Р Е Ш Е Н И Е № 50191 Гр. София, 14 декември 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 689/2022 година по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 НПК и е образувано по касационната жалба на подс. К. Д. Ч., подадена чрез неговия защитник – адв. К. Я. от АК Бургас, срещу новата въззивна присъда № 27/17.06.2022 година по в.н.о.х.д. № 479/2022 година на Окръжен съд - Бургас. В касационната жалба е релевирано само касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК като се твърди, че законът е приложен неправилно и се иска присъдата да бъде отменена, а подс. Ч. - оправдан, тъй като деянието му е несъставомерно от субективна страна - подсъдимият не е действал с пряк умисъл и с користна цел, не е действал със съзнанието, че ще бъде увредено едно чуждо имущество и не е целял имотна облага. В съдебното заседание пред ВКС подс. Ч. и защитникът му поддържат изложените в касационната жалба доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и искането подсъдимият да бъде оправдан. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че законът не е нарушен и пледира присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 2 НПК, поради което е допустима. Искането касационната инстанция да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК и да оправдае на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК подс. Ч. е основателно, но не по изложените в касационната жалба съображения за субективна несъставомерност на деянието. С новата въззивна присъда № 27/17.06.2022 година по в.н.о.х.д. № 479/2022 година, Окръжния съд в Бургас е отменил първоинстанционната оправдателна присъда № 260131/24.11.2021 година, постановена от РС Бургас по н.о.х.д № 2609/2021 година и признал подс. Ч. за виновен в това, че на 07.12.2017 година в гр. Бургас, във финансов център „С. Б.“, находящ се на бул. „С. С.“ № **, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у П. Б. – специалист „Банкиране на дребно“ в „И.“ АД и Р. К. – специалист „Банкова операция“, че е пълномощник на Д. Я. Н. и има право да го представлява пред „И.“ АД при извършване на банкови транзакции – теглене на пари от сметка с IBAN [банкова сметка] и по този начин причинил на И. Я. Н. имотна вреда в размер на 7 150 лв., поради което на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 54 НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от три години. Със същата присъда въззивната инстанция възложила на подсъдимия и направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 1 169,28 лв., които да заплати на ОДМВР Бургас, както и още 40 лв. деловодни разноски, които да заплати по сметка на РС Бургас. В касационната жалба не се съдържат доводи за допуснати от решаващия съд съществени нарушения на процесуалните правила, а и върховната инстанция не констатира наличието на такива от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2-4 НПК, за които следи не само по жалба, но и служебно по силата на чл. 124 от Конституцията на Република България, което позволява да бъде извършена исканата от касатора проверка за правилното приложение на материалния закон. Бургаският окръжен съд е проверил на основание чл. 314, ал. 1 НПК изцяло протестираната от държавното обвинение първоинстанционна присъда. Утвърдил е фактите, приети за доказани и от районния съд - че при подсъдимия Ч. в [населено място], обл. Бургас, живеели братята Д. Н. и И. Н., за които той се грижел, че подсъдимият поначало бил длъжен по силата на сключен договор за прехвърляне на недвижим имот чрез покупко-продажба и издръжка и гледане да полага грижи за прехвърлителя Д. Н., че последният упълномощил подс. Ч. да се разпорежда със сумите по банковите му сметки в „И.“ АД с нотариално заверено пълномощно от 19.06.2017 година, както и че на 11.09.2017 година Д. Н. починал, а на 07.12.2017 година подсъдимият Ч. въз основа на представеното пред банковите служители Б. и К. пълномощно и попълнена декларация, според която към датата 07.12.2017 година пълномощното продължава да е валидно, изтеглил от инкриминираната банкова сметка с титуляр Д. Н. сумата от 7150 лв. За разлика от районния съд, въззивната инстанция е приела, че касаторът е изтеглил парите от банковата сметка без знанието и разрешението за това на единствения наследник на починалия титуляр – неговия брат И. Н.. Този факт сам по себе си обаче, е несъществен, тъй като формулираната от държавното обвинение обвинителна теза – въвеждане в заблуждение на банковите служители чрез пълномощно, което е прекратено поради смъртта на упълномощителя и причиняване на имотна вреда на И. Я. Н. в размер на 7 150 лв, е за деяние, което е несъставомерно от обективна страна по чл. 209, ал. 1 НК поради изначалната липса на обективен признак на престъпния състав – на И. Н. не е причинена имотна вреда. С откриването на банкова сметка и влагането на парични средства в нея Д. Н. е сключил с банката „И.“ АД договор за неправилен банков (паричен) влог. По силата на чл. 421 и следващите от ТЗ този договор има транслативен ефект - парите стават собственост на банката, която има право да се разпорежда с тях като сключва банкови сделки, а вложителят от собственик на парите става кредитор на банката. За разлика от договора за влог по чл. 420 от ТЗ, който има за предмет индивидуално определени незаместими движими вещи (ценни книжа, монети и парични знаци), които банката само пази, при банковия неправилен влог вложителят предоставя на банката пари, които по дефиниция са родово определени и заместими вещи. В негова полза като кредитор се поражда парично вземане срещу банката, която при поискване му дължи връщане на вложената сума в същата валута и размер, ведно с уговорената лихва. Затова след като банката е станала собственик на предоставените й от Д. Н. парични средства, имотната вреда от изплащането на сумата от 7150 лв. на подсъдимия Ч. е настъпила за нея, а не за И. Н., каквото е обвинението, повдигнатото на подс. Ч. пред съда с обвинителния акт. Правото на парично вземане на Д. Н. в размера на вложените от него суми не е накърнено от неоснователното изплащане на сумата от 7150 лв. от банковата му сметка. То е продължило да съществува и е могло да бъде упражнено от неговия наследник И. Н.. (Решение № 311/11.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 1044/2017 г., II н. о. и Решение № 60300/23.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 599/2021 г., IV г. о.). Следва да се отбележи още и че при посочения в обвинителния акт факт, че „измаменият“ И. Н. е живеел в едно домакинство с подсъдимия Ч., който факт инстанциите са приели за доказан, съдилищата са се произнесли с присъдите си за престъпление, което по силата на чл. 218в, т. 2 НК е от частен характер и за чието разглеждане не са били сезирани с тъжба от И. Н.. Процесуалният регламент на чл. 48 НПК позволява на прокурора да встъпи в производство, което вече е образувано по тъжба на пострадалия, но не и да започне разследване по общия ред, което да финализира с внасянето на обвинителен акт, с който да повдигне на подсъдимия обвинение за престъпление от частен характер. В обобщение, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, ангажирайки наказателната отговорност на подсъдимия за несъставомерно от обективна страна деяние, което нарушение може да бъде поправено в касационното производство с оправдаването на подс. Ч. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ новата въззивна присъда № 27/17.06.2022 година по в.н.о.х.д. № 479/2022 година на Окръжен съд - Бургас и на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК оправдава подс. К. Д. Ч. по обвинението по чл. 209, ал. 1 НК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.