Р Е Ш Е Н И Е № 61 Гр.София, 27.04.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети април, 2021 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.268/21 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда №299/01.12.20 г., постановена от ОС-Бургас /БОС/ по Н.Д.1156/20 г., подсъдимият И. И. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1 НК и вр.чл.58 А, ал.4 вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок. Осъден е на основание чл.343 Г НК и на лишаване от управление на МПС за срок от осем месеца. Присъдата не е проверявана по въззивен и касационен ред и е влязла в сила на 17.12.20 г. На 01.02.21 г., т.е.,в предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок от този момент, когато става дума за претенция за утежняване положението на осъденото лице, е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство от главния прокурор на РБ. Твърди се,че съществено е нарушен материалният закон, изискващ възобновяване на делото, отмяна на цитирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на БОС. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Осъденият, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не заявява становище. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изразените в него съображения, като прецени становището на прокурора в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Действително, с постановената присъда на БОС е допуснато нарушение на материалния закон, което е касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК, приложимо в извънредното производство по възобновяване. Няма съмнение, че разпоредбата на чл.49,ал.2 НК предвижда възможност определеното от съда наказание лишаване от право, в конкретния случай от правоуправление на МПС, да надвишава основното,предвидено в санкционната част на материалната наказателноправна норма на особената част наказание лишаване от свобода, с не повече от три години /освен ако в особената част на НК не е предвидено друго/. Същевременно обаче съдебната практика е повече от категорична по въпроса, че кумулативно наложеното наказание не може да бъде отмерено за срок, по-малък от определеното лишаване от свобода-например ППВС 1/83 г., постановено по Н.Д.8/82 г., т.6,б. Б /точно що се касае до лишаване от правоуправление на МПС/; ТР №61/80 г.,постановено по Н.Д.56/80 г. на ОСНК и др. И това е така, независимо дали изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено по реда на чл.66,ал.1 НК или не. В този смисъл искането е основателно и като такова, следва да бъде уважено с цел правилно приложение на материалния закон,което не може да бъде сторено от тази инстанция. Водим от изложените аргументи и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА Н.Д.1156/20 г.по описа на ОС-Бургас. ОТМЕНЯВА присъда №299/01.12.20 г.,постановена от ОС-Бургас по Н.Д.1156/20 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/