Ключови фрази
Закана с убийство или с друго престъпление против личността и имота на другиго * възбуждане на основателен страх * частен обвинител * свидетелски показания


5
Р Е Ш Е Н И Е

№96

гр. София, 09 май 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети април двехиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
РУМЕН ПЕТРОВ
със секретар Марияна Петрова
при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ,
след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 272 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационното производство по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано въз основа на постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимия И. Ц. – адв.В. М. против въззивна присъда № 12/22.01.2016 г., постановена по внохд № 4434/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
В жалбата и в допълнението към нея са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Изразено е несъгласие с извода на въззивната инстанция относно доказаността на обвинението по несъмнен начин. Посочено е, че градският съд е постановил осъдителната присъда, като не е отчел в достатъчна степен особеното качество на пострадалия в процеса, чийто показания са едновременно източник на доказателства и средство на защита на накърнените му права. Според защитата са игнорирани обстоятелствата, че пострадалият е бивш служител на МВР, уволнен дисциплинарно, поради осъждането му за измама. Възразява се срещу „безрезервното” възприемане на показанията на свидетелите Д. и Н., от една страна и пълното пренебрегване - от друга, на заявеното от свидетелите П. и Я.. Застъпено е становището, че страхът и уплахата не се диагностицират, а се установяват от словесния отчет на пострадалия пред вещото лице. Според защитника неясната методология и липсата на научни доказателства е предопределило различните заключения на вещите лица, още повече, че експертизата не следва да замества доказателствени празноти и е недопустимо да се превръща в решаващо доказателство. Поддържа се становището, че отправените от подсъдимия към пострадалия думи – „Този ден ще го запомниш !“ не са заплашителни, в тях не е формулирана закана за убийство, а по-скоро пожелание за живот, защото ако човек трябва нещо да помни той е обречен на дълго съществуване. В жалбата е посочено, че извършеното от подсъдимия не е проява на насилие, а е безсилие пред упоритата наглост на пострадалия да върне дадените му на заем значителни парични средства. Претендира се въззивната присъда да бъде отменена и при условията на алтернативност подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебно заседание подсъдимият И. Ц. - лично и чрез защитниците си - адв.М. и адв. М., поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена по наведените в нея и в представената „писмена защита“ доводи.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че обжалваната присъда трябва да бъде оставена в сила.
Частният обвинител Х. В. и повереникът му адв.Д. П., въпреки предоставената им от съда възможност не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда от 16.02.2015 г. по нохд № 22982/2015 г. на РС – София, подписана с особено мнение на единия от съдебните заседатели, подсъдимият И. Ц. Ц. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК. На основание чл.190 ал.1 от НПК е постановено направените по делото разноски в размер на 490 лв. да останат за сметка на държавата.
По протест на прокурор от Софийска районна прокуратура е образувано внохд № 22982/2015 г. по описа на Софийски градски съд. На основание чл.334 т.2 вр. с чл.336 ал.1 т.2 от НПК въззивният съд е отменил първоинстанционната оправдателна присъда и е постановил нова, с която е признал подсъдимият Ц. за виновен в това, че на 08.05.2012 г. в [населено място] се е заканил на Х. В. с убийство, като насочил в областта на тялото и на главата му неустановен по делото пистолет и отправил към него думите – „Този ден ще го запомниш!“ и това заканване е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 490 лв..
Касационният състав намира, че въззивният съд не е допуснал претендираните в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствената си дейност. Следва да се посочи, че предходните инстанции, въпреки че са достигнали до различни правни изводи относно съставомерността на вмененото във вина на Ц. престъпление, са възприели напълно идентична фактическа обстановка, която изцяло съответства и на изложената в обвинителния акт. В случая не се установяват причини, поради които да бъде пренебрегната процесуалната годност и доказателствената достоверност на гласните доказателствени средства. Действително свидетелят В. - пострадалият от престъплението, е конституиран като частен обвинител по делото, но само това не е достатъчно, за да се да се презюмира недостоверността на показанията му. Принципно всеки пострадал от престъпление има право да защити накърнените си права и интереси в наказателния процес като един от начините да стане това е именно избраният от В. такъв. Въпреки осъщественото в случая от страна на пострадалия процесуално поведение, той не е загубил и качеството си на свидетел, за което носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. В този смисъл показанията на пострадалия, подобно на обясненията на подсъдимия, имат двойствен характер, което налага инстанциите по фактите да извършат обстоен анализ на заявеното от пострадалия. В конкретния казус въззивният състав е изложил подробни съображения защо възприема и кредитира показанията на В. относно главния факт, подлежащ на доказване и какви са причините за това. Заявеното от пострадалия - относно извадения от подсъдимия пистолет и отправената реплика, е изцяло в съответствие с показанията на свидетелите Д. и Н., присъствали към инкриминирания момент в процесното складово помещение и станали неволни свидетели на случилото се. Напълно несъстоятелни са и отправените в жалбата упреци, че показанията на двамата свидетели - очевидци са кредитирани „безрезервно“. Това се явява в противоречие дори със самата теза на защитата, че заявеното от двамата, не е възприето от съда, когато е „в полза на Ц.“, а именно – заключението им, че пострадалият не е изпитал страх. Въззивният съд изключително детайлно е обсъдил показанията им, съпоставил ги е с заявеното от самия пострадал и е изложил убедителни съображения, защо ги възприема, което се споделя изцяло и от настоящата инстанция.
Следствие подробния анализ на показанията на всички свидетели, присъствали непосредствено в момента на извършване на инкриминираното деяние, е установено, че в склада освен подсъдимия, пострадалия, свидетеля Н. и появилия се случайно свидетел С. Д. не е имало други хора. В този момент там не е бил и св.П. – бивш съдружник на В., поради което не би могло да се приеме, че същият е очевидец на случилото се, както се твърди в „писмената защита“. Относно показанията на св.Я. - управител на една от фирмите на подсъдимия, следва да се посочи, че те са лишени от необходимата конкретика относно инкриминираната дата и по никакъв начин не изключват възможността подсъдимият да е взел оръжието от касата на обменното бюро и след това да го е върнал, без това да е отбелязано от неговия служител във водените от свидетеля книжа.
Касационния състав не приема и тезата на защитата, че възивният съд не е подложил на задълбочен анализ заключенията на назначените по делото психиатрични експертизи, които е следвало да дадат отговор на въпроса възбудило ли е деянието уплаха и основателен страх у пострадалия. При липсата на каквито и да било данни, пораждащи съмнения относно способността на В., с оглед неговото физическо и психическо състояние, правилно да възприема фактите и да дава достоверни показания, напълно излишно е било назначаването изобщо на такава експертиза, както и разширяването и впоследствие в хода на досъдебното производство в комплексна, а по искане на защита и по време на съдебното следствие пред първонистанционния съд в повторна /нова/ тройна комплексна експертиза със същата задача. Предвид характера на повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение поставеният, както от разследващия орган, така и от първоинстанционния съд въпрос не е от компетенциите на вещите лица. Дали извършените от страна на подсъдимия действия са могли да възбудят основателен страх у пострадалия за тяхното осъществяване е правен въпрос, чийто отговор следва да бъде даден не от експертите – психолози и психиатри, а от съда. Назначаването на процесните експертизи е довело не само до изразходването на неоправдани финансови средства за тяхното изготвяне, но и до загуба на процесуално време, свързано с необоснованото няколкократно отлагане на делото пред първоинстанционния съд.
При липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила в процеса по събиране, проверка и оценка на доказателствата, настоящият касационен състав изцяло споделя и правният извод на въззивния съд, че поведението на подсъдимия Ц. осъществява признаците на състава по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК. Без каквото и да е съмнение изваждането на пистолет, насочването му в главата и тялото на пострадалия, съпроводено с отправянето на думите – „Този ден ще го запомниш!” е напълно достатъчно, за да бъдат изпълнени с необходимото съдържание всички обективните и субективни елементи на осъществената закана с убийство. Правилно градският съд е приел, че в случая извършените действия от подсъдимия не само са могли, но и обективно са предизвикали основателен страх у пострадалия. По делото не се установява Ц. да е бил афектиран по някакъв начин непосредствено преди инкриминирания момент, а още по-малко това да е причинено от В.. В този смисъл, като е отменил първоинстанционната оправдателна присъда и е постановил нова – осъдителна, въззивният съд е приложил правилно закона, като разбирането му относно сътавомерността на осъществената закана с убийство е в съответствие с установената съдебна практика и най-вече с ТР № 53/89 г. по н.д.№ 47/89 г. на ОСНК на ВС. В заключение следва да се добави, че осъждането на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по никакъв начин не би следвало да се отрази на имуществените му отношения с пострадалия.
В жалбата е наведено и касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, но относно претендираната явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание не са изложени каквито и да било конкретни оплаквания. С оглед пределите на касационната проверка, определени съобразно разпоредбата на чл. 347 ал.1 от НПК, в случая липсва процесуална възможност изразеното несъгласие с наложеното наказание да бъде обект на обсъждане от настоящия съдебен състав.
По изложените съображения и тъй като не установи основания за отмяна или изменение на въззивната присъда Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 12/22.01.2016 г. по внохд № 4434/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: