ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50010 София, 18.01.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 1996 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищците Н. Ю., Ш. Ю. и А. Д. срещу въззивно определение на Великотърновски апелативен съд. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил обжалваното от ищците първоинстанционно определение за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Приел е, че настоящото производство, образувано по искове по чл. 432 КЗ за заплащане на застрахователни обезщетения за вреди от смърт на близък, причинена при пътно-транспортно произшествие от застрахован при ответното застрахователно дружество водач, е обусловено от наказателното производство за престъпление по чл. 343 НК, висящо в досъдебната му фаза. Извода си за обусловеност е обосновал със съображенията, че, макар и в наказателното производство обвиняем да не е привлечен, е налице идентичност на деянието, предмет на наказателното производство, и деянието, въведено като основание на исковете, при което и предвид невъзможността престъпният характер на деянието да бъде установен в гражданския процес с оглед липсата на основания по чл. 124, ал. 5 ГПК, евентуална присъда би била задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 ГПК. Допускането на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния, поради което на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК касационно обжалване не може да бъде допуснато. . Налице е обаче изтъкнатото от жалбоподателите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството по гражданското дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, при наличие на досъдебно производство, без да е привлечено лице като обвиняем?“. При установените от въззивния съд обстоятелства и изложените правни съображения въпросът се явява обусловил последните по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК. Осъществена е и специалната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед формираната практика на ВКС, изразена в посоченото от жалбоподателите определение № 290/01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на ВКС, I т. о., и цитираното там, съгласно която пречка за надлежното упражняване на правото на иск като основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, е висящото в досъдебната му фаза наказателно производство, когато престъплението, предмет на същото, и деецът, са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство. Доколкото правните изводи на въззивния съд са основани на приетото тъждество между делинквента и дееца, при установеното обстоятелство, че наказателното производство към настоящия момент не се води именно срещу посочения в исковата молба делинквент, обжалваното определение противоречи на установената практика на ВКС, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато. По същество частната жалба е основателна. Неправилен е изводът на въззивния съд, че е налице тъждество между посочения в исковата молба делинквент и извършителя на престъпното деяние, предмет на наказателното производство. В рамките на последното не е привлечено конкретно лице като обвиняем. Извън формалното привличане, липсват данни дали производството е образувано именно срещу посочения водач или срещу неизвестен извършител, нито данни за извършени спрямо водача процесуални действия по реда на НПК, които, независимо от липсата на привличане, да сочат, че наказателното производство се насочва срещу него, както и данни за указания на прокурора за предприемане на такива действия или за привличането и разпита му в качеството на обвиняем. С оглед на това към настоящия момент основание за спиране по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице, поради което обжалваното определение, както и потвърденото първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството, вкл. с повторно събиране на доказателства за точно установяване на предмета, страните и развитието на наказателното производство. С тези мотиви съдът ОПРЕДЕЛИ: Допуска касационно обжалване на определение № 230/21.07.2022 г. по ч. т. д. № 178/2022 г. по описа на Великотърновски апелативен съд. Отменя определение № 230/21.07.2022 г. по ч. т. д. № 178/2022 г. по описа на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него определение № 203/14.06.2022 г. по т. д. № 87/2022 г. по описа на Плевенски окръжен съд, като връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: