5 Р Е Ш Е Н И Е № 258 София,13 декември 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 893 по описа за 2017 година. С присъда по нохд № 1177/15 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия П. Ц. Т. на основание чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 и чл.54 от НК на 3 години лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 5 години, а на основание чл.343г от НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 години. С решение по внохд № 99/17 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд-гр.София изменил присъдата на СГС, като оправдал подс.Т. по първоначално повдигнатото обвинение да е нарушил чл.116 от Закона за движение по пътищата. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс.Т., подадена чрез неговия защитник – адв.Н.Д.. Възразява се наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК и се правят алтернативни искания за – връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване по възведеното обвинение или намаляване на наказанието. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата. Частният обвинител С. В.-Г., редовно призована, не се явява, а процесуалният й представител – адв.Х.М., изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Най-напред трябва да се посочи, че пределите на настоящата проверка са стеснени, предвид иницииралия образуване на производството пред ВКС и изложеното от него в касационната жалба. Вън от тези предели стои частичното оправдаване на подсъдимия. На следващо място, изводимо от съдържанието на касационната жалба и заявеното пред ВКС, данни, в подкрепа на ангажираното основание, изискуеми от чл.351, ал.1 от НПК, са наведени само спрямо основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Отделни данни за претендираната незаконосъобразност, не се съдържат в жалбата, нито пък са заявени пред настоящия състав. Това указва, че същото основание – по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, е релевирано и поддържано като последица на твърдяните от жалбоподателя като допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Претенцията за явна несправедливост на наложените наказания е повече от пестеливо аргументирана, но определено е свързана с кръга на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства. По основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК: То не е налице. Възраженията за наличието на коментираното основание са следните: 1) отправя се укор към дейността на първата инстанция, най-вече насочен към мотивите на присъдата, за които се твърди, че са непълни, в определени техни части, и в тази връзка се претендира, че САС не е могъл да отстрани тези непълноти; 2) на показанията на св.В. е поставен акцент първо защото, според жалбоподателя, заявеното от нея наличие на втори пешеходец, не е установено и после, защото показанията й не са съобразени от експертите по делото, изготвили комплексните медико-автотехнически експертизи; 3) възразява се, че изводите по повторната експертиза, изготвена от вещите лица Д., Т. и Ч., са неверни, тъй като при извеждане скоростта на МПС към момента на удара не са съобразени показанията на св.В.; 4) неправилно САС е приел, че между експертните заключения няма съществени различия; 5) неоснователно са отхвърлени искания по доказателствата, относно назначаването на повторна комисионна КМАТЕ и изискване на циклограма на светофара за сигнала на пешеходната пътека. Въззивният съд е извършил проверката по реда на глава двадесет и първа от НПК, в съответствие с изискванията на чл.314, ал.1 от НПК. Не се установява нарушение на чл.339, ал.2 от НПК, доколкото всички възражения, поставени на вниманието на САС, са получили своя отговор, като са посочени основанията, поради които са отхвърлени като неоснователни. Дейността на СГС е проверена изцяло и обвързано с направените пред САС възражения, от страна на подсъдимия и защитата му. Тези изводи се обективират в съобразителната част на оспореното решение, където са изложени съображенията на САС. Добре е видно, че с малки изключения, дейността на СГС по доказателствата – тяхното събиране, проверка и оценка, е преценена положително. Тук е мястото да се спомене, че не всяко съществено нарушение на процесуални правила предпоставя отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на съда от първата инстанция, а само това, което въззивният съд сам не може да отстрани. Укорът в жалбата на подсъдимия, в тази насока, че САС не е могъл да отстрани претендираните от него непълноти в мотивите на СГС, не държи сметка за указаното в чл.335, ал.2 от НПК. В настоящият случай, данните по делото не дават основание да се приеме, че са били налице условията на чл.348, ал.3, т.т.2-4 от НПК, а и това не се претендира. Порок в дейността на първата инстанция, според защитата, е това, че е налице непълнота на мотивите, в определени части – не са обсъдени част от събраните по делото доказателства, свързаните с приобщените, по реда на чл.371, т.1 от НПК, показания на редица свидетели и липсата на детайлен анализ на всички експертизи, МАТЕ. Доколкото това възражение е било предмет на анализ от страна на САС, той не го е игнорирал, а прецизно и обстойно е проверил оспорената от подсъдимия част на проверявания съдебен акт. Съображенията, изложени на л.3-6 от мотивите на въззивното решение, се приемат изцяло на ВКС. Обективираните несъществени празноти в мотивите на присъдата на СГС, не дават основание за извод, че липсват мотиви, в който единствено случай, САС би бил длъжен да върне делото за ново разглеждане, защото волята на съда няма как да бъде ясна, щом не е защитена въобще. Непълнотите, на които САС подробно се е спрял, не са от такъв характер, са отстраними от въззивния съд и поради това не са причина за връщане на делото за ново разглеждане. Нещо повече, ясно е, че пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие и е прието заключение по назначена от нея допълнителна КСМАТЕ, както и това, че САС е приел нови фактически положения, относно движението на л.а., управляван от св.В., в дясната лента по посоката на движение на л.а., управляван от подсъдимия. Не е спорно правомощието на въззивния съд да събира доказателства за правилното решаване на делото, и да приема за установени или не едни или други факти от кръга на главния, по чл.102 от НПК. Съдът е задължен в тези случаи да извърши собствен анализ на цялата доказателствена съвкупност и посочи основанията за решението му по фактите и приложимото право и САС е изпълнил това свое задължение. Възражението, свързано с показанията на св.В. е неоснователно. Назначената от САС допълнителна експертиза е имала тъкмо такава задача, да съобрази показанията на коментираната свидетелка и разясни предпоставят ли те промяна на заключенията, депозирани от същите вещи лица, преди това. Що се отнася до наличието или не на втори пешеходец, САС е обсъдил и това възражение на подсъдимия (л.6-7 от мотивите) и правилно е приел, че неизясняването на това обстоятелства не препятства достигането до обективната истина. Друг е въпросът, че на показанията на св.В., в тази им част, относно наличието и на втори силует, защитата придава значение, каквото те обективно нямат. Вече стана дума за това, че показанията на св.В. са съобразени от експертите по допълнителната експертиза, назначена от САС, надлежно приета от него в хода на съдебно следствие. По-важно е друго. В показанията на същата свидетелка не се съдържат данни за мястото по хоризонтала на пътното платно, на което, след удара, е паднало тялото на пострадалата, изразено в метрични единици. Такива са заявени от нея само относно движението на тялото на пострадалата по вертикала, спрямо пътното платно – „2-3 метра нагоре”. Неоснователно е възражението относно оценката на експертните заключения поотделно и във взаимната им връзка. В мотивите на решението (л.7-9), САС е изложил съображенията си и ВКС не намери причини за несъгласие с тях. Още повече, че срещу същите съображения фактически не се възразява. САС е имал основание да не възприеме положително исканията по доказателствата, на които е акцентирано в касационната жалба на подсъдимия. Достатъчно е само да се посочи, че циклограмата на светофара би имала значение, ако предпоставяше изясняване на факт от кръга по чл.102 от НПК. Такъв обаче не е налице, предвид поддържаното спрямо подсъдимия, обвинение. Не се претендира той да е преминал на червена или жълта светлина, нито пък, че пострадалата се е придвижвала по пешеходна пътека на разрешен сигнал. Искания по доказателствата, несъобразени с предмета на наказателното производство, очертан от обвинителния акт, съдът не е длъжен да удовлетворява. По основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК: Законът е приложен правилно, след намесата на въззивния съд. При отразеното по-горе, липса на самостоятелни данни в подкрепа на това основание и на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, проверката за правилното приложение на закона е възможна в рамките на фактите, приети за установи от САС. Последните разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, поради което и правилно е ангажирана отговорността на подсъдимия. По основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК: САС е внесъл коректив в кръга на обстоятелствата, които смекчават и отегчават отговорността на дееца. Правилно поведението на пострадалата, свързано с правилата за движение на пешеходците, е преценено като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, тъй като тя е допринесла за настъпилия вредоносен резултат. Правилно от кръга на отегчаващите отговорността обстоятелства е изключено това, свързано с нарушението на повече от едно правило за движение. Що се отнася до конкретния размер на превишение на разрешената скорост, той може да бъде ценен само като отегчаващо обстоятелство. Друг е въпросът, че съответното конкретно превишение може да разкрива една или друга степен на обществена опасност. ВКС не установи посочените две обстоятелства, от значение за обема на отговорността на подсъдимия, да са ценени неадекватно на обективното им значение. Наложените наказания са справедливи, защото са съответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и позволяват достигането на целите на наказанието. Предвид горното, като не намери причини за изменение или отмяна на обжалваното решение, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение, постановено по внохд № 99/17 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: