Р Е Ш Е Н И Е № 193 София, 07.05.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Б. Троянов наказателно дело № 524 по описа за 2014 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на Градския прокурор на София за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 5530/ 2012 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 5 състав, отмяна на определение от 22.03.2012 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото, и връщане на делото на прокуратурата за продължаване на разследването. Искането се позовава на посоченото в чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК основание за възобновяване на наказателното производство, поради разкриване на доказателства за личността на осъденото лице, които не били известни на съда, прокурора и разследващите органи, и имат съществено значение за приключилото дело. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият С. Б. Ц. не взема становище по искането на главния прокурор. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намери следното: С определение от 22.03.2012 г. по н.о.х.д. № 5530/ 2012 г. Софийският районен съд, Наказателна колегия, 5 състав одобрил споразумение, с което осъденият С. Б. Ц. бил признат за виновен в престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, извършено на 29.12.2011 г. в гр.С. (по д.п. № 15038/ 2012 г., на 03 РУП-СДВР, пр.пр. № 45926/ 2011 г. на СРП) и на основание чл. 54 от НК на Ц. било определено наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. Осъждането било вписано в бюлетин за съдимост. Процесуално допустимото искане на градския прокурор на София е основателно. След влизане на споразумението в сила осъденият С. Б. Ц. поискал издаването на свидетелство за съдимост, в което установил запис на престъпление, което не бил извършил. По-късно, на 19.11.2012 г. бил привлечен към наказателна отговорност за същото такова престъпление, извършено на 28.07.2012 г. В обясненията си С. Б. Ц. изложил, че не е извършвал таксиметрови услуги по занаят без правоспособност. Таксиметрова дейност осъществявал брат му – П. Б. Ц., пет години по-голям от него. Образувано било досъдебно производство № 15042/ 2013 г., по описа на 04 РУП-СДВР (пр.пр. № 240/ 2013 г. на СРП), срещу П. Б. Ц., за престъпления по чл. 286 от НК и по чл. 314 от НК. В хода на разследването били разкрити данни, че деянието по чл. 324, ал. 1 от НК, по което е постановено влязлото в сила споразумение, вероятно било извършено не от осъдения С. Б. Ц., а от неговия по-голям брат – П. Б. Ц.. Именно на него таксиметровата компания [фирма] предоставила за ползване таксиметров автомобил „О. А.” с д.к. [рег.номер на МПС], спрян на 29.12.2011 г. на кръстовището на столичния бул. "Т.Александров" и ул. "Шар планина" за проверка от полицейските служители Б. Л. и И. М.. Таксиметровият шофьор няма лична карта, свидетелство за правоуправление на МПС и други документи за извършване на таксиметрова дейност, поради което бил задържан в 03 РУП – СДВР. Там той съобщил за свои личните данни на по-малкия му брат – С. и поради външното си сходство с него полицейските служители приели, че самоличността е на С. Б. Ц., а не на задържания от тях – П. Б. Ц.. По инициатива на дееца било подписано споразумение с прокурор от Софийски районна прокуратура и служебно назначен защитник. Поради липса на документ за самоличност председателят на съдебния състав, разглеждащ н.о.х.д. № 5530/ 2012 г., по описа на Софийска районен съд, Наказателна колегия, 5 състав, също записал личните данни на подсъдимия въз основа на погрешно установената самоличност на досъдебното производство. Също в хода на разследването по д.п. № 15042/ 2013 г., по описа на 04 РУП-СДВР били разкрити доказателства, че пръстовите отпечатъци на обвиняемия П. Ц. били идентични с дактилоскопните отпечатъци, снети при криминалистичната регистрация на С. Ц. на 21.03.2012 г. в 03 РУП-СДВР. От проведеното лицево-идентификационно изследване на техническа експертиза били обосновани изводи, че на фотоснимката на С. Ц., направена по време на криминалистичната му регистрация в 03 РУП-СДВР (на 21.03.2012 г.) и на фотоснимката на обв. П. Ц., представена като сравнителен материал по досъдебното производство на 04 РУП-СДВР, било заснето едно и също лице. Почеркова експертиза установила, че подписите на С. Ц. върху документите по д.п. № 15038/ 2012 г., по описа на 03 РУП-СДВР, били положени от обв. П. Б. Ц.. При проведеното разследване по д.п. № 15042/ 2013 г., по описа на 04 РУП-СДВР, са разкрити доказателства за самоличността на действителния извършител на престъплението по чл. 324, ал. 1 от НК П. Б. Ц., осъществено от него на 29.12.2011 г. в гр.С., които не били известни на разследващите органи, на сключилия споразумението прокурор и на съдебния състав, одобрил споразумението за решаване на делото. По този начин бил осъден С. Ц. за престъпление, извършено от неговия брат – П. Ц.. Това налага основателността на искането за възобновяване на първоинстанционното съдебно производство по н.о.х.д. № 5530/ 2012 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 5 състав, отмяна на влязлото в сила споразумение от 22.03.2012 г. и връщане на делото на Софийска районна прокуратура на фазата на „действия на прокурора след завършване на разследването”. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д. № 5530/ 2012 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 5 състав, ОТМЕНЯ определение от 22.03.2012 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и ВРЪЩА делото на Софийска районна прокуратура, на фазата на „действия на прокурора след завършване на разследването”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.