Р Е Ш Е Н И Е № 117 София, 14.04.2010 година                               В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А   Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно  заседание на  осми март  две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА   при  участието на секретар  Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА гр.дело № 4487 /2008  година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290-293 ГПК. С определение по чл. 288 ГПК Nо 189/14.03.2009 година е допуснато касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 770/19. 06.2008 година на С. А. П. от гр. Я. срещу въззивно Решение Nо 131 от 03.06.2008 година, постановено по гр. в.. д. Nо 231/2008 година на Ямболския окръжен съд, при наличие на хипотеза по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, приемайки , че поставеният материално правен въпрос ограничава ли законодателят възможността за получаване на обезщетението по чл. 222 ал.3 КТ и във вр. с чл.1 т.2 от с ПМС 31/11.02.1994 година , само от лицата придобили право на пълна лична пенсия или се включват и тези лица , придобили право на лична пенсия на основание с §5 от ПЗР на КСО, без да са навършили пълните години за пенсия, се разрешава , според застъпените становища по цитираните решения на състави на ВКС и ОС В. Търново противоречиво и това дава основание за допускане на касационното обжалване. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон- чл. 222 ал.3 КТ във вр. с §5 от ПЗР на КСО, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК. По делото не е подаден отговор в срока по чл. 287 ал.1 ГПК от ответника по касация - ЦДГ Nо 18 „Л” гр. Я.. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение и с оглед на рамката , в която е допуснато касационното обжалване , намира : С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция е оставил в сила решението районен съд по отхвърления иск по чл. 222 ал.3 КТ за присъждане на обезщетение и във вр. с чл.1 т.2 от с ПМС 31/11.02.1994 година , поради прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 2 234.88 лв. Прието е ищцата С. А. П. е била в трудово правоотношение за определен срок с ответната ЦДГ Nо 18 ”Л”- гр. Я. на длъжността „д. учителка”, прекратено именно поради изтичане на срока на 02.04.2007 година . С Разпореждане Nо 5102059119 на РУ”Социално осигуряване” гр. Я., считано от 02.04.2007 година на С. П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5 от КСО. За да отхвърли иска на С. П. , решаващият съд е приел, че претендираното обезщетение не се дължи по причина , че право на обезщетение по чл. 222 ал.3 КТ имат само лицата , който са придобили право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не и тези , който са придобили право на лична пенсия на основание § 5 от ПЗР на КСО. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон- чл. 222 ал.3 КТ във вр. с §5 от ПЗР на КСО, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С представените по делото Решение Nо 846 от 14.09.1990 г. по гр.д. Nо 500/1990 г. на III отд. ВС, се приема, че право на обезщетение по чл. 222 ал.3 КТ имат всички работници, чиито трудов договор е прекратен, след като са придобили право на пенсия за прослужено време и старост и с Решение Nо 1787/2002 г. на III отд. на ВКС , се приема, че „новата уредба на пенсионните отношения , която е елемент от фактическия състав на правото по чл. 222 ал.3 КТ се прилага за всички случаи след 1.01.2000 година, като придаденото от законодателя обратно действие с подзаконовия нормативен акт- чл. 16 от Наредбата за пенсиите/ ДВ. Бр.21/07.03.2000 година /, се прилага за всички области на правото, който имат отношение към него” При преценка на развитите доводи по представената съдебна практика и противоречиво застъпеното , с обжалваното решение на въззивния съд становище, че разпоредбата на чл. 222 ал.3 КТ може да се прилага само доколкото претендиращия обезщетението работник или служител , след прекратяване на трудовото му правоотношение на колкото и да е основание, е придобил право на ПЪЛНА пенсия за осигурителен стаж и възраст и на основание чл. 291 т.1 ГПК настоящият състав на ВКС приема , че застъпената с посочените съдебни решения практика е правилна . Обезщетението по чл. 222 ал.3 КТ се дължи когато трудовото правоотношение на работникът или служителя се прекрати след като работникът или служителя е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Законодателят признава правото да се получи това обезщетение без да прави разлика нито на основанието , на което е прекратено трудовото правоотношение , нито от гл.т. на това дали придобитото право на пенсия е на „пълна” такава или се касае до придобито право на пенсия за изслужено време и старост по ЗП или право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по КЗОО, обхващащо и определени категории работници или служители , които придобиват това право при по- благоприятни от общите условия/ ранно пенсиониране/. Съгласно чл. 19 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, учителски стаж е осигурителен стаж, положен на длъжността учител или възпитател в учебни или възпитателни заведение. В разпоредбата на ал.4 на посочения законов текст е регламентирано, че правото на пенсия по условието на § 5 ал.1 и ал.4 от ПЗР на КСО имат лицата, които към датата на освобождаване от учителска длъжност или от длъжност по чл. 2 са изпълнили условията за пенсиониране по тези разпоредби. Ако претендиращият обезщетението по чл. 222 ал.3 КТ учител или лице, с приравнена на учител длъжност , при прекратяване на трудовото си възнаграждение има придобито право на пенсия по § 5 ПЗР на КСО, то това лице има право и на обезщетението при пенсиониране, като дължимият размер за срок от 2 месеца или 6 месеца се определя от обстоятелството дали работникът или служителя е работил или не при един и същ работодател през последните 10 години на трудовия си стаж.   По основателността на касационната жалба. Предвид на изложената и възприета за правилна теза по приложение на чл. 222 ал.3 КТ, касационната жалба на С. А. П. се явява частично основателна. Придобитото право на лична пенсия, видно от Разпореждане Nо 5102059119 на РУ”Социално осигуряване” гр. Я., считано от 02.04.2007 година по § 5 от КСО, не изключва правото да се получи обезщетението при по чл. 222 ал.3 КТ. Това имуществено право се следва на всяко лице , отговарящо на условията на закона. Разпоредбата не може да се тълкува стеснително, включвайки само лицата , придобили право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст. С. А. П. е била в трудово правоотношение за определен срок с ответната ЦДГ Nо 18 ”Л”- гр. Я. на длъжността „д. учителка”, прекратено именно поради изтичане на срока на 02.04.2007 година , поради което именно от този работодател се претендира обезщетение в размер на 2 234.88 лв., т.е. за 6 месеца. Настоящият съдебен състав намира, че ищцата не може да получи обезщетени за 6 месеца , а с оглед на данните по делото само за два месеца, за сумата от 744.96 лв. По валидността на отказа от това право, направен с Декларация от 26.03.2007 година . Настоящият състав намира , че отказа от правото е недействителен , тъй като е направен преди да възникне самото право/ в момента на сключването на трудовия договор/, а предварителен отказ от права е недействителен. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 във вр. с ал.1 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 131 от 03.06.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 231/2008 година на Ямболския окръжен съд, с което оставил в сила РешениеNо 229 от 01.04.2008 година , постановено по гр.д. Nо 189/2008 година на Ямболския районен съд по отхвърления иск по чл. 222 ал.3 КТ за присъждане на обезщетение и във вр. с чл.1 т.2 от с ПМС 31/11.02.1994 година, поради прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 2 234.88 лв. / две хиляди двеста тридесет и четири И 0.88 лев, за сумата от 744.96 лв. / седемстотин четиридесет и четири и 0.96 лв. / и вместо него п о с т а н о в я в а : ОСЪЖДА ЦДГ Nо 18 ”Л”- гр. Я. да заплати на С. А. П. от гр. Я., ЕГ Nо 5102059119 сумата от 744.96 лв. / седемстотин четиридесет и четири и 0.96 лв. /, обезщетение по чл. 222 ал.3 КТ, ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на иска 04.02.2008 година до окончателното и заплащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение Nо 131/ 03.06.2008 година по гр.д. Nо 231/2008 година в останалата му част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: