Р Е Ш Е Н И Е № 60 София, 27 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. девети март ….………........... 2017 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Лада Паунова ........................................ .. Красимира Медарова ........................... при секретар .. Илияна Петкова .................................. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .................................. КНОХД № .. 186 ../ .. 2017 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от страна на подсъдимите Х. А. и Б. М.. Атакува се въззивно решение № 282 от 21.12.16 г., постановено по ВНОХД № 279/16 г. по описа на Варненския апелативен съд. С последното е потвърдена присъда № 12 от 27.05.16 г. по НОХД № 442/15 г. на Шуменския окръжен съд, с което е ангажирана наказателната отговорност на двамата по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК за първия и по чл. 198, ал. 1 от НК за втория. В жалбата на подсъдимия М. са наведени доводи за наличие на допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Алтернативно се иска: постановяване на оправдателен съдебен акт; изменение на решението, като се преквалифицира престъплението по чл. 323, ал. 5 от НК; намаляване на наказанието за престъплението, за което е осъден. В жалбата на подсъдимия А. са посочени всички касационни основания, като се акцентира върху необосноваността на атакуваното решение. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия, алтернативно преквалификация на престъплението по чл. 323, ал. 5 от НК или отмяна на въззивния съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане. Защитата на подсъдимия Б. М. поддържа жалбата по така изложените в нея съображения, като за първи път посочва като касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание, и излага аргументи в подкрепа на заявеното оплакване. Пледира за оправдателен съдебен акт, алтернативно преквалификация на деянието и намаляване на наказанието. Процесуалният представител на подсъдимия Х. А. моли за уважаване на касационната жалба по изложените в нея съображения. Прокурорът в съдебно заседание пледира за решение, с което да се остави без уважение жалбите на двамата подсъдими. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилите жалби от двамата подсъдими, съдържащите се в тях основания и доводи и становището на страните, намира следното: С първоинстанционната присъда подсъдимите Б. М. и Х. А. са признати за виновни и осъдени – А. по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, а М. по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 27.05.14 г. в [населено място], при условията на съизвършителство, отнели чужди движими вещи - сумата от 2 900лв., от владението на М. Ю. Т., с намерението противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, нанасяне на удари по главата и тялото. Съдът е наложил с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на двамата подсъдими наказание лишаване от свобода за срок от по една година при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът е осъдил подсъдимите солидарно да заплатят на пострадалия Т. сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща претенция по граждански иск, предявен за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2014г. до окончателното изплащане на присъдената сума. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски. С решение № 282/21.12.2016 г. по ВНОХД № 279/2016 г. Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда. ПО ДОВОДИТЕ НА ДВАМАТА ЖАЛБОПОДАТЕЛИ ПО КАСАЦИОННОТО ОСНОВАНИЕ ПО ЧЛ. 348, АЛ. 1, Т. 2 НПК. В жалбите на двамата подсъдими се изтъкват доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт. Като съществено процесуално нарушение се сочи неправилен анализ на доказателствата по делото и направените въз основа на тях изводи. Твърди се, че престъплението не е доказано от обективна и субективна страни. Въззивният съд е дал отговор на това възражение, който настоящият съдебен състав изцяло възприема. На базата на събраните от окръжния съд доказателства, апелативната инстанция е стигнала до заключението, че всички те, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с основния принцип по чл. 14, ал. 1 НПК, обосноват с необходимата категоричност извършеното от подсъдимите М. и А. деяние от обективна и субективна страна. Касаторите формулират възраженията си срещу въззивния акт във връзка със соченото касационно основание, като резултат на допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата. По своя смисъл, обаче, сочат единствено доводи за необоснованост, което основание не подлежи на обсъждане и оценка в касационното производство, защото е извън кръга на изчерпателно и лимитивно визираните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Касационният контрол обхваща процесуалната законосъобразност на действията на съдилищата по събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на тяхното вътрешно убеждение по фактите. ВКС нееднократно е посочвал в свои решения, че касационната инстанция отменява проверявания от нея съдебен акт, когато намери: че доказателствата са събирани избирателно; липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение; че доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно; че им е придадено съдържание, различно от действителното или фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства или несъществуваща доказателствена основа. Конкретният казус не попада в тази хипотеза. Въпреки това, след извършена проверка по твърденията на защитата на съдопроизводствените действия на първата и въззивната инстанции, не са констатират допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. ПО ДОВОДИТЕ ОТ СТРАНА НА ДВАМАТА ПОДСЪДИМИ ПО КАСАЦИОННОТО ОСНОВАНИЕ ПО ЧЛ. 348, АЛ. 1, Т. 1 НПК. Като допуснато нарушение на материалния закон се сочи липсата на субективната страна на престъплението. Твърди се липса на инцидентен сговор и наличие на предпоставки за преквалификация на деянието по чл. 323, ал. 5 от НК. Съдебният състав на настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон, поради което и наведените от жалбоподателите в тази насока доводи, са изцяло неоснователни. Грабежът е сложно престъпление, включващо две форми на прояви /принуда и кражба/, всяка от които сама по себе си реализираща състав на престъпно деяние, но дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна обществена опасност. При очертаното умишлено съставно престъпление съотнасянето и зависимостта между отделните посегателства се изразява в това, че принудата е средство, начин и условие за извършване на кражбата, поради което тя предхожда или се извършва едновременно с отнемането на вещта, освен по чл.198, ал.3 от НК, като при съучастие, какъвто е настоящия случай, подсъдимите лица могат да осъществяват едното или другото от включените в престъпното единство деяния. Използваната от подсъдимите М. и А. спрямо пострадалия Т. принуда, чрез употреба на сила - нанасяне на удари по главата и тялото, за отнемане на парична сума, и последващите действия на лицата по прекъсване на владението на собственика и установяване на своя фактическа власт върху инкриминираната сума, покриват обективните и субективни признаци на очертания в чл. 198, ал. 1 от НК състав, като с оглед предходните осъждания процесното деяние е квалифицирано при условията на опасен рецидив за подсъдимия А.. Доколкото се отнася до наведеното възражение за липса на инцидентен умисъл у подсъдимите, то същото се явява несъстоятелно. Предходната инстанция е дала задълбочен, достатъчен и точен отговор на заявената претенция, с която настоящият съдебен състав се солидаризира. Налице е общност на умисъла, обективиран в очертаните координирани действия на двамата подсъдими. Правилно въззивният съд го е определил като инцидентен, който се проявява внезапно в кратък период преди или по време на осъществяване на принудата и отнемането на вещта, без предварителна или изрична уговорка и се извежда от извършените от подсъдимите действия. При възникналия конфликт между М. и А. и пострадалия Т., с предмет на спора – парични средства, е последвало упражнено насилие. М. е участвал чрез упражняването на сила, като непосредствено след това директно и целенасочено се насочил към чорапа на Т., което пострадалото лице съхранявало парите си и взел инкриминираната парична сума, а участието на А. е било само по отношение на упражнената принуда. Тези координирани действия категорично сочат на общ умисъл за реализиран състав на престъплението грабеж. Наведеният довод за наличие на предпоставки за преквалификация на деянието по чл. 323, ал. 5 от НК е лишен от основание. Грабеж може да има и когато отнемането на чуждата движима вещ се извършва с цел пострадалият да бъде принуден да изпълни свое задължение. Правилно, съобразно разпоредбите на закона и трайната съдебна практика, въззивната инстанция е приела, че процесното деяние не може да бъде квалифицирано като самоуправство. За съставомерността на последното е необходимо деянието да е осъществено чрез сила или заплаха с цел „длъжникът“ да се мотивира в последствие да заплати „дължима сума, но в конкретния случай не сме изправени пред такава хипотеза. Двете престъпни деяния са коренно различни не само от обективна (засягане на установения обществен ред за легитимно решаване на спорове в различни сфери, съответно засягане на обществените отношения, свързани с правото на собственост, относимо към конкретна движима или недвижима вещ, съдържащо правото на титуляра да владее, да се полза и да се разпорежда с веща) и субективна страни. По делото не са установени факти за наличието на имуществен спор между пострадалия и свид. С., който принципно маже да е субект на престъплението по чл. 323, ал. 1, съответно ал. 5 от НПК, като страна в конкретен правен спор. Не са събрани и доказателства, че двамата подсъдими упражняват някакво представителство, произхождащо от С., независимо от неговия вид – законово или чрез правна сделка, доброволно или задължително и др. Упражненото насилие непосредствено предхожда отнемането на инкриминираната сума, при което се осъществява грабеж, а не самоуправство, независимо от предлога, че по този начин се осъществява едно действително или предполагаемо право. Това е очевидно от последващите действия на двамата подсъдими, които предават отнетата парична сума на свидетеля С., които действия, обаче, не изключват намерението за противозаконно присвояване на отнетото към момента на извършване на деянието, като елемент от субективната страна на грабежа. ВКС е категоричен в разбирането си, че последващите действия на подсъдимите с цел разпореждане с отнетата сума, в случая, са манифестация за своенето й според желаното от извършителите и тези обстоятелства не биха могли да влияят върху съставомерността. От цялата доказателствена маса по отделно и в съвкупност въззивният съд правилно е извел и наличието на намерение за противозаконно присвояване. ОТНОСНО ОСНОВАНИЕТО ПО ЧЛ. 348, АЛ. 1, Т. 3 ОТ НПК. Доколкото се отнася до заявената за първи път в съдебно заседание претенция за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия М., то настоящият състав намира, че същата не следва да бъде разгледана и не подлежи на обсъждане. Следва да се отбележи, че е недопустимо за първи път в съдебно заседание пред ВКС да се релевират нови касационни основания, които не са били наведени с касационната жалба. В жалбата на подсъдимия А. бланкетно е релевирано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, без да е подкрепено с конкретни аргументи и съображения, като такива не са изложени и в съдебно заседание, поради което, като декларативно заявено, не следва да бъде разглеждано. По изложените по-горе съображения настоящият състав на ВКС намира, жалбите на двамата подсъдими за НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради което съдебното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 282 от 21.12.16 год., постановено по ВНОХД № 279/16 год. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:............................................... ..............................................