Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * прекратяване на трудовото правоотношение * злоупотреба с доверието на работодателя * допълнително споразумение * неустойка * липса на необходимо образование или професионална квалификация * забрана за конкурентна дейност


2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 682

гр. София, 16.12.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА - ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2132 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. А. А. от[населено място], в качеството му на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. К., против въззивното решение № 53 от 19 февруари 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1058 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 88 от 2 август 2007 г., постановено по гр.д. № 5532 по описа на районния съд в[населено място] за 2006 г., с което искът на касатора против А. А. А. от[населено място] за заплащане на неустойка по допълнително споразумение към трудов договор поради злоупотреба с доверието и нарушаване на уговорката за поверителност от страна на А. А., е отхвърлен.
Касационният контрол е допуснат с определение № 247 от 24 февруари 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос накърняват ли добрите нрави уговорките в договор, с който се поставят ограничения пред работник или служител във връзка с извършвани от него действия след прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя, които евентуално увреждат интересите на работодателя в полза на същия работник или на новия му работодател.
По поставения въпрос касаторът сочи, че възприетото от въззивния съд становище противоречи на установените търговски практики в държавите от ЕС, като подобни ограничителни условия са почти задължителна част от всеки договор за наемане на работници и служители; следва да се прави разлика между стимулиране на свободната конкуренция и стимулиране на нелоялната конкуренция; уговорката не засяга конституционното право на труд на ответника, а само създава за него задължение да не извършва действия, с които засяга интересите на касатора.
Ответникът А. А. А. от[населено място] не дава отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. В писмени бележи ответникът, чрез процесуалния си представител адв. В. С., сочи доводи за неоснователността на касационната жалба.
С решението си по поставения въпрос въззивният съд приел, че след отмяната на чл. 15, ал. 3 ЗЗК уговорки за неизвършване на конкуретнта стопанска дейност три години след прекратяване на трудовите отношения, са без правна стойност, защото противоречат на идеята за свободно и бързо развитие на българския пазар чрез стимулиране на конкуренцията и поради това такива уговорки са в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и че свободната пазарна конкуренция не може да наруши общественото благоприличие
След постановяване на определението за допускане на касационния контрол, са постановени редица решения по поставения въпрос, които уеднаквяват практиката по него по реда на чл. 290 ГПК. Така например в решение № 417 по гр.д. № 1228 за 2009 г. на ІІІ ГО се приема, че, макар да не е свързана със съдържанието на самия трудов договор, неговия предмет или изпълнение за срока на действието му, уговорка в трудов договор, която поставя условия за поведение или действия на работника след евентуално прекратяване на трудово правоотношение (с поемане на задължение да не встъпва в трудови или граждански отношения с търговец с конкурентна дейност), е нищожна като противоречаща на закона във връзка със закрепеното в Конституцията на РБ право на гражданите да избират професия и място на работа (чл. 48, ал. 3 КРБ) и поради недопустимостта на отказ от право на труд (чл. 8 ал. 4 КТ). Това разрешение на поставения проблем се приема и от настоящия съдебен състав.
Даденото от въззивния състав разрешение е в посоката на изложеното задължително тълкуване на проблема.
Касационната жалба е неоснователна.
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 79, ал.1 ЗЗД. В исковата си молба касаторът излага твърдения за неспазване от страна на ответника на поето от последния задължение да не осъществява конкретна дейност в определен срок след прекратяването на трудовия договор, като между страните била налице уговорка при нарушаване на задължението от страна на работника да се дължи заплащане на неустойка от 10 хиляди лева. Ищецът обосновава претенцията си с привличане на негови клиенти от страна на ответника към новия му работодател, а в последствие претенцията е уточнена като такава за заплащане на неустойка поради злоупотреба с доверието и нарушаване на уговорката за поверителност от страна на ответника при същите твърдения – привличане клиенти чрез използване на осъществилите се при ищеца контакти, информация и данни за клиентите и е уронил доброто име на ищеца чрез неверни твърдения за състоянието на търговеца. Твърдения за това, че ответникът е използвал информация, принадлежаща на ищеца, в полза на новия си работодател (под формата на използвани от първия документи), се излагат чак в устните състезания пред въззивния съд, без такива твърдения да са въведени по надлежния ред с искова молба.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението във връзка с неправилното възприемане на въззивния съд за конкретните ищцови твърдения, както и за несъстоятелност на изводите за забрана всички субекти да договарят определени условия помежду си.
С решението си въззивният съд приел, че не е констатирано работникът да е разкрил придобита от предишния му работодател конфиденциална информация; задължението за незлоупотреба с доверието и неуронване доброто име на фирмата би било санкционирано само с ангажиране на дисциплинарна отговорност, а не и с неустойка; потребителите на услугата са имали доверие не на договорния си партньор, а на неговите работници.
Не е спорно, че трудовото правоотношение между страните било прекратено считано от 27 юли 2006 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – поради липса на необходимо образование и професионална квалификация за изпълняваната работа. Ответникът е направил възражение за нищожност на допълнителното споразумение като противоречащо на добрите нрави, защото противоречи на принципа за стимулиране на конкуренцията. Не е спорно, че редица клиенти на касатора преминали на обслужване към новия работодател на ответника след преместването му на нова работа. Не се установява ответникът да е привличал клиенти за новия си работодател.
Предвид разрешението на поставения правен въпрос, недействителна е уговорката между страните в допълнителното споразумение от 23 януари 2004 г. ответникът по иска да не осъществява конкретно описана дейност при друг работодател. В допълнителното споразумение е уговорена и клауза, според която работникът се задължава да не разкрива, предоставя или по друг начин прави достъпна на трети лица придобитата конфиденциална информация в цялост или частично, както и да не злоупотребява с доверието и да не уронва доброто име на работодателя си. Това задължение е скрепено със санкция – при неизпълнение, при неточно и/или непълно изпълнение на клауза във връзка с поверителността, работникът дължи на работодателя неустойка от 10 хиляди лева.
Според свидетелските показания, дадени от бивши клиенти на ищеца, сега преминали на обслужване при новия работодател на ответника, преминаването им за обслужване е станало по тяхна инициатива във връзка с впечатленията им от работата на ответника. Недоказано е останало виждането на ищеца, че несъмнено ответникът е използвал знанията си за идентифицирането на клиенти и потребители на услуги във вреда на ищеца чрез извършване на действия, с които е привличал клиенти от него към новия си работодател. На последно място, домогването на ищеца да установи, че ответникът е нарушил клаузата за конфиденциалност чрез използване на идентични документи, съставени от него, при работата на ответника при новия му работодател, не може да има значение, тъй като е сторено несвоевременно, а и не се установява достоверността на подобно твърдение.
Ответникът претендира присъждане на разноски за производството пред касационния съд, като представя договор за правна защита и съдействие за сумата от 750 лева. Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сторените разноски му се дължат.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 53 от 19 февруари 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1058 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2007 г.
ОСЪЖДА В. А. А. от[населено място], в качеството му на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], със съдебен адрес в[населено място], бул. “Ц. О.” № 6, ет. 2 – адв. С. К., да заплати на А. А. А. от[населено място], [улица], вх. 3, сумата от 750,00 (седемстотин и петдесет) лева сторени разноски за касационното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: