Ключови фрази
Непозволено увреждане * обезщетение за неимуществени вреди * неимуществени вреди от ПТП * експертиза * свидетелски показания


4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 185

София, 15.07.2013 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ


при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 889/2012 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Г. В., срещу въззивно решение №525 от 02.04.2012 г. по гр. дело № 2320/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение №271 от 13.05.2011 г. по гр. дело №852/2010 г. на Софийския окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на Г. И. А. сумите 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 05.08.2005 г. и 6 458.40 лв. – лихва върху обезщетението за периода 05.08.2005 г. – 03.08.2010 г. Въззивният съд е приел, че поведението на И. С. С. като водач на л.а. Форд е противоправно, защото е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, според която при избиране скоростта на движение трябва да се съобразяват атмосферните условия и конкретните условия на видимост, за да е възможно да се спре пред всяко предвидимо препятствие.
Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него неправилно въззивният съд е приел, че ПТП е могло да бъде предотвратено. Не е съобразено обстоятелството, че изборът на пострадалия да заобиколи дървото на тротоара като навлезе внезапно на платното за движение в непосредствена близост до движещия се автомобил, сочи на обективна невъзможност да бъде възприет своевременно, за да бъде предотвратено настъпването на удара.
Ответникът по касационната жалба Г. И. А., [населено място] , Софийска област, оспорва жалбата.
С определение №205 от 12.02.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №525 от 02.04.2012 г. по гр. дело № 2320/2011 г. на Софийския апелативен съд. поради противоречивото разрешаване на правните въпроси за това необходимо ли при преценката дали има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара и поведението на пешеходеца с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Според разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Водачът на МПС е длъжен да избере такава скорост на движение, която да му позволи да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност. Избирането на скоростта на движение и преценката за опасност трябва да бъдат съобразени от него предварително. Ето защо при преценката дали има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП винаги трябва да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на пострадалия пешеходец с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението. Необходимо е да се даде обоснован отговор дали водачът на МПС е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективната и субективна страна той да е възприел пострадалия като опасност и дали има виновно нарушение на конкретни правила за движение. Ако с оглед конкретната пътна обстановка нищо не е предполагало към предвидимост на поведението на пострадалия пешеходец, то няма нарушаване разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Въззивният съд правилно е приел, че на 05.08.2005 г. в [населено място] баня ответникът по иска е управлявал автомобил по [улица]в посока към [населено място], като на 10 м. след „железния мост” е ударил ищеца, който е преминавал по пътното платно. Това негово поведение е в причинна връзка с уврежданията на ищеца – многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица; увреждания на левия горен крайник, представляващо счупване на лявата ключица; посттравматична пареза на нервите на горния ляв крайник. Неправилен е обаче изводът, че поведението на ответника по иска като водач на МПС е противоправно, тъй като същият е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото е безспорно установено от приетите писмени доказателства, автотехнически експертизи и свидетелски показания, че в конкретния случай безопасната скорост на движение на къси светлини в населено място през нощта е 54 км/ч, а автомобилът на ответника по иска се е движил с 40-50 км/ч. В момента, в който ищецът като пешеходец с цел да заобиколи дърво е предприел внезапно слизане от тротоара на пътното платно и в който ответникът е можел да възприеме това, лекият автомобил е бил на 7-9 метра, а опасната зона за спиране при скорост 40-50 км/ч е 29-40 м. Ето защо следва да се приеме, че ответникът не е нарушил задължението си по чл.20, ал.2 ЗДвП, защото с оглед на конкретната пътна обстановка нищо не е насочвало към предвидимост на поведението на пострадалия пешеходец. Последният като участник в движението в нарушение на разпоредбата на чл. 114, т.1 ЗДвП е навлязъл внезапно на пътното платно.
При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд неправилно е приел, че исковете са основателни. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе трябва да се отмени въззивното решение и исковете да се отхвърлят като неоснователни.
Съобразно изхода на спора на касатора не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са поискани.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение №525 от 02.04.2012 г. по гр. дело № 2320/2011 г. на Софийския апелативен съд в обжалваната част, с която е отменено решение №271 от 13.05.2011 г. по гр. дело №852/2010 г. на Софийския окръжен съд и И. С. С., [населено място], е осъден да заплати на Г. И. А., [населено място] , сумите 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 05.08.2005 г. и 6 458.40 лв. – лихва върху обезщетението за периода 05.08.2005 г. – 03.08.2010 г., както и 557.06 лв. деловодни разноски, държавна такса и деловодни разноски по сметка на Софийския апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. И. А., [населено място] баня, срещу И. С. С., [населено място], искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 05.08.2005 г. и 6 458.40 лв. – лихва върху обезщетението за периода 05.08.2005 г. – 03.08.2010 г., като неоснователни.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:1.




2.