11 Р Е Ш Е Н И Е
№.171
Гр. София, 10 май 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА
МАРИЯ МИТЕВА
С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора К. Иванов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 220/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.
Образувано е по касационни жалби на адв. Р. П., защитник на подс. П. П. и на адв. Я. Н., защитник на подс. Х. Д. против въззивна присъда № 59/02. 12. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1078/2022 год. по описа на Окръжен съд – Бургас.
В сезиращите документи и допълненията към тях, депозирани по реда и в сроковете по чл. 351, ал. 4 от НПК, са изложени идентични доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като наред с тях се поддържа, че въззивният съдебен акт е необоснован. Твърди се, че съдът е допуснал нарушение на чл. 310, ал. 1 от НПК като първоначално е обявил присъдата си, а впоследствие я е подписал в Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС); че е основал изводите си относно авторството на деянието на предположения и на недопустими доказателствени средства; че не се е произнесъл с нарочен съдебен акт относно заличаване на допуснат свидетел. Оспорва се правната квалификация на деянието по чл. 195, ал. 2 от НК по съображения, че стойността на отнетото имущество е по-малка от 70-кратния размер на минималната работна заплата в страната към момента на деянието. Отправено е искане за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимите, а ако то не бъде удовлетворено – за връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание защитникът на подс. П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Подс. П. П. се солидаризира с аргументите на адв. П. и настоява да бъде оправдан.
Защитникът на подс. Д. също поддържа жалбата и пледира въззивната присъда да бъде отменена, а подзащитният му да бъде оправдан.
Подс. Х. Д. не изразява лично становището си във връзка със законосъобразността на постановената присъда и подадената против нея касационна жалба.
Защитникът на необжалвалия подсъдим К. Г. пледира жалбите да бъдат уважени.
Подс. К. Г., редовно призован, не участва лично в касационното производство.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Частните обвинители и граждански ищци И. Ж. и Б. Ж. не изразяват лично или чрез повереник становището си относно основателността на депозираните жалби.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и в пределите на касационната проверка по чл. 347 от НПК, намери следното:
С присъда № 110/05. 07. 2021 год., постановена по н. о. х. д. № 2846/2021 год., Районният съд – Бургас е признал подс. К. Г. Г. за виновен в това, че на 26. 06. 2018 год. в [населено място] чрез използване на технически средства – устройство с тест-букса и преходник в горната част, с размери 10х4 см, представляващо автономен модул за програмиране на допълнителни транспондерни чипове и за изключване на имобилайзера на автомобила, предназначено за автомобили „Мазда“, и преносима радиостанция „BAOFENG”, модел „BF-888S”, с програмирана честота 433.920000 MHz, определена за безлицензионно използване за безжични маломощни с ограничен радиус на действие дистанционни управления за централно заключване на автомобили, отнел чужда движима вещ – л. а. „Мазда СХ-5“ с немска регистрация /рег №/ на стойност 25600 лева от владението на Г. М. без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал.1 НК, извършено в периода 22. 01. 2018 год. – 26. 06. 2018 год., както и за разликата до пълния размер на обвинението.
На основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимите П. П. П. и Х. К. Д. са признати за невинни в това за периода 22. 01. 2018 год. – 18. 04. 2018 год. в [населено място] и в [населено място], в условията на продължавано престъпление, чрез използване на различни МПС и на технически средства – устройство с тест-букса и преходник в горната част, с размери 10х4 см, представляващо автономен модул за програмиране на допълнителни транспондерни чипове и за изключване на имобилайзера на автомобила, предназначено за автомобили „Мазда“, и преносима радиостанция „BAOFENG”, модел „BF-888S”, с програмирана честота 433.920000 MHz, определена за безлицензионно използване за безжични маломощни с ограничен радиус на действие дистанционни управления за централно заключване на автомобили, след предварителен сговор и в съучастие като съизвършители помежду си и с подс. Г. да са отнели чужди движими вещи – л. а. „Мазда СХ-5“, с рег. [рег.номер на МПС] , л. а. „Мазда 6“, с рег. № /номер на МПС/, л. а. „Мазда СХ-5“, с рег. [рег.номер на МПС] , л. а. „Мазда 3“, с peг. [рег.номер на МПС] и л. а. „Мазда СХ-5“ с немска регистрация/номер на МПС/ на обща стойност 149 594,42 лева – големи размери, от владението на различни лица с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 304 от НПК са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Тримата подсъдими са признати за невинни и оправдани и по обвинението за престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Съдът е отхвърлил изцяло предявения от З. И. К. против тримата подсъдими граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените от деянието имуществени вреди.
Присъдата е проверена по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимите по всички обвинения, по жалба на частния обвинител и граждански ищец К. с искане за влошаване положението на подсъдимите и за уважаване на исковата му претенция и по жалба на осъдения подсъдим с настояване да бъде оправдан. С присъда № 59/02. 12. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1078/2022 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, първоинстанционният съдебен акт е отменен частично, като подс. К. Г. е признат за виновен в това да е извършил деянието на 26. 06. 2018 год. след предварителен сговор и в съучастие като извършител с подсъдимите Х. Д. и П. П..
Въззивният съд е признал подсъдимите Д. и П. за виновни в това, че на 26. 06. 2018 год. в [населено място] в съучастие като помагачи и след предварителен сговор с подс. К. Г., чрез използване на МПС – л. а. „Тойота Я.“ с рег. № /рег № МПС/, и на технически средства – устройство с тест-букса и преходник в горната част, с размери 10х4 см, представляващо автономен модул за програмиране на допълнителни транспондерни чипове и за изключване на имобилайзера на автомобила, предназначено за автомобили „Мазда“, и преносима радиостанция „BAOFENG”, модел „BF-888S”, с програмирана честота 433.920000 MHz, определена за безлицензионно използване за безжични маломощни с ограничен радиус на действие дистанционни управления за централно заключване на автомобили, отнели чужда движима вещ – л. а. „Мазда СХ-5“ с немска регистрация /рег № МПС/ на стойност 25 600 лева – големи размери от владението на Г. М. без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, поради което и на основание чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 54 от НК ги е осъдил на три години лишаване от свобода, като ги е оправдал по обвинението, че са действали като извършители.
На основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието, наложено на подсъдимите П. и Д., е отложено за срок от пет години от влизане на присъдата в сила.
В останалата му част първоинстанционният съдебен акт е потвърден.
Касационните жалби са допустими, тъй като са подадени в законно установения срок от надлежни страни и са насочени срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледани по същество, са основателни, макар и не по всички изложени в тях съображения.
Сходството на доводите в сезиращите документи позволява съвместното им обсъждане и тъй като и в двете жалби съществено внимание е отделено на обосноваността на присъдата, следва да се припомни, че в касационното производство фактическата необоснованост не съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Касационната инстанция поначало няма правомощия да дискредитира доказателства, приети от долустоящия съд за достоверни, или обратно – да даде вяра на такива, които той е признал за неистинни и неубедителни, защото тя е съд по правото и се произнася в рамките на фактическите положения, приети от предходната инстанция, като проверява само доколко са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното ѝ убеждение при установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Единственото изключение от тези особености на касационното производство се съдържа в чл. 354, ал. 5 от НПК, но очертаното по-горе процесуално развитие на делото го оставя извън тази хипотеза. Ето защо отговор на тези доводи на касаторите няма да бъде даден.
От останалите доводи в жалбите най-напред следва да бъдат разгледани тези, отнасящи се до касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото наличието на съществени нарушения на процесуалните правила би обезсмислило произнасянето по възраженията за неправилно приложение на материалния закон.
Не могат да бъдат споделени аргументите на касаторите, свързани с начина на подписване и обявяване на въззивната присъда. Действително, служебната проверка в ЕИСС и съпоставянето на отразения в съдебния протокол час на приключване на съдебното заседание с времето на подписване на присъдата в системата показва, че актът на окръжния съд е бил създаден като документ най-напред на хартиен носител и като такъв е бил обявен на страните, след което е пренесен в ЕИСС и е подписан с електронен подпис от членовете на съдебния състав. ВКС вече е имал повод да отбележи в Р. № 50114/2022 год. по к. н. д. № 423/2022 год. на II н. о., че не съществува забрана за паралелно водене на делата на хартиен носител и в електронна форма и тъй като първоинстанционното производство е образувано по обвинителен акт, изготвен на хартиен носител и подписан саморъчно от прокурора, а въззивното такова – по протест и жалби също на такъв носител и със също такива подписи от подателите им, не би могло да се очаква съдебните актове да съществуват само в електронен вид, още повече както сами признават защитниците, към момента на постановяване на въззивната присъда не съществува възможност за достъп на участниците в процеса до електронното дело в пълния му обем. В този смисъл и по-късното генериране в ЕИСС на електронния документ не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, още повече че не се твърди в жалбите и не се установява и от служебната проверка да съществува разминаване в съдържанието на въззивния съдебен акт като документ на хартиен носител и като електронен документ.
Оплакването срещу аналитичната дейност на окръжния съд също не се подкрепя от материалите по делото. Въззивната инстанция е обсъдила в детайли събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключенията на допуснатите експертизи. Както обясненията на подс. К. Г., така и показанията на пострадалия М. и на полицейските служители, задържали двамата жалбоподатели и преследвали третия подсъдим, са били оценени съобразно действителното им съдържание без да им се придават смисъл и значение, каквито не са вложени в тях. Изводите за участието в инкриминираното деяние на 26. 06. 2018 год. на подсъдимите Х. Д. и П. П. и за ролята им при отнемане на л. а. „Мазда“ с немска регистрация не са произволни и почиващи на предположения. Вярно е, че преки доказателства за тези обстоятелства не са били събрани предвид отсъствието на признания от страна на подсъдимите и невъзможността да бъдат установени очевидци на самото отнемане. В същото време е съобразено наличието на редица косвени доказателства, които удовлетворяват законовото изискване за еднопосочност на изводите.
Контролираната инстанция се е доверила на първо място на заключението на съдебномедицинската експертиза по метода на ДНК профилиране, съгласно което върху волана и върху вътрешната страна на лявата предна врата на л. а. „Мазда“ е установено наличие на биологичен материал от подс. Г.. Този факт е съпоставен с обстоятелството, че в л. а. „Тойота Я.“ с рег. [рег.номер на МПС] , в който са задържани подсъдимите П. и Д. са намерени документите за самоличност и други лични вещи на Г., устройствата, с които е бил отключено и приведено в движение отнетото превозно средство, а също така и част от вещите на пострадалия, които той е бил оставил в автомобила си.
В единната и непрекъсната верига от косвени доказателства законосъобразно са били включени и разговорите, документирани в протоколите за веществени доказателствени средства, получени при използването на специални разузнавателни средства. Прилагането на този способ на доказване правилно е било оценено като съответно на изискванията на процесуалния закон. Искането изхожда от компетентен орган по чл. 13 от ЗСРС предвид обстоятелството, че към този момент срещу подсъдимите не е било водено конкретно наказателно производство, а е съществувала единствено оперативна информация. Както искането, така и разрешението за прилагане на специални разузнавателни средства е надлежно мотивирано, а прилагането им не надхвърля разрешените срокове и не излиза извън допуснатите от председателя на Старозагорския окръжен съд способи. Вследствие подслушването на подсъдимите са установени разговори между тях, от които става ясно движението на л. а. „Тойота Я.“ и на отнетия автомобил непосредствено един след друг, загрижеността на подсъдимите за това ще стигне ли горивото на л. а. „Мазда“ за достигане до предварително определената крайна точка, уговорките им къде и как да заредят резервоара му, предупреждението на подс. П., пътуващ в движещия се първи л. а. „Тойота“ за спряло превозно средство с включени аварийни светлини и опасенията на подсъдимите, че К. Г. може да бъде спрян за проверка. Обстоятелството, че не е назначена фоноскопска експертиза не съставлява непълнота на доказателствата, налагаща отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, защото предвид задържането на подсъдимите Д. и П. непосредствено след тези разговори и бягството на третия подсъдим не съществува съмнение кои са лицата, комуникирали от подслушваните телефонни номера.
Съдът не е имал основание да изключи от доказателствената съвкупност видеозаписите от охранителните камери, фиксирали движението на автомобила на подс. Д. и на отнетото превозно средство в [населено място]. Тезата на защитата за недопустимост на тези веществени доказателства се основава на твърдението, че същите са били изискани от разследващия орган вследствие изявленията на подс. Д., направени в качеството на свидетел и преди привличането му като обвиняем. Безспорно разпитът на Д. като свидетел губи своята процесуална стойност след като лицето е придобило друго процесуално качество, но това обстоятелство не обосновава претендираната от касаторите недопустимост на коментираните веществени доказателства. На първо място, непредубеденият прочит на материалите по делото не води до извод, че видеозаписите са изискани вследствие дадените от Д. показания. Видно е, че такива действия са били предприети не само във връзка с отнемането на автомобила на свид. М., но и по повод част от останалите деяния, за които е било повдигнато обвинение на подсъдимите, при това още преди тримата да са привлечени в това процесуално качество, т. е. касае се за рутинно действие по разследването, насочено към установяване извършителя/извършителите на поредица от сходни престъпни посегателства. От друга страна, и това е много по-важно, допустимостта на видеозаписите като веществени доказателства не е предпоставена от предшестващите изявления на подсъдимите в качеството им на свидетели или дори в качеството им на обвиняем, така както би било например при следствения експеримент. Съгласно чл. 109 от НПК веществените доказателства са предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, тези, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Годността им зависи единствено от това дали са приобщени по надлежния ред към доказателствената съвкупност. Без значение е по какъв ред е получена информацията за тяхното съществуване. В случая присъединяването им към материалите по делото е последица от доброволното им предаване с надлежно съставени протоколи за това. Най-сетне, следва да се отбележи, че доведена до крайност тезата на защитата би довела до абсурдната последица да не може да се докаже нито едно престъпно посегателство, за което първоначално е съществувала единствено оперативна информация, която също няма доказателствена стойност, но служи не само за насока на оперативно-издирвателните мероприятия на полицията, но и за изграждане на версии, които впоследствие се проверяват и установяват по реда и със средствата на НПК.
Единственият упрек, който може да бъде отправен към окръжния съд във връзка с доказателствения анализ, е свързан с позоваването на приложената на л. 6-7 от том 1 ДП докладна записка, която не притежава характеристиките на доказателствено средство по смисъла на НПК. Поради това обстоятелство съдържащите се в нея данни нямат доказателствено значение. Доколкото обаче този документ не е единственият източник на информация за участието на подсъдимите в инкриминираното деяние, не би могло да се приеме, че вътрешното убеждение на контролираната инстанция е опорочено до степен, налагаща отмяна на проверявания съдебен акт.
На последно място, като несъстоятелни следва да бъдат оценени възраженията, отнасящи се до непроведения разпит на допуснатата като свидетел М. Й.. Тъй като в жалбите се поставя акцент върху обстоятелството, че същата е допусната без да има искане от обвинението или защитата, следва да се припомни, че въззивната инстанция в качеството ѝ на съд по фактите има задължението да дири истината и служебно да вземе мерки за събиране на доказателствата, необходими за това. Ето защо отправянето на нарочно искане от страните за предприемане на едно или друго действие във връзка с доказателствената съвкупност не е процесуална предпоставка за извършването му. В същото време във всеки един момент от съдебното следствие съдът може да преосмисли становището си за необходимостта от едно или друго доказателство, особено ако се окаже, че събирането му е невъзможно по обективни причини, както е в настоящия случай. Вярно е, че контролираната инстанция не се е произнесла с нарочно определение за заличаването на приятелката на пострадалия М., но тази непрецизност не дава основание за отмяна на въззивния съдебен акт. Касае се за процесуално нарушение извън категорията на абсолютните такива по чл. 348, ал. 3, т. 2 – 4 от НПК, което би могло да доведе до търсените от касаторите процесуални последици само ако е накърнило техните процесуални права. Отнесено към конкретния казус и към спецификата на разглежданото възражение, такова нарушение би било налице, ако вследствие отказа да бъде разпитана свидетелката са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване. Прегледът на материалите по делото обаче показва тъкмо обратното – и без нейния разпит са установени по надлежния ред всички правно значими обстоятелства.
В заключение: не са допуснати претендираните от защитата съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с подписването и обявяването на присъдата и с аналитичната дейност на въззивната инстанция, поради което няма основание за отмяната ѝ и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
За разлика от преобладаващата част от доводите, отнасящи се до касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тези за неправилно приложение на материалния закон са основателни.
Въззивният съд законосъобразно е приел, че деянието на тримата подсъдими съставлява кражба по смисъла на чл. 194 от НК, както и че са налице квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 от НК. В съответствие със закона са определени и формите на съучастие за всеки от тримата подсъдими – необжалвалият К. Г. като извършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, а касаторите Х. Д. и П. П. – като помагачи по чл. 20, ал. 4 от НК. В това отношение аргументите на контролираната инстанция са безукорни и не се нуждаят от доразвиване или доуточняване. Именно защото поведението на тримата подсъдими осъществява състав на престъпление, не може да бъде удовлетворено искането на защитата за оправдаване на П. и Д.. Правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК касационният съд може да упражни само в случаите, когато деянието е несъставомерно.
Неправилното приложение на закона е свързано с наличието на квалифициращите признаци по чл. 195, ал. 2 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК.
Още първата инстанция е дала неправилна квалификация на деянието, приемайки че предметът на престъплението е в големи размери, а впоследствие грешката ѝ е била възпроизведена и от въззивния съд. Съгласно задължителните указания на ОСНК в Тълкувателно решение № 1/1998 год. за наличието на коментираното квалифициращо обстоятелство е необходимо стойността на предмета на престъплението да надвишава седемдесет пъти установената за страната минимална работна заплата към момента на деянието. С Постановление на Министерския съвет № 316/20.12.2017 год. (обн. ДВ, бр. 102/2017 год.) е предвидена минимална заплата за 2018 год. в размер на 510 лева, т. е., за да се квалифицира деянието по чл. 195, ал. 2 от НК, е необходимо стойността на отнетото имущество да надхвърля 35 700 лева. Отнетият от владението на свид. М. л. а. „Мазда СХ-5“ не удовлетворява това изискване, защото дадената му от вещото лице оценка е 25 600 лева.
На следващо място неправилно е прието, че деянието на подсъдимите осъществява квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК. Не е съобразена легалната дефиниция за деяние, извършено от две или повече лица, дадена в чл. 93, т. 12 от НК. Цитираната разпоредба предвижда, че престъплението е извършено от две или повече лица, когато в самото изпълнение са участвали най-малко две лица или казано с други думи, когато са действали като съизвършители, осъществявайки едновременно или последователно изпълнителното деяние на престъплението. В настоящия казус въззивната инстанция е направила извод, че Х. Д. и П. П. са помагачи, защото са създали условия и предпоставки за извършване на кражбата и така са улеснили третия подсъдим да отнеме вещта и да установи върху нея свое владение. С оглед заключението, че извършител е само подс. К. Г., деянието и на тримата подсъдими не би могло да бъде квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК. Предварителната подготовка с оглед спецификата на казуса има отношение единствено към размера на наказанието.
Предвид тези съображения въззивната присъда следва да бъде изменена като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и деянието на подсъдимите П. П. и Х. Д. бъде преквалифицирано от такова по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК в такова по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК. Тъй като това е в интерес на необжалвалия подсъдим, присъдата следва да бъде изменена и по отношение на него като деянието му бъде преквалифицирано от такова по чл. 195, ал. 2 вр ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК в такова по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Независимо от обстоятелството, че такива доводи не са наведени в жалбите, по-леката правна квалификация на деянието изисква да бъде поставен на обсъждане и въпросът за размера на наказанието. След съобразяване на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства касационната инстанция прие, че не са налице основания за изменение на въззивната присъда в санкционната ѝ част. За този извод от съществено значение е високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, произтичаща от наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство – използване на МПС и на технически средства, предварителната подготовка за извършване на посегателството, високата стойност на предмета на престъплението, доближаваща се до минимално необходимото за наличие на големи размери. На тези обстоятелства не може да бъде противопоставено успешно чистото съдебно минало на подсъдимите, което е единственото налично смекчаващо обстоятелство. Предвид изложеното постигане на целите по чл. 36 от НК и преди всичко на индивидуалната превенция не би било възможно с налагане на по-леко наказание от определеното от въззивния съд, а това се отнася и за размера на изпитателния срок по чл. 66 от НК. В тази част въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.
Така мотивиран и на основание чл. чл. 354, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 и чл. 347от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 59/02. 12. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1078/2022 год. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която подсъдимите П. П. П. И Х. К. Д. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието им в такова по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
ИЗМЕНЯ присъдата и по отношение на необжалвалия подсъдим К. Г. Г., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието му от такова по чл. 195, ал. 2 вр ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК в такова по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|