Ключови фрази
Развод поради разстройство на брака * Предоставяне на семейното жилище след развода * интерес на детето

Р Е Ш Е Н И Е

№ 128
гр.С. 15.03.2012г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 795/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Ю. Славчева И. чрез адв. Д. Д. от АК – С. срещу въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 01.02.2011 г. по гр.д. № 12931/2010 г., в частта за вината за разстройството на брака и семейното жилище.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1569/14.12.2011 г. само в частта за семейното жилище по въпроса за тълкуване на чл. 56, ал. 5 СК - удовлетворена ли е жилищната нужда на бивш съпруг, когато е заживял в дома на лице, с което е във фактическо съжителство и охранени ли са в този случай интересите на непълнолетното дете от брака
Съставът на Върховния касационен съд дава следното тълкуване:
Когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, при допускане на развода, съдът предоставя ползването му на единия от тях. В случаите, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, основен критерий е жилищната нужда на бившите съпрузи, а когато има и ненавършили пълнолетие деца, съдът се ръководи преди всичко от интереса на децата, защото жилищните условия, при които те ще са поставени след развода, са важна предпоставка за тяхното отглеждане и развитие. Като допълнителни елементи от комплексния критерий по чл. 56, ал. 5 СК се преценяват още вината за разстройството на брачните отношения, здравословното състояние и други обстоятелства. Такива други обстоятелства са и задоволената жилищна нужда на родителя, с когото ще живее непълнолетното дете. С оглед интересите на детето, тази нужда трябва да е трайно удовлетворена и то по начин, че да се осигурят и потребностите му за нормално отглеждане в сигурна и стабилна среда на живот. В случай, когато родителят, на когото е възложено да упражнява родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие дете, заживее трайно на съпружески начала с друго лице, би могло и да се задоволят жилищните нужди на родителя, но конкубинът няма отговорности и задължения към детето, неговите потребности не са охранени и по този начин интересът му не е защитен.
По касационните оплаквания:
К. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон – чл. 56, ал. 5 СК, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички релевантни за спора обстоятелства. Поддържа се и необоснованост в изводите на съда.
Ответникът по касация Б. С. И. възразява, че законът е точно приложен. Ю. И. и общото им дете трайно са се установили в друго населено място и са се настанили при приятеля на майката. Съдът, освен интересите на детето, е отчел вината и другите обстоятелства по делото.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Софийският районен съд е прекратил с развод брака, сключен между Б. С. И. и Ю. С. И. като дълбоко и непоправимо разстроен, като е обявил, че вина за това имат и двамата съпрузи. Родителските права спрямо детето от брака С. Б. И. са предоставени за упражняване на майката с право бащата да го вижда и взима при себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца, от 18.00 ч. в петък до 16 ч. в неделя, както и 1 месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката. Б. И. е осъден да заплаща на детето С. чрез неговата майка и законен представител Ю. С. И. месечна издръжка в размер на 160 лв. считано от 01.01.2009 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Семейното жилище - апартамент № 11 в [населено място] ж.к „М.-3” с площ от 48,04 кв.м. е предоставен на мъжа.
Въззивният съд с решението, което е допуснато до касационно обжалване, потвърдил първостепенния съдебен акт в частта за семейното жилище. За да постанови този резултат, е установил, че имотът е придобит по време на брака и е в режим на съпружеска имуществена общност. Майката и детето са се устроили жилищно при мъжа, с който майката живее на семейни начала, където за детето са осигурени добри жилищни условия. По тези съображения, съдът приел,че не са накърнени интересите на детето и предоставил ползването на семейното жилище след развода на мъжа.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Решението е неправилно.
Майката с детето живее в [населено място] при Б. Й.. Жилището, което обитават е самостоятелен етаж от жилищна сграда и се състои от детска стая, всекидневна, спалня, кухня и сервизни помещения. В него живее и сина на Б. Й., който заедно с детето С. поделят обща стая. Цялата сграда е собственост на родителите на Б. Й., които също живеят там, както и семейството на дъщеря им Е. С..
Без значение за преценката по чл. 56, ал. 5 СК е каква е причината майката и детето да напуснат семейното жилище в [населено място], защото отговорност и на двамата родители е грижата за детето С., което има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.
Отношенията между майката и Б. Й. не гарантират сигурност на детето. Й. няма законови задължения към С. за издръжка, грижи, възпитание и надзор. Подобна отговорност не носят и неговите родители. Без значение са в случая добрите отношения между Б. Й., неговото семейство и близки към С. и майка му и това, че понастоящем детето живее при добри битови и хигиенни условия. В действащото законодателство няма правна регламентация на фактическото съпружеско съжителство, лицето съжителствуващо с майката няма и задълженията по чл. 122, ал. 3 СК да съдейства на родителя при изпълнение на неговите родителски задължения, а осигуряването на детето със спокоен и сигурен дом не е гарантирано.
В нарушение на материалния закон по съображенията, дадени в отговора по чл. 290 ГПК, въззивният съд е постановил семейното жилище, което е съпружеска имуществена общност, да бъде предоставено на бащата, вместо на майката с роденото от брака непълнолетно дете.
Решението следва да бъде касирано в обжалваната му част и спора разрешен от състава на Върховния касационен съд.
Относно разноските:
С оглед изхода по касационната жалба, Ю. И. има право съдебноделоводните разноски за инстанцията. Представила е списък по чл. 80 ГПК според който е заплатила държавни такси и адвокатски хонорари общо в размер на 800 лв.
Съдът намира, че отговорността на Б. И. по чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се ангажира до размера на 595 лв. по следните съображения:
К. е обжалвал решението освен в частта за семейното жилище, още и по въпроса за вината за разстройване на брачните отношения. Представени са доказателства за платен адвокатски хонорар на адв. Д. от 500 лв. за защита и процесуално представителство по спора, допуснат до касационно обжалване /по чл. 56, ал. 5 СК/. Има и платено адвокатско възнаграждение от 250 лв. само за изготвяне на касационна жалба и то е за двама адвокати – Т. М. и Д. Д.. Доколкото в документа няма друго указано, съдът приема, че платеното възнаграждение за всеки един от адвокатите е по 125 лв., от което 60 лв. следва да се приеме за припадащата се част за касационната жалба срещу въззивното решение по чл. 56, ал. 5 СК. От внесената държавна такса за произнасяне по чл. 288 ГПК – припадащата се част за допуснатото до касационно обжалване въззивно решение е 15 лв. К. е внесъл още 20 лв. за разглеждане на касационната жалба по въпроса за семейното жилище. В заключение, ответникът по касация следва да заплати на Ю. С. И. общо сумата 595 лв.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 01.02.2011 г. по гр.д. № 12931/2010 г в частта по чл. 56, ал. 5 СК, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], ж.к „М.-3” блок 343, вх. А, ет. 2 апартамент № 11 с площ от 48,04 кв.м състоящо се от стая, кухня и обслужващи помещения, ведно с прилежащо избено помещение № 11 с площ 4,10 кв.м.на Ю. С. И. и на детето С. Б. И., двамата с постоянен адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „А”, ет. 2, ап. 11, съдебен адресат адв. Д. Д. от [населено място], [улица], вх. Б”, ет. 1, ап. 12 на осн. чл. 56, ал. 5 СК по иска, предявен срещу Б. С. И. от [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „А”, ет. 2, ап. 11, съдебен адресат адв. Г. М. от [населено място], [улица]
ОСЪЖДА Б. С. И. от [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „А”, ет. 2, ап. 11, съдебен адресат адв. Г. М. от [населено място], [улица] да заплати на Ю. С. И. с постоянен адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „А”, ет. 2, ап. 11, съдебен адресат адв. Д. Д. от [населено място], [улица], вх. Б”, ет. 1, ап. 12 сумата в размер на 595 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК , направени в производството пред Върховен касационен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: