Ключови фрази
ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

569

 

София, 08 януари 2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и осма година, в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                             

                     ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА

 

                                            КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

                   

                         

при участието на секретаря Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 617/2008 година.

 

Производството е образувано по жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци В. П. А. и С. И. А. против решение № 173 от 07.10.2008 год. по внохд № 186/08 год. по описа на Великотърновския апелативен съд.

В касационната жалба като основание за проверка на потвърдителното въззивно решение e посочена явна несправедливост, както в наказателната така и в гражданската му част. Доводите в тази насока са, че не е оценена в достатъчна степен опасността на подсъдимия като деец, който многократно е санкциониран по административен ред за нарушение правилата за движение по пътищата, липсата на правоспособност на Й. да управлява МПС и обстоятелството, че от с. на пострадалата, не е налице съпричиняване за настъпилите вредоносни последици. С оглед тежкия вредоносен резултат, наложеното на подсъдимия наказание е снизходително по размер и няма да постигне целите на чл. 36 НК. В тази насока се прави искане за изменяване на решението, като се увеличи наказанието на подсъдимия, както и присъденото на ищците обезщетение за причинените им от деянието неимуществени вреди.

Частните обвинители и граждански ищци, В. П. А. и С. И. А., както и техният п. , редовно призовани, не се явяват.

На основание чл. 96, ал. 1 НПК подсъдимият не желае пред касационната инстанция присъствието на защитника си и прави искане делото да се разгледа в негово отсъствие. По същество, Й. прави искане за оставяне без уважение жалбата на касаторите.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е основателна. Преди произшествието на подсъдимия са били съставени два акта за нарушение правилата за движение. В конкретния случай, съдът не е направил правилна преценка на високата обществена опасност на деянието и на дееца. Затова жалбата на касаторите е основателна и следва изцяло да бъде уважена.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 04.06.2008 год. по нохд № 47/2008 год. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия Н. Г. Й. за виновен в това, че на 12.07.2007 год. на пътя гр. П.. К. ,обл. Плевенска, в района на “К”, при управление на л.а.”Ф” с рег. № С* нарушил правилата за движение-чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Е. В. А. , поради което и на основание чл. 343, ал. 1,б.”в”, във вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като го е признал за невиновен и оправдал по обвинението да е нарушил и чл. 5, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

На основание чл. 45,б.”а” ЗИН е определен първоначален “Лек” режим за изтърпявате на наказанието.

Подсъдимият е осъден да заплати на С. И. А. и В. П. А. по четиридесет хиляди лева, представляващи обезщетение за причинените им от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2007 год., до окончателното изплащане на сумите, като за разликата до първоначално предявените от ищците претенции от по сто хиляди лева, исковете им са отхвърлени като неоснователни.

Подсъдимият е осъден да заплати на държавата съответната дължима сума върху уважените искове, като в негова тежест са присъдени и направените деловодни разноски.

С обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъдата.

К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347,ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за частично основателна.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, като занижено по размер.

По това основание в жалбата се съдържа довод, който е правен и пред въззивната инстанция, която не го е възприела, макар и да е изложила крайно лаконични съображения в тази насока по реда на чл. 339, ал. 2 НПК. Независимо от това, в конкретния случай, определеното на подсъдимия наказание, при отчетените по чл. 54 НК обстоятелства за индивидуализирането му, не се явява явно несправедливо по размер и по начин на изтърпяване. Настоящият касационен състав споделя изводите на контролираната инстанция по този въпрос, поради което, жалбата в тази й част се явява неоснователна.

По оплакването за несправедливост на атакувания акт в гражданската му част.

В тази част, касационната жалба е основателна.

При присъждане на обезщетението съдилищата по същество не са оценили в достатъчна степен всички обстоятелства, относими към определяне на размера му, с който да бъдат възмездени по справедливост жалбоподателите за причинените им неимуществени вреди.

В резултат на извършеното от подсъдимия престъпление е починала млада жена, в разцвета на силите си, която е била в деветия месец на бременността си и е щяла да дари родителите си с щастието да имат внуче. В резултат на деянието на подсъдимия гражданските ищци са били лишени от тази радост, както и от моралната подкрепа на дъщеря си на старини. Тази двойна загуба на близък родственик-дъщеря и очакваното от нея дете налагат определянето на справедливо обезщетение за ищците, което донякъде да компенсира причинените им от престъплението неимуществени вреди. При липсата на съпричиняване от с. на пострадалата за настъпилия вредоносен резултат, касационната инстанция в съответствие с изискванията на чл. 52 ЗЗД, по справедливост и съобразно актуалната в настоящия момент практика на съдилищата намери, че присъденото на гражданските ищци обезщетение за тези вреди, следва да бъде определено в размер на по осемдесет хиляди лева, която сума се явява в разумни размери и отговаря на реално претърпените от тях болки и страдания. В този смисъл, трябва да се промени атакуваното решение на въззивната инстанция, със следващите се законни последици.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯВА решение № 173 от 07.10.2008 год. по внохд № 186/08 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, като УВЕЛИЧАВА присъденото обезщетение за неимуществени вреди на гражданските ищци В. П. А. и С. И. А. от по четиридесет хиляди лева, на по осемдесет хиляди лева за всеки един от тях, които подсъдимият Н. Г. Й. следва да им заплати, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2007 год., до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА подсъдимия да заплати на държавата следващата се държавна такса от 6% върху размера на увеличения граждански иск в размер на четири хиляди и осемстотин лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: