Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№ 699


гр. София, 18.09.2019 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова гражданско дело № 641 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 36287 от 10.12.2018 г. (п. кл. от 07.12.2018 г.), подадена от ищеца Д. С. Д., чрез адвокат Ц. П. от АК-В., против въззивно решение № 1823 от 05.11.2018 г. по в.гр. дело № 1612/2018 г. на ОС – Варна, с което е отменено решение № 1843/30.04.2018г. по гр. дело № 787/2018 г. на РС – Варна, включително и в частта му за разноските, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Д. С. Д. срещу Г. Т. С. иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 18 189, 22 лева (левовата равностойност на 9 300 евро), съставляваща двойния размер на задатък, даден по предварителен договор от 02.11.2017 год. за покупко - продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 27, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А“, ет. 3, със застроена площ от 58, 52 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 6, 47 кв., както и 1, 5504 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, развален поради неизпълнение на задължението на продавача Г. С. да предприеме необходимите правни действия по заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт, произтичащо от чл. 2.4.1 от него, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума от 18 189, 22 лева, считано от подаването на исковата молба в съда – 17.01.2018 г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.

В изложението са формулирани правните въпроси с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и с позоваване на решение № 73 от 21.08.2015 г. по гр.д. № 4704/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 106 от 16.07.2018г. по гр.д. № 4088/2017 г. на ВКС, III г.о., решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 222/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 420/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 220 от 31.07.2014 г. по гр.д. № 6126/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 134 от 25.06.2014 г. по гр.д. № 6886/2013 г. на ВКС, III г.о., решение № 430 от 20.01.2015 г. по гр.д. № 1673/2014 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 100 от 13.02.2018 г. по гр.д. № 4088/2017 г. на ВКС, III г.о. (нецитирано в изложението към касационната жалба, но приложено към същото изложение):
1. Представлява ли правно действие, освобождаващо продавача по предварителен договор от задълженията му за предприемане на правни действия /по заличаване на ипотеката/, подаването само на молба за заличаване на ипотеката, от трето лице /чийто дълг е обезпечен с ипотеката/ до банката – ипотекарен кредитор?
2. Следва ли страната-продавач по предварителен договор за покупко-продажба, да се счита за добросъвестно изпълнила задълженията си по договора, ако е поела задължение да предприеме правни действия за заличаване на вещната тежест върху продаваемия имот и единственото действие представлява подаване на молба за заличаване на вещната тежест?
3. Следва ли да се счита за неизпълнение на поетите с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, задължения за предприемане на правни действия по освобождаване на продаваемия имот от наложена вещна тежест, когато страната недобросъвестно не е преодоляла всички онези изисквания, зависещи от волята й, свързани с нейното съдействие да се освободи имота от вещната тежест?
4. Длъжен ли е съдът да изследва действителната воля на страните по договора, съобразно чл. 20 от ЗЗД и може ли да тълкува предварителния договор без да съобразява с изискванията за добросъвестност?
Ответницата по касационната жалба Г. Т. С. в писмен отговор, чрез адв. М. Т. е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 93, ал. 2 ЗЗД.
От фактическа страна съдът е приел следното:
На 18.07.2017 г. ответницата Г. С. е учредила в полза на „СИ Банк“ АД договорна ипотека върху свой собствен имот – апартамент № 27, находящ се в[жк], [жилищен адрес] за обезпечаване всички вземания на кредитора по договор за банков кредит от 17.07.2017 г. за главница от 150 000 лв., лихви, такси и др., усвоена от кредитополучателите М. С. и А. С., последният син на ответницата.
Прието е за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 02.11.2017г. страните са сключили предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот.
Според чл. 2.1 от договора обещателят Г. С. е поела задължение в срок до 30.11.2017г. да прехвърли на Д. Д. правото на собственост и да предаде владението в деня на нотариалното изповядване на сделката върху апартамент № 27, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от входно антре, изолационно антре с вграден към тавана долап, две стаи, кухня, дрешник, баня - тоалет и два балкона със застроена площ от 58, 52 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 6,47 кв.м., както и 1,5504 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена срещу задължението на купувача да заплати сума в бълг. лева, съставляваща левовата равностойност на 46 500 евро - чл. 1.1 от предварителния договор.
Съгласно Раздел ІI от сключения договор ответницата е поела и следните задължения: 1) да предаде владението върху имота във вида, в който се намира, ведно с движимите вещи и монтирани съоръжения – чл. 2.2 и чл. 1.3; 2) да заплати всички консумативни разходи за имота до датата на предаване владението на имота, дължими до края на месеца, през който се извършва прехвърлянето и да представи необходимите документи, удостоверяващи факта на плащането им – чл. 2.3 и чл. 2.8; 3) в срок до 30.11.2017г. да предприеме необходимите правни действия за заличаване на договорна ипотека от 18.07.2017г., с която е бил обременен имотът – обстоятелство, декларирано от продавача в чл. 2.4.1 от договора; 4) до окончателното изповядване на сделката да не продава /заменя имота на/с трето лице, да не сключва с други лица предварителни договори, договори за наем, ипотека, възбрана, ограничени вещни права на трети лица или да извършва други действия, вкл. завеждане на искови молби, които биха възпрепятствали купувача да упражнява правото си на собственост в пълен обем – чл. 2.5; 5) да предприеме всички необходими действия за сключване на нотариалния акт за покупко – продажба на процесния имот (набавяне на документи и др.), както и да се яви лично в определения по съгласие на страните ден и час пред определения нотариус – чл. 2.9.
Купувачът Д. Д. е поел следните задължения: 1) да изплати на продавача при подписване на договора като капаро (задатък) левовата равностойност на сумата от 4 650 евро, представляваща част от продажната цена на имота по банкова сметка на продавача - чл. 2.6; 2) да закупи недвижимия имот, предмет на договора в уговорения в чл. 2.1 срок -30.11.2017г. и да изплати остатъка от продажната цена в същия срок 30.11.2017г. при нотариалното изповядване на сделката по банков път – чл. 2.7; 3) да предприеме всички необходими действия за сключване на нотариалния акт за покупко - продажба на процесния имот /набавяне на документи и др./, както и да се яви лично в определения по съгласие на страните ден и час пред определения нотариус – чл. 2.9.
В раздел III от сключения договор, озаглавен „Отговорност и санкции", в чл. 3.1.1 страните са уговорили, че в случай на забава от страна на продавача да изпълни свое изискуемо задължение, той дължи неустойка за забава в размер на 0,1% от стойността на имота - 46 500 евро за всеки ден на забавата, но не повече от 10 %. Ако забавата продължи повече от 7 дни купувачът има право да развали договора с едностранно писмено волеизявление, като получи платения задатък в двоен размер. В чл. 3.1.2 е предвидено, че в случай на неизпълнение на задължението на продавача по чл. 2.5 купувачът има право да развали договора с едностранно писмено волеизявление като получи платения задатък в двоен размер.
Според чл. 3.2, ако по време на действие на договора купувачът установи, че имотът по т. 1.1 е предмет на искови, изпълнителни или обезпечителни производства или че е обект на наложена възбрана, като тези обстоятелства са били налице при сключването на договора, купувачът има право да развали договора с едностранно писмено волеизявление. В този случай продавачът връща платения задатък в двоен размер. В чл. 3.3.1 страните са уговорили, че в случай на забава от страна на купувача да изпълни свое изискуемо задължение той дължи неустойка в размер на 0, 1 % от стойността на имота - 46 500 евро за всеки ден на забавата, но не повече от 10 % от стойността на имота. При забавено изпълнение на свое парично задължение купувачът дължи неустойка в размер на 0, 1 % от стойността на дължимата сума за всеки ден на забавата, но не повече от 10 % от стойността на имота.
В чл. 3.3.2 е предвидено, че ако забавата продължи повече от 7 дни продавачът има право да развали договора с едностранно писмено волеизявление и да задържи платения задатък. Не е спорно, че в деня на сключване на предварителния договор ищецът Д. С. е заплатил уговорения задатък в размер на левовата равностойност на сумата от 4 650 евро по курса на БНБ (1, 95583 лева за едно евро) или сумата от 9 094, 61 лева по банкова сметка на продавача. Не е спорно също, че договорната ипотека върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор, не е заличена.
С нотариална покана от 01.12.2017г., peг. № 6159, том 2, акт № 90 на нотариус К. П., купувачът Д. Д. е уведомил Г. С., че прекратява сключения предварителен договор от 02.11.2017г., поради неизпълнение на задължението на продавача по чл. 2.4.1 от договора да заличи вписаната договорна ипотека до 30.11.2017г. С поканата продавачът е поканен да върне предадената сума в тридневен срок от уведомяване. Нотариалната покана, съдържаща изявлението на купувача за прекратяване на договора, е връчена на Г. С. на 11.12.2017г. В дадения срок, изтекъл на 14.12.2017г. получената сума от 9 094, 61 лв., не е преведена по банкова сметка на продавача.
От удостоверение изх. № 10466/08.12.2017г., изд. от „СИ Банк“ АД, клон В. е установено, че по повод депозирано на 16.11.2017 год. искане от кредитополучателя А. С. за заличаване на ипотека върху недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е излъчено предложение за одобряването му, но до датата на издаване на удостоверението не е взето решение от отдел „Одобрение на кредити ФЛ.". На 20.12.2017г. страните по договор за ипотечен кредит № I 17 -3073249/17.07.2017г. са сключили анекс към него, с който длъжникът е поел задължение спрямо СИБАНК АД да погаси всички дължими такси, лихви и да извърши предсрочно погасяване на част от кредита в размер на 33 672, 89 лв. /чл. 2/, а банката - задължение да заличи вписаната ипотека върху имота след задължителното изпълнение на условието по чл. 2.

С писмо, получено от купувача на 07.12.2017г., ответницата е поканила ищеца да уточнят деня на изповядване на сделката. Уведомила го е, че задължението по чл. 2.4.1 е изпълнено, но до този момент ипотеката не е заличена. С писмото ответницата е заявила, че не се противопоставя сключването на окончателния договор да се извърши след заличаване на ипотеката, ако ищецът прецени.
С нотариална покана от 15.12.2017г., peг. № 9654, том 5, акт № 196 на нотариус А. Г. ищецът е поканен да се яви на 21.12.2017 г. пред посочения нотариус за сключване на окончателен договор. Ответницата отново е подчертала изпълнението на поетите с договора задължения по чл. 2.4.1 уведомявайки купувача, че ипотекарният кредитор е одобрил искането за заличаване, „при условие за заплащане на определена парична сума“. В поканата е инкорпорирано и следното изявление на Г. С. „предвид липсата на задължение на продавача за заличаване на вписаната ипотека преди подписване на окончателния договор за покупко - продажба, посочената сума ще бъде заплатена, в случай на сключване на окончателния договор и след заплащане на пълния размер на договорената продажна цена“. Нотариалната покана не е връчена на адресата Д. Д.. Нотариусът е удостоверил, че на адреса „получателят Д. Д. не е открит“. Отсъствието на купувача Д. Д. в деня на сключване на окончателния договор е удостоверено в нарочно съставен от нотариус А. Г. констативен протокол от 21.12.2017г. - л. 76 от делото на РС-Варна. С последваща нотариална покана от 21.12.2017г., ищецът е поканен отново да се яви пред нотариус за изповядване на окончателната сделка на 07.02.2018г. в 10.00 ч. Съгласно нот. удостоверяване адресът на получателя е посетен три пъти - на 22.12.2017г., на 06.01.2017г. и на 12.01.2018г, получателят не е открит, оставено е съобщение на входната врата и до настоящия момент /06.02.2018 год./ не се е явил получателя или негов представител за получаване на поканата. Неявяването на ищеца е удостоверено в нарочно съставен констативен протокол от помощник по заместване при нотариус А. Г. - нотариус Ж. К..
В последващо писмено уведомление, без данни за неговото връчване се съдържа изявлението на Г. С. за едностранно прекратяване на предварителния договор, поради неявяване на купувача пред нотариус за сключване на окончателната сделка на 21.12.2017г. и на 07.02.2018г. Купувачът е поканен да заплати неустойка за забава, на осн. чл. 3.3.1 от договора, за времето от 07.02.2017г. до датата на прекратяване на договора - 23.02.2018г. в размер на 930 евро.
От правна страна е прието следното:
Въззивният съд се е позовал на чл. 93 ЗЗД и е приел, че даденият задатък служи като доказателство, че договорът е сключен, обезпечава неговото изпълнение и при неизпълнение на договора служи за обезщетяване на изправната страна по него. Приел е също, че задатъкът е акцесорно съглашение и предоставя на всяка от страните потестативното право в определени случаи да развалят един валиден договор. Според съда по своята правна същност той представляват един по-опростен от предвидения в чл. 87, ал. 1 ЗЗД способ за извънсъдебно, едностранно прекратяване на договора. Посочил е, че уговореният задатък предоставя това право на изправната страна - чл. 93, ал. 2 ЗЗД. Съобразил е разпоредбата на чл. 93, ал.2 ЗЗД, според която при виновно неизпълнение на договорно задължение, за което е уговорен и е даден задатък, изправната страна, дала задатъка, разполага с възможността да се откаже от договора, т. е. да го развали и да иска връщане на задатъка в двоен размер. Приел е, че предпоставките за развалянето на договора са: наличието на неизпълнение на задължение от насрещната страна по договора по причина, за която длъжникът отговаря и изправността на страната, която иска развалянето.
Прието е, че правото да се развали договорът не възниква, когато липсва неизпълнение или отпада когато длъжникът не отговаря за неизпълнението, както и при случайно събитие или непреодолима сила, че договорът не може да бъде развален и когато длъжникът не изпълнява, защото упражнява възражение за неизпълнен договор по чл. 90, ал. 1 ЗЗД.
Въз основа на анализ на доказателствата е формиран извод, че неизпълнение от страна на ответницата на нейно задължение по договора няма, поради което и правото на ищеца - страната, дала задатъка, за разваляне на договора не е налице.
Въззивният съд е приел, че в случая страните са обвързани от валиден предварителен договор, пораждащ за всяка от тях права и задължения. Приел е също, че от съдържанието на договора не може да се направи извод, че общата воля на страните е била, че до уговорения краен срок за сключването на окончателният договор /30.11.2017 год./ ипотеката върху жилището трябва да е заличена, респ., че продавачът се е задължил ипотеката да бъде заличена до 30.11.2017 год.
Прието е, че съгласно чл. 2.4.1 от договора ответницата е поела задължение до 30.11.2017 год. да предприеме необходимите правни действия за заличаването й, че това задължение не е за лична незаместима престация, а може да бъде изпълнено и от трето лице. Приел е за установено по делото, че преди 30.11.2017 год. са предприети действия по заличаването й – кредитополучателят, чието задължение ипотеката върху апартамента обезпечава, е предприел действия по заличаване на ипотеката.
Според съда тълкуването на клаузите на чл. 2.4.1 във връзка с чл. 2.5 от предварителния договор също не дава основание за извод, че волята на страните по договора е била ипотеката да бъде заличена до датата, на която да се сключи окончателния договор – 30.11.2017 год. Посочил е, че клаузата на чл. 2.5 от договора вменява в задължение на продавача след сключване на договора да не обременява по никакъв начин имота, извън вече вписаната ипотека, декларирана от продавача в чл. 2.4.1, така че след придобиването му от купувача, същият да упражнява правото си на собственост в пълен обем, че ипотеката върху имота не е пречка собственикът да упражнява в пълен обем правомощията на това свое право – владение, ползване и разпореждане.
С оглед на изложените съображения въззивният съд е извел извод, че неизпълнение от страна на продавача на поетото от него с предварителния договор задължение по чл. 2.4.1 няма, поради което и в полза на насрещната страна по договора не е възникнало правото по чл. 93, ал. 2, изр. второ ЗЗД – да развали договора и да получи дадения задатък в двоен размер. Формиран е и извод за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
По правните въпроси:
Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.2 ГПК – поради очевидна неправилност. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първи и втори въпроси. Жалбоподателят е цитирал и представил решения на състави на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК. Тези решения са неотносими към първи и втори въпроси, тъй като със същите са разрешени правни въпроси, различни от посочените. С решение № 73 от 21.08.2015 г. по гр.дело № 4704/2015 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора при постановяване на решението си. Останалата цитирана от касатора практика на ВКС: решение № 106 от 16.07.2018г. по гр.д. № 4088/2017 г. на ВКС, III г.о., решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 222/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 420/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 220 от 31.07.2014 г. по гр.д. № 6126/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 134 от 25.06.2014 г. по гр.д. № 6886/2013 г. на ВКС, III г.о., решение № 430 от 20.01.2015 г. по гр.д. № 1673/2014 г. на ВКС, IV г.о., касае основно въпроса за тълкуването на договорите и отделните клаузи в тях съгласно изискванията на добросъвестността по смисъла на чл. 20 ЗЗД. На следващо място, определение № 100 от 13.02.2018 г. по гр.д. № 4088/2017 г. на ВКС, III г.о. е постановено по реда на чл. 288 ГПК, поради което не представлява практика на ВКС съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и мотивите към т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС.
По същите въпроси, както и по четвърти въпрос, не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е мотивирано допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се сочи противоречива или погрешна съдебна практика или практика, нуждаеща се от осъвременяване поради изменения в законодателството или обществените условия, както и необходимост от създаване или осъвременяване на съдебна практика поради непълни, неясни или противоречиви разпоредби, които две предпоставки кумулативно образуват общото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по трети въпрос. Същият не е правен въпрос, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите изводи по предмета на спора, както е прието в постановките към т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Съдът преценява, че следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по четвърти въпрос от изложението към касационната жалба.
С решение № 430 от 20.01.2015 г. по гр.д. № 1673/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността - какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те. Правният въпрос е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС и касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по същия въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1823 от 05.11.2018 г. по в.гр. дело № 1612/2018 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 36287 от 10.12.2018 г., подадена от ищеца Д. С. Д., чрез адвокат Ц. П., съдебен адрес [населено място], [улица].

Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 363,79 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.

След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: