9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50085/27.02.2024 г.
[населено място]
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Александра Ковачева, като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1749/22г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Р., подадена чрез процесуалния му представител адв.Н. С., срещу решение №30/15.02.2022г. по т.д.№238/2021г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение №260015/30.03.2021г. по т.д.№21/2020г. на Окръжен съд Ловеч в частта му, с която са отхвърлени предявените от него в условията на евентуалност искове за осъждане на основание чл.55 ал.1 ЗЗД на „Петрешко Агро“ЕООД да върне на Р. Р. колесен трактор марка МТЗ, модел 952 рег.№С13207, рама /шаси/ №90910235, двигател №854852, цвят червен; за заплащане на основание чл.59 ЗЗД на обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на същия трактор за периода от 27.09.2018г. до 31.01.2020г. в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва; за заплащане на основание чл.45 ЗЗД на обезщетение за нанесени на трактора вреди в размер на 20 000 лв.; за заплащане на основание чл.57 ал.2 ЗЗД на обезщетение за погиване на вещта в размер на 40 800 лв., представляваща цената ѝ, заедно с ДДС и законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното плащане.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди,че в решението си в противоречие със събраните по делото доказателства, без да обсъди и съобрази част от същите, тълкувайки превратно други, без да ги вземе предвид в цялост и поотделно,според действителното им значение, съдът е формирал неправилен извод за недоказаност на факта на предаването на трактора на ответника „Петрешко агро“ЕООД. Конкретно касаторът се позовава на превратна интерпретация и възприемане на показанията на свидетеля Р., както и на приложеното по делото писмо на ОД“Земеделие“ при МЗХГ от 05.06.2019г. за извършена проверка при ответника; за несъобразяване на всички обстоятелства, установими от представените свидетелства за регистрация на трактора; за игнориране на изпратените от ответното дружество до адв.С. документи, съдържащи признания на представляващия го собственик и управител, както и на показанията на разпитаната по делото като свидетел адв.С.. С касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивния акт и за уважаване на предявените искове с присъждане на разноски за всички инстанции.
В открито съдебно заседание касаторът,чрез упълномощения си представител адв.С., поддържа искането си,направено в касационната жалба по изложените в нея съображения.
В подадения от ответника по касация „Петрешко агро“ ЕООД писмен отговор на касационната жалба е изразено становище за неоснователност на изложените в нея оплаквания за неправилност на въззивния акт и се претендира същият да бъде оставен в сила. В открито съдебно заседание представител на страната не се явява, но депозира писмена защита,в която прави искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено от представено свидетелство за регистрация и договор за прехвърляне на собственост към договор за финансов лизинг от 13.12.2017г., че ищецът е собственик на колесен трактор МТ3-952, червен , с рег.№С13207, рама /шаси/ №90910235 и двигател №854852. Твърдението на ищеца,че същият трактор е бил предаден на ответното дружество в изпълнение на задължение, възникнало на основание фактура №16/27.09.2018г., е намерил за недоказано. За да се обоснове, е посочил,че липсва съставен между страните протокол за предаване , а фактурата не е била подписана от представляващия дружеството И. И., което е установено с помощта на графическа експертиза, назначена във връзка с оспорването на подписа му върху нея; че показанията на свидетеля Р. също не установяват този факт,поради невъзможността му да индивидуализира вещта /трактор/, която е видял в двора на ответното дружество през 2018г.; че писмото на ОД „Земеделие“ Ловеч също не е от характер на годно доказателствено средство, от което да бъде направен такъв извод, тъй като в него се сочи,че към м.юни 2019г. в двора на дружеството е намерен колесен трактор МТ3-952 /без посочване на номера на шаси и двигател/, но с друг регистрационен номер – ЕН 07190, който не е собственост по документи на „Петрешко агро“ЕООД. Съдът се е позовал и на невъзможността да бъде изпълнена назначената техническа експертиза по причини на липса на трактор , находящ се в двора на дружеството към момента на проверката на вещото лице и заявеното от управителя И. И., че няма такъв трактор. Приетите по делото като доказателства копия на частни документи, изходящи от последния /автентичността на подписа му върху тях е установена с помощта на вещо лице/ - покана за доброволно изпълнение и уведомление за прекратяване на договор, съставът е отказал да кредитира като признание от страна на ответника за възникнало между страните правоотношение във връзка с процесния трактор и получаването на фактическата власт върху него от дружеството. Като аргумент в подкрепа на отказа тези документи да бъдат взети предвид като релевантни за спора е посочено,че същите не са били изпратени на ищеца, а до трето лице – адв.С.. На базата на тези разсъждения съставът на апелативния съд е намерил за неоснователни както главния иск по чл.19 ал.3 ЗЗД – за обявяване на договора за покупко-продажба на трактора за окончателен, така и предявените като евентуални искове за връщане на държания без основание трактор; за заплащане на обезщетение за ползването му през периода 27.09.2018г. – 31.01.2020г.; за заплащане на обезщетение за нанесени на трактора вреди; за заплащане на обезщетение за погиването му в размер на стойността му.
С определение №50283/05.06.2023г. решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на делото за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и наведените от страните доводи и възражения.
По въпроса е формирана постоянна практика на ВКС, включително задължителна такава - с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и решения по чл.290 ГПК - по т.д.№674/14 г. на ІІ т.о. на ВКС, по гр.д.№1413/09 г. на ІV г. о. на ВКС, по т.д. №823/10 г. на ІІ т. о., гр.д.№533/10 г. на ІІІ г. о., т.д.№46/12 г. на ІІ т. о., т.д.№1270/11г. на ІІ т. о., по гр.д.№ 3973/2008 г. на ІV г.о., по гр.д.№ 748/2011 г. на ІІ г.о., по гр.д.№ 891/2010 г. на І г.о., по гр.д.№ 1318/2010 г. на ІV г.о., по гр.д.№ 761/2010 г.на ІV г.о., по гр. д. № 2184/2015 г. на ІІІ г. о., по гр. д. № 811/2018 г. на ІІ г. о., по гр. д. № 4190/2014 г. на ІV г. о., по т. д. № 2624/2016 г. на ІІ т. о., по гр. д. № 1332/2015 г. на IV г. о. , по гр.д.№4564/19г. на IV г.о., по т.д.№1115/17г. на I т.о., по гр.д.№1163/10г. на IV г.о. и други. както и в посочените от касатора решения по гр.д.№4564/19г. на IV г.о., по т.д.№1115/17г. на I т.о., по гр.д.№1163/10г. на IV г.о. и други. С нея се приема, че задължението на съда да обсъди всички доводи и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл.121 ал.2 на Конституцията на Република България, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК, като въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като обсъди и прецени всички допустимо събрани и относими към предмета на спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,като установяващи правнорелевантните факти, от които произтича спорното право; да посочи въз основа на кои доказателства намира твърденията на страните за определени обстоятелства за установени и кои обстоятелства за неосъществили се; да обсъди и се произнесе в мотивите си по всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решаването на делото, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса; при формирането на вътрешното си убеждение, осъществявайки тази своя решаваща дейност, съдът следва да се съобрази с и приложи правилата на формалната и правна логика, опита и научното знание, като само тогава фактическите му констатации и правните му изводи следва да се считат за обосновани.
Видно от мотивите на въззивния съдебен акт, събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания не са обсъдени в тяхната съвкупност и пълнота, а избирателно и не в съотношение едно към друго. Необсъдени са останали представените от ищеца три броя свидетелства за регистрация на трактор като установяващи при съпоставката им едно спрямо друго и във връзка с писмото за извършена проверка от ОД“Земеделие“ към МЗХГ релевантни за спора факти. Липсва и произнасяне по изложените във въззивната жалба доводи и аргументи срещу изводите на първата инстанция за недоказаност на твърдените от ищеца факти,че тракторът се е намирал във владение на ответника към 2019г., който извод е обоснован с липсата на представен предавателен протокол, както и по искането за задълбочен анализ на свидетелските показания и на ангажираните писмени доказателства, в резултат на който,според въззивника, би се установило, че тракторът се е намирал у ответника към различни дати - 27.09.2018г., 05.06.2019г., 10.06.19г. и 11.06.19г., че същият го е държал без основание и че липсват данни за връщането му.
Доколкото въззивното решение, предмет на обжалване пред касационната инстанция в настоящото производство, е постановено в противоречие с така установената задължителна практика, същото, като неправилно,подлежи на отмяна. Тъй като не се налага извършването на нови или допълнителни процесуални действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящия състав.
С показанията си допуснатият и разпитан в производството пред първата инстанция свидетел Р. установява,че през м.септември 2018г. е придружил ищеца Р. Р. при пътуването му до [населено място] /където, видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ се намира седалището и адреса на управление на ответното дружество/ във връзка с водени от същия преговори по продажбата на трактор; че в двора на фирмата, където се намирал и офиса й, в присъствието на свидетеля, ищецът разговарял по повод процесната вещ с лице на име Н., която се представяла за майка на управителя /като не е спорно между страните, че лицето Н. П. П. действително е в такава роднинска връзка с управителя на „Петрешко агро“ ЕООД И. И. и работи в дружеството/; че разговорът бил във връзка с трактор, който синът й възнамерявал да купи от ищеца; че ищецът съставил фактура, която оставил на майката на отсъстващия към момента управител за подпис; че към този момент в двора на дружеството се е намирал нов червен трактор с надпис „Беларус“ /характерен за марка и модел МТЗ-952/ , който, по дадени му от ищеца сведения, е бил даден на дружеството да го тества.
Тези показания, за които няма причина да не бъдат кредитирани /поради наличие на някое от основанията на чл.172 ГПК/, се потвърждават от писмото изх.№ПД-03-2/05.06.2019г. на МЗХГ ОД „Земеделие“ [населено място], което следва да се цени като официален свидетелстващ документ. Според посоченото в него, трактор МТЗ-952 с рег.№ С 13207 /който, видно от свидетелството за регистрация на земеделска и горска техника, е собственост на ищеца от 15.12.2017г., придобита по силата на договор със „С.-България“ЕООД от 13.12.2017г./, не е бил представен от него за годишен технически преглед през м.декември 2018г., което косвено подкрепя тезата,че след м.септември същата година процесната вещ не се е намирала във фактическа власт на ищеца. От съдържанието на писмото се установява, че, в резултат на извършена проверка на място, е констатирано,че към м.юни 2019г. в стопанския двор на „Петрешко агро“ЕООД се намира колесен трактор МТЗ-952 с рег.№ ЕН 07190, който по документи не е собственост на „Петрешко агро“ЕООД.
Същевременно, при съпоставката на приетите по делото като неоспорени писмени доказателства три свидетелства за регистрация на земеделска и горска техника се установява,че колесен трактор МТЗ-952 с номер на рама 90910235 и с номер на двигател 854852, е с първоначална регистрация от 2015г. /от което следва извод, кореспондиращ с показанията на свидетеля, че към 2018г. същият все още е бил сравнително нов/. Вещта е била регистрирана на 24.04.2015г. като собственост на „С. България“ЕООД с регистров номер ЕН 07190, а на 07.10.2015г. е била пререгистрирана от същия собственик под регистров номер ЕН 07473, с който и собствеността върху трактора е била прехвърлена на ищеца, като след продажбата тракторът е бил регистриран под № С 13207. От тази съпоставка категорично се налага изводът, че посоченият в писмото на МЗХГ ОД „Земеделие“ трактор, находящ се към м.юни 2019г. в стопанския двор на „Петрешко агро“ЕООД е бил собственият на ищеца, доколкото индивидуализиращи за тази земеделска техника белези са именно номерата на рамата и двигателя, а не регистровите номера. Поради това неправилен и непочиващ на правилата на формалната логика се явява обратният извод на въззивния съд, до който същият е достигнал само въз основа на преценката си за съответствие на регистрационните номера на собствения на ищеца и находящия се в стопанския двор на ответника трактор.
Това,че към м.юни 2019г. собственият на ищеца трактор се е намирал във владение на ответното дружество се потвърждава като факт и от съдържащото се изрично признание на представляващия дружеството управител И. И. в приетите по делото като автентични частни свидетелстващи документи „уведомление за прекратяване на договорена сделка за прехвърляне на МПС“, носещо дата10.06.2019г. и „покана за доброволно изпълнение“ с дата 11.06.2019г., за които е установено с помощта на графическа експертиза,че са подписани лично от него. Неправилен е в тази връзка изводът на въззивния съд,че тези документи, доколкото не са били изпратени на ищеца по делото /установено е,че същите са били адресирани и получени от разпитаната като свидетелка по делото адв.Н. С./, не могат да бъдат кредитирани като признание и следователно не следва да се вземат предвид. В случая не се касае до хипотеза на признаване на вземане /в който случай съдебната практика, обобщена с ТР №4/14.10.2022г. по тълк.д.№4/2019г. на ОСГТК на ВКС, приема за относимо към прекъсването на давността адресирането на изявлението към кредитора /, а до хипотеза на признание за факт. В подобни на настоящата хипотези, установената практика на ВКС приема, че документът, материализиращ извънсъдебно направено волеизявление за неизгодни за страната, на която се противопоставя, факти, представлява годно доказателствено средство, установяващо направено признание за тези факти . В т.см. решение № 546 от 23.07.2011 г. по гр.д. № 856/2009 г. на ІV г.о. на ВКС.
При съвкупната преценка на така обсъдените доказателства се налага изводът за доказаност на твърдяното от ищеца обстоятелство, че към 27.09.2018г. /датата, на която същият е издал фактурата, останала неподписана от управителя на ответното дружество/, ответното дружество е било установило фактическа власт върху процесния трактор. Наличието на доказателства, които в съвкупността си установяват този факт по несъмнен начин, прави необоснован извода на въззивния съд,че липсват данни за предаването на трактора, който извод е основан единствено на отрицателната констатация за липса на съставен предавателен протокол.
Със сила на пресъдено нещо /влязлата в сила част от решението по иска по чл.19 ал.3 ЗЗД/, с която настоящият състав при произнасянето си следва да се съобрази, е установено, че липсва правно основание, на което ответникът е получил фактическата власт върху процесната движима вещ – трактор МТЗ-952, собственост на ищеца. По делото липсват данни след установяването на тази власт върху вещта същата да е погинала. Обстоятелството, че тя не е била представена от ответника на вещото лице по назначената техническа експертиза за оценка, не обуславя извод за унищожаването й, доколкото липсват данни тракторът да е дерегистриран. Поради това ответникът следва да бъде осъден да я върне на собственика й. Предявеният иск по чл.55 ал.1 ЗЗД като основателен, подлежи на уважаване.
Основателен е и искът с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД. Предпоставките за уважаването на този иск за обезщетение са ищецът да е собственик на вещта, от чиято собственост е лишен, ответникът да я ползва фактически, без да е налице правно основание за това, като от тези общи факти произтича и обедняването на ищеца, изразяващо се в лишаването му от възможността да ползва вещта си, и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестените от него разходи за наем за ползването й за процесния период. В случая правото на собственост на ищеца върху земеделската техника – трактор МТЗ-925, не е спорно по делото. С влязло в сила решение е установено,че липсва правно основание /твърдения сключен предварителен договор/ за установената от ответника фактическа власт върху него. Няма данни, нито твърдения същият да е върнат на ищеца към датата на исковата молба. Поради това ответното дружество дължи на собственика на вещта обезщетение, съизмеряващо се със средния пазарен наем за трактор от посочения вид и характеристики, който, установен чрез заключение на икономическа експертиза, за периода, за който се претендира – от 27.09.2018г. до 31.01.2020г. /датата на завеждането на исковата молба/, възлиза на 33 431,84 лв. Искът, предявен в размер на 30 000 лв., подлежи изцяло на уважаване с присъждането на тази сума, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.
В частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за вреди по чл.45 ЗЗД решението е правилно. Ищецът,чиято е доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и главно доказване, че тракторът е увреден през времето, през което е бил ползван от ответника. Тъй като въззивният съд е достигнал до същия краен извод, решението му в тази му част следва да бъде потвърдено.
Предвид уважаването на иска за връщане на неоснователно държаната от ответника вещ съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения такъв за заплащане на нейната стойност,поради погиването й.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта относно присъдените в полза на ответника разноски над сумата 1041,36 лв. до 2254 лв. и в частта, с която са присъдени разноски за въззивната инстанция над 386,34 лв. до 1754 лв.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на основание чл.78 ал.1 ответникът „Петрешко агро“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца Р. Р. разноски, съразмерно на уважената част от исковете, както следва: 2518,35 лв. за производството пред Окръжен съд Ловеч, 2616,80 лв. за производството пред Апелативен съд Велико Търново и 4566,13 лв. за производството пред ВКС.
Касаторът следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.3 да заплати на ответника по касация, съразмерно на отхвърлената част от исковете, разноски за производството пред ВКС в размер на 627,75 лв.
Касаторът следва да бъде осъден на основание чл.77 ГПК да довнесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 348 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, в състав на Второ търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №30/15.02.2022г. по т.д.№238/2021г. по описа на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение №260015/30.03.2021г. по т.д.№21/2020г. на Окръжен съд Ловеч в частта му, с която са отхвърлени предявените от Р. Т. Р. иск за осъждане на Петрешко Агро“ЕООД на основание чл.55 ал.1 ЗЗД да върне на Р. Р. колесен трактор марка МТЗ, модел 952 рег.№С13207, рама /шаси/ №90910235, двигател №854852, цвят червен; иск за заплащане на основание чл.59 ЗЗД на обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на същия трактор за периода от 27.09.2018г. до 31.01.2020г. в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва; евентуален иск за заплащане на основание чл.57 ал.2 ЗЗД на обезщетение за погиване на вещта в размер на 40 800 лв., представляваща цената ѝ, заедно с ДДС и законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното плащане; както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта относно присъдените в полза на „Петрешко агро“ЕООД разноски в размер над сумата 1041,36 лв. до 2254 лв. и в частта, с която са присъдени разноски за въззивната инстанция в размер над 386,34 лв. до 1754 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Пертешко агро“ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [община] област Ловеч [улица] на основание чл.55 ал.1 ЗЗД да върне на Р. Т. Р. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] [улица] ет.4 ап.11 колесен трактор марка МТ3 модел 952, цвят червен, с рег.№С13207, с рама /шаси/ №90910235 и двигател №854852.
ОСЪЖДА „Пертешко агро“ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [община] област Ловеч [улица] да заплати на Р. Т. Р. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] [улица] ет.4 ап.11 на основание чл.59 ал.1 ЗЗД сумата 30 000 лв. , представляваща обезщетение за ползване на колесен трактор марка МТ3 модел 952, цвят червен, с рег.№С13207, с рама /шаси/ №90910235 и двигател №854852 през периода 27.09.2018г. – 31.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения в условията на евентуалност от Р. Т. Р. срещу „Петрешко агро“ЕООД иск с правно основание чл.57 ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за погиване на колесен трактор марка МТ3 модел 952, цвят червен, с рег.№С13207, с рама /шаси/ №90910235 и двигател №854852 в размер на 40 800 лв., представляваща цената му, заедно с ДДС и законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №30/15.02.2022г. по т.д.№238/2021г. по описа на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение №260015/30.03.2021г. по т.д.№21/2020г. на Окръжен съд Ловеч в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Р. Т. Р. срещу „Петрешко агро“ЕООД иск за заплащане на основание чл.45 ЗЗД на обезщетение за нанесени на трактор марка МТ3 модел 952, цвят червен, с рег.№С13207, с рама /шаси/ №90910235 и двигател №854852 вреди в размер на 20 000 лв.
ОСЪЖДА „Пертешко агро“ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [община] област Ловеч [улица] да заплати на Р. Т. Р. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] [улица] ет.4 ап.11 понесените от него деловодни разноски, както следва: 2518,35 лв. за производството пред Окръжен съд Ловеч, 2616,80 лв. за производството пред Апелативен съд Велико Търново и 4566,13 лв. за производството пред ВКС.
ОСЪЖДА Р. Т. Р. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] [улица] ет.4 ап.11 да заплати на „Пертешко агро“ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [община] област Ловеч [улица] разноски за производството пред ВКС в размер на 627,75 лв.
ОСЪЖДА Р. Т. Р. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] [улица] ет.4 ап.11 да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 348 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|