окръжен съд от 15.07.2010 г. по гр.д. № 107/2010 в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.