Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 80   София, 07.07.2009 година   Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни  две хиляди и девета   година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ            ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА                                        ЕМИЛ МАРКОВ     изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева  т.дело № 725/2008  година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.290 ГПК. А. за следприватизационен контрол е подала касационна жалба срещу решение №105 от 28.05.2008г. по гр.д.110/08г. на Ловешки окръжен съд, с което след отмяна на решение №893/04.02.2008г. по гр.д. 799/07г. на Ловешки районен съд, по същество са отхвърлени предявените от А. за следприватизационен контрол – гр. С. против “А” А. – гр. Л. искове по чл.92, ал.1 ЗЗД- за заплащане на сумата 9741, 14 лв. представляваща дължими неустойки за забава върху част от първа, цялата втора, трета, четвърта, пета, шеста и седма разсрочени вноски от цената по договор за приватизационна продажба на 70% от капитала на “Е” ЕООД- гр. Л.. Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Конкретно e развил доводи за нарушение на чл.8, ал.3 и 4 ЗОСОИ, като е поддържал, че съгл. ал.4 на цитирания текст, когато купувачът по чл.25, ал3, чл.31 и чл.35 ЗППДОП / отм./ е изпаднал в забава, ал. 3 на същия текст не се прилага. В конкретния случай е сочено, че купувачът е бил изпаднал в забава към момента на погасяване на остатъка от цената по приватизационната сделка, поради което и осъщественото плащане с компенсаторни инструменти не е произвело погасителен ефект по отношение на цената на сключената сделка т.е. не е отстранена забавата, в която дружеството- ответник по иска е изпаднало, поради което се дължи и претендираната неустойка. Посочено е още като довод за неправилност на изводите на въззивния съд и това, че чл.8, ал.3 ЗОСОИ регламентира плащане с компенсаторни записи само на неплатения остатък от цената по сключен приватизационен договор, но не и на уговорените неустойки. Ответникът по касация- “А” А. – гр. Л. не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение №187 от 23.03.2009г. на ВКС, І т.о.въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280,ал.1 т.2 ГПК. За да обоснове, погасителен ефект по отношение на поетото задължение за заплащане на остатъка от цената по договора с поименни компенсаторни бонове и съответно неоснователност на исковете по чл.92, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че не е налице просрочие при плащането, тъй като разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗОСОИ, в редакцията й преди изм. с ДВ бр.47/2002г., установявала, че в случаите на разсрочено плащане по чл.25, ал.3 ЗППДОП / отм./, какъвто бил и разглеждания случай, остатъкът от покупната цена можел да бъде платен изцяло чрез компенсаторни, жилищно компенсаторни записи и временни удостоверения по чл.6, ал.8 ЗОСОИ в срок до 31.12.2001г. и след като ответникът заплатил остатъка от цената по този начин на 15.11.2001г., включително и задължението за просрочие на съответните невнесени в срок годишни вноски за 2000г. до датата на цялостното погасяване на задължението – 12.10.2001г., то следва да бъде приложен чл.8, ал.3 ЗОСОИ. Като съществен материалноправен въпрос е поставен въпроса относно това, дали е приложима разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗОСОИ при положение, че купувача е в забава съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗОСОИ. С решение от 06.06. 2006г. по т.д. 279/05г. на ВКС, е прието, че преди настъпване на падежа, купувачът е заявил на продавача, че ще заплати покупната цена по приватизационния договор с компенсаторни инструменти при условията на чл.8, ал.3 ЗОСОИ. Съобразно този факт е направен извод, че предоставените от купувача компенсаторни инструменти имат погасителен ефект по отношение на задължението му за заплащане на остатъка от цената по приватизационната сделка. С обжалваното решение при аналогична фактическа обстановка е прието същото. Решението, от което касатора извежда и своето становище, за липсата на погасителен ефект по процесното плащане по реда на чл.8, ал.3 ЗОСОИ е решение №972 от 15.12.2007г. по т.д. 531/2007г. на ВКС, с което е прието, че след като купувачът е бил в забава към момента на погасяване на цената по сделката по реда на чл.8, ал.3 ЗОСОИ на задълженията си по междинните вноски, то извършеното плащане няма погасителен ефект по отношение изпълнението на задължението по договора. Настоящият състав на ВКС, след преценка на застъпените становища в цитираните решения и на основание чл.291 ГПК приема следното: Действалата към релевантния за разглеждания спор момент разпоредба на чл.8, ал.3 ЗОСОИ / в ред. обн. ДВ, бр.9/ 2000г./ е регламентирала правната възможност в хипотеза на разсрочено плащане по чл.31 или чл.25, ал.3 ЗППДОП/ отм./остатъкът от покупната цена по сключена сделка към датата на влизане на разпоредбата в сила, може да бъде платен изцяло чрез компенсаторни, жилищно компенсаторни записи и временни удостоверения по чл.6, ал.8 до 31.12.2000г. Със ЗИД ЗОСОИ / ДВ , бр.99/2000г./ срокът за плащане по този ред е продължен до 31.12.2001г. От логическото и систематично тълкуване на разпоредбата се извежда и правната възможност купувачът по приватизационна сделка при наличие на условията визирани в нея да осъществи валидно плащане на остатъка от цената, която дължи и съответно това плащане да има погасителен ефект по отношение на неговото задължение. Чрез тази, въведена от закона възможност се преодолява общата разпоредба на чл.65, ал.1 ЗЗД и погасяване на задължението с непарични средства, става дори и без съгласието на кредитора по принципа – специалния закон, дерогира общия - в този смисъл е и решение №60 от 25.05.2009г. по т.д. 698/2008г. на Върховен касационен съд, ТК, ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК. Следователно, по аргумент на по-голямото основание, ако е налице и съгласие на продавача по сделката, плащането на остатъка от цената да се осъществи с компенсаторни инструменти, то същото има погасителен ефект по отношение на задължението и съответно води до извод за надлежно изпълнение на приватизационния договор. В тази връзка договорните отношения между страните търпят своето развитие, с оглед изричния законов регламент на чл.8, ал.3 ЗОСОИ. Ето защо изразеното конклудентно или изрично съгласие за заплащане на остатъка от цената с компенсаторни инструменти, което е осъществено впоследствие без противопоставяне на продавача, след настъпване на падежа по междинните вноски през периода, преди който кредитора е надлежно уведомен, че купувача ще изпълни цялостно задължението си не води до извод за липса на погасителен ефект задължението поради императива на чл.8, ал.4 ЗОСОИ. Този извод се налага с оглед това, че уведомяването на кредитора преди настъпване на падежа на междинните вноски, предполага отлагане на реализиране на възможността за плащане по реда на чл. 8, ал.3 ЗОСОИ, с оглед заявяване на цялостно погасяване на дълга. След като продавача е приел изпълнението без възражения и е счел дълга за погасен, очевидно страните са постигнали и споразумение относно обезщетяването на вредите от просрочието на една или повече междинни вноски.ведомяването на кредитора за плащане по реда на чл.8, ал.3 ЗОСОИ и липсата на възражение от негова страна, по своята същност съставлява и договаряне на друг начин на погасяване на задължението, различен от договорно установения, поради което релевантен за това погасяване е само крайния резултат от договарянето- а именно при наличие на всички предпоставки по чл.8, ал.3 ЗОСОИ и при спазване на процедурата по Наредба за условията, сроковете и реда за издаване и получаване на поименни компенсационни бонове, реда за тяхното прехвърляне и заплащанията с тях/отм./ извършеното разплащане с непарични средства има погасителен ефект. По този ред може да бъде погасена и съответната неустойка ако страните са договорили това, с оглед формалното просрочие на някои от междинните вноски,извод произтичащ от акцесорния характер на неустоечното задължение. По тези съображения, настоящият състав приема, че уведомяването на продавача по приватизационна сделка, осъществено преди настъпване на падежа на задължението за плащане на първата разсрочена вноска за това, че ще погаси цялото си остатъчно задължение, съобразно чл.8, ал.3 ЗОСОИ го освобождава от задължението да погасява предварително междинните вноски, чийто падеж настъпва преди цялостното изплащане на остатъка от цената, след като продавача се е съгласил с този начин на плащане. На основание чл.291, ал.1 ГПК настоящият състав на ВКС, І т.о. приема, че правилна е практиката обективирана в решение от 06.06.2006г. по т.д. 279/05г. на ВКС. По основателността на касационната жалба: Установено е било по делото, че между М на търговията и туризма и ответника по спора е бил сключен на 19.11.1998г. по реда на ЗППДОП / отм./ договор за приватизационна продажба, съобразно който “ А. ” ЕООД – гр. Л. е придобил 350 дяла в размер на 70 % от капитала на “Е” ЕООД – гр. Л. срещу заплащане на сумата 211500 щ.д. Не се спори по делото, а е и установено от събрания доказателствен материал, че ответникът е изплатил първоначално дължимата по чл.4.1 от договора част от цената, а за остатъка е било договорено че следва да бъде изплатен в срок от 10 години на равни годишни вноски, считано от датата на сключване на договора с едногодишен гратисен период и е уточнено, че гратисния период обхваща времето от 19.11.1998г. -19.11.1999г., а падежа на дължимата на първа вноска настъпва на 15.05.2000г. С писмо № 13/04.05.2000г. получено от продавача – Министерство на икономиката на 05.05.2000г. / т.е. преди настъпване на падежа за първата вноска/, купувачът е уведомил продавача, че ще се възползува от правото си по чл.8, ал.3 ЗОСОИ да извърши цялостното разплащане по сделката еднократно с компенсаторни инструменти. С двустранно подписани от продавача и купувача протоколи от 09.10.2001г. и 12.10.2001г. е установено цялостно плащане на цената по приватизационната сделка, като стойността на платеното надхвърля тази цена със сумата 14049.20 щ.д. С удостоверение І26-А-10/28.05.2002г. продавачът е удостоверил, че купувачът е изплатил изцяло и окончателно покупната цена по договора. При тези фактически данни следва да се приеме, че с оглед разрешенията дадени в настоящето решение по съществения материалноправен въпрос, въззивният съд не е нарушил закона, като е приел наличие на погасителен ефект на осъщественото плащане, водещо до извод за неоснователност на предявения иск по чл.92 ЗЗД. С оглед на изложеното на основание 293, ал.1 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение №105 от 28.05.2008г. по гр.д.110/08г. на Ловешки окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: