О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 430
София
22.07.2009г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН
СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито
заседание на седемнадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря.......................... и
в присъствието на прокурора....................
като изслуша докладваното от съдията
Светла Бояджиева ч.гр.дело № 179 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „П”Е. срещу решение № 1* от 11.11.08г.по в.гр.дело № 1248/08г.на Варненския окръжен съд в частта,с която е отменено определение № 5507/27.03.08г.по гр.дело № 2283/06г.на Варненския районен съд относно разноските за разликата над 50 лв до присъдените 364.78 лв.
В приложеното изложение жалбоподателят сочи като основания за допускане до касационно обжалване чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК – решен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Прилага копия от влезли в сила съдебни решения по гр.дело № 1138/03г.на Варненския районен съд;по гр.дело № 3884/07.на Варненския районен съд и по гр.дело № 216/08г.на Бургаския окръжен съд.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.след като прецени данните по делото и доводите на страните,намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в частта,имаща характер на определение. Повдигнатият процесуалноправен въпрос относно правото на работодателя да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение по трудов спор когато искът е оценяем,е разрешен в противоречие с приложената съдебна практика.
Разгледана по същество,частната жалба е основателна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че с оглед изхода на спора и направеното изрично искане въззивникът М. М. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия „П”Е. съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв,определено по реда на чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1/9.07.04г.,поради което е отменил определението на първостепенния съд,постановено на 27.03.08г. по реда на чл.192 ал.4 от ГПК/отм/ за разликата над 50 лв до присъдените 364.78 лв.
Определението е незаконосъобразно. Неправилно е приложена разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1/9.07.04г., която се отнася до неоценяемите искове по трудови спорове. С исковата молба са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумата 4214.70 лв на основание чл.222 ал.3 от КТ,за сумата 702.45 лв на основание чл.220 ал.1 от КТ и за сумата 702.45 лв на основание чл.73 от КТД,които са отхвърлени от двете съдебни инстанции. В този случай юрисконсултското възнаграждение следва да се изчисли съобразно заявения материален интерес по чл.7 ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на изложеното настоящият състав намира,че следва да отмени обжалваното определение и да присъди в полза на жалбоподателя допълнително още 314.78 лв /разликата над 50 лв до 364.78 лв/
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение № 1151/11.11.08г.по гр.дело № 1248/08г. на Варненския окръжен съд в частта,с която е отменено определение № 5507/27.03.08г.по гр.дело № 2283/06г.на Варненския районен съд за разликата над 50 лв до 364.78 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Ч. М. ,ЕГН ********** да заплати на „П”Е. със седалище и адрес на управление гр. В.,пл.”С”№ 1 допълнително още сумата 314.78 лв/триста и четиринадесет лв и седемдесет и осем ст/юрисконсултско възнаграждение на основание чл.64 ал.5 от ГПК/отм./
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.