Р Е Ш Е Н И Е № 741/2010 г. София 07.01.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1971 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по две касационни жалби от [фирма] С. чрез адв.Д. Цонев и от С. С. Ц.,П. Х. Т. и Т. Х. Т. чрез адв.П. Д. срещу решение № 84 от 29.05.09г.по в.гр.дело № 50/09г.на Окръжен съд - Габрово.С него е отменено решението от 30.12.08г.по гр.дело № 152/08г.на Районен съд - Севлиево и вместо него е постановено друго,с което дружеството е осъдено на основание чл.59 от ЗЗД да заплати на С. Ц. 37.70 лв,на П. Т. и на Т. Х. Т. по 18 .85 лв,представляващи обезщетение за ползване на 970 кв.м.от ПИ 056002 по плана за обезщетяване за землището на [населено място],м.К. баир,за периода 17.10.2003г.до 17.03.2008г.,ведно със законната лихва върху посочените суми,считано от 17.03.08г.до окончателното изплащане. С определение № 567 от 25.05.10г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Прието е,че процесуалният въпрос относно правомощията на гражданския съд да преценява по пътя на косвения съдебен контрол материалната законосъобразност на реституционния акт по ЗСПЗЗ е от значение за изхода на спора и е разрешаван противоречиво от съдилищата,а материалноправният – за начина на определяне размера на дължимото на основание чл.59 ЗЗД обезщетение за ползване на чужд недвижим имот,представляващ земеделска земя,която е променила предназначението си и изпълнява функции,свързани с търговска дейност,е от значение за изхода на спора и за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Касаторът [фирма] обжалва решението в осъдителната му част.Поддържа,че са налице касационните основания по чл.281 т.3 ГПК и моли да бъде отменено в обжалваната част,а искът – да бъде отхвърлен. Касаторите С. Ц.,П. Т. и Т. Т. обжалват решението в отхвърлителната му част.Считат,че претендираното на основание чл.59 ЗЗД обезщетение им се дължи като наем за имот,находящ се в урбанизирана територия,а не като за земеделска земя,както го е присъдил въззивния съд. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение, прецени данните по делото,приема следното: По жалбата на [фирма]: Поставеният от касатора [фирма] въпрос е относно правомощията на гражданския съд да преценява по пътя на косвения съдебен контрол материалната законосъобразност на реституционния акт по ЗСПЗЗ и съобразяването му с въведените от закона пречки за реституция в случаите,когато след внасянето на земята в ТКЗС е осъществено строителство и е променено предназначението й. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса в обжалваното решение и приетото с решение №1200 от 13.07.04г.на ВКС по гр.дело № 585/03г.,ІV г.о.,решение № 289 от 6.03.01г.на ВКС по гр.дело № 1530/00г.на ІV г.о.,решение № 410 по гр.дело № 1504/99г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 192 от 21.01.02г.на ВКС по гр.дело № 317/01г.на ІV г.о.В тях е прието,че когато съдът се произнася по иск за собственост върху земеделски имот,той е длъжен да прецени и по пътя на косвения контрол дали са били налице условията за връщане на земята с решението на поземлената комисия /ОСГЗ/за възстановяване на собствеността. По поставения въпрос настоящият състав на ВКС намира,че при разрешаване на гражданскоправен спор за собственост на имот-възстановена земеделска земя,съдът не е обвързан от решението на поземлената комисия или на административния съд по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската земя в реални граници.Решаващият граждански съд упражнява косвен съдебен контрол на посочените реституционни актове дали са били налице условията на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ или на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ за връщане на земята. С оглед разпоредбата на чл.291 ал.1 ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна практиката,обективирана в посочените по-горе решения на състави на ВКС. По основателността на жалбата: Жалбата е основателна. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че наследодателят на ищците П. Г. е притежавал земеделска земя в землището на [населено място],в размер на 2 дка,която не е възстановена в реални граници поради извършено върху нея мероприятие.Поради невъзстановяване на тази земеделска земя за наследниците му е възникнало правото на обезщетяване.Те са били обезщетени с право на собственост върху същата площ земеделска земя,включена в плана за обезщетяване в землището на [населено място].Съдът е изложил съображения,че няма законови пречки по чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ,чл.24 ЗСПЗЗ и чл.10 ал.12 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху процесния имот на ищците като наследници на П. Г.,съответно е приел за недоказано оспорването,направено от ответника по реда на чл.193 ГПК на решение № 497С/3.10.03г.на ОСЗГ-С.,както и издадения въз основа на това решение нот.акт № 19/07г. Прието е,че ответното дружество ползва част от имота на ищците за път,по който преминава,за да ползва собствения си недвижим имот.Направен е извод,че е налице фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ал.1 ЗЗД и на ищците общо е присъдена сумата 75.40 лв обезщетение за лишаване от ползване на част от собствения им имот,ползвана от ответника,като размерът му е определен съизмерно с дължимия за имота наем като земеделска земя,а не като урбанизирана територия. Изводите на въззивния съд за основателността на предявения иск по чл.59 ЗЗД са необосновани и постановени в нарушение на материалния закон.При иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот ищецът следва да установи легитимацията си на собственик.Когато я обосновава с възстановяване на собствеността върху имот по ЗСПЗЗ при спор с трето неучаствало в процедурата по възстановяване лице,ищецът следва да докаже,че са изпълнени изискванията на този закон за възстановяване на собствеността. В случая е установено от заключението на техническата експертиза,че процесният имот се намира извън регулационния план на [населено място],но граничи непосредствено с края на регулацията.Имотът на ищците представлява ПИ № 056002 по КВС на землището на [населено място],а имотът на ответника [фирма] – ПИ № 000184,като двата имота имат обща граница.През процесния ПИ № 056002 ,възстановен на ищците има четири подхода към терена на ответното дружество – вход/изход за тежкотоварни автомобили и пешеходен подход към варо-бетоновия възел; вход за автомобили към Арматурния двор и изход за автомобили от Арматурния вход.Друг възможен подход към терена на ответника няма.На място процесният имот представлява път с трошено-каменна настилка и настилка от асфалт,полагани много преди 2003г./издаване на решение № 497С/3.10.03г.на ОСЗГ,с което ПИ № 056002 е предоставен в обезщетение на наследниците на П. Г. като „пасище-мера”/ При тези данни по делото се налага извод,че е налице хипотезата на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ –върху процесният имот е проведено мероприятие,което препятства възстановяване на собствеността,поради което решението на поземлената комисия не е породило правно действие.Към 2003 г.,когато ищците са били обезщетени,имотът представлява асфалтиран път- подход към бетоновия възел и арматурния двор на ответника.Следователно той е загубил предназначението си на земеделска земя по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ.Разпоредбата на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ има предвид не строеж на единични сгради,а осъществяване на благоустройствено мероприятие и застрояване на терена като комплекс от строителни дейности с определено предназначение - то може да засегне както земи извън регулация,така и такива в регулация,като законността на строителството не е изрично посочена и затова не се изисква.В този смисъл е и решение № 565 от 15.10.2010г.по гр.дело № 4522/08г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК. С оглед на изложеното настоящият състав приема,че след като ищците не са доказали правото си на собственост върху имота,основано на оспорена от ответника земеделска реституция,не са налице и предпоставките на чл.59 ЗЗД за успешното провеждане на иска,поради което същият следва да бъде отхвърлен. По жалбата на ищците: Поставеният от ищците въпрос относно размера на претендираното обезщетение за ползване на чужд недвижим имот е обусловен от въпроса на собствеността върху имота и с оглед изложеното по-горе отговорът му е без значение за изхода на спора. По изложените по-горе съображения жалбата на ищците е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. На основание чл.293 ал.1 ГПК решението на въззивния съд следва да бъде отменено в осъдителната му част и вместо него да бъде постановено друго,с което да се отхвърли иска.В отхвърлителната му част решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 1452.95 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 84 от 29.05.08г.,постановено по в. гр.дело № 50/09г.на Окръжен съд –Габрово в осъдителната му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на С. С. Ц. от [населено място], [улица] ап.2,П. Х. Т. от [населено място],ЖКМ.П. бл.11 вх.А ап.4 и Т. Х. Т. от [населено място], [улица] против [фирма]-гр.С. общо за сумата 75.40 лв ,представляваща обезщетение за ползване на 970 кв.м. от ПИ 056002 по плана за обезщетяване за землището на [населено място],м.К. баир”за периода 17.10.03г.до 17.03.08г.като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА С. С. Ц.,П. Х. Т. и Т. Х. Т. да заплатят на [фирма] [населено място] сумата 1452.95 лв/хиляда четиристотин петдесет и два лв и деветдесет и пет ст/разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.