Р Е Ш Е Н И Е № 316 [населено място] 27.08.2010г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 03 юни през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА При секретаря А. Д., като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 434 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца С. Л. П., чрез адв.пълномощника И. И. срещу решение № 1689/18.12.2009 г. по в.гр.дело № 1449/09 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1535/6.05.2009 г. по гр. дело № 3992/2007 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от жалбоодателя с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ срещу ОСЗ А., [община] за приемане за установено в отношенията между страните, че наследниците на А. Т. Х. имат право да възстановят собствеността върху имотите - 1.нива от 8 дка, в м. "С. б.", 2.нива от 8 дка в същата местност, 3. нива от 1.7 дка в м. "С. б.", 4. нива от 4.6 дка в м. "К. б.", 5.нива от 4.7 дка в м. "Д. т.", б.нива от 5.6 дка в м. "Ч. б.", 7. нива от 7.1 дка в м. "К. т.", 8. нива от 5.1 дка в м. "М. а.", 9.нива от 3.3 дка в м. 'Т. т.", всички в землището на[населено място], [община]. С определение № 431/27.04.2010 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл.280,ал.1,т.1 от ГПК по правния въпрос относно фактическия състав, от който произтича спорното право, че предмет за доказване по предявен иск с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ е само принадлежността на правото на собственост на наследодателя на заявителя към момента на образуване на ТКЗС. С определението е прието, че правният въпрос е решен в противоречие с ТР № 2/25.06. 96 г. по гр.дело № 2/96 г. на ОСГК на ВКС. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение - нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя неправилни са изводите на въззивния съд, че не е установено наследодателя му да е придобил имотите - нива в м. "С. б." от 8 дка, нива в същата местност от 8 дка, нива в м. К. б." от 4.6 дка, нива в м. "Д. т." от 4.7 дка, нива в м. "Ч. б" от 5.6 дка, нива в м. "Г. т." от 3.3 дка, всички в землището на[населено място], [община]. Изразено е и становище, че за основателността на исковата претенция с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ съдът следва да установи само факта на принадлежност на правото на собственост върху процесните имоти, без да се доказва внасянето на имотите в ТКЗС. Ответникът по жалбата О. служба по земеделие А., обл. В. е изразил писмено становище за неоснователност на касационната жалба по същество. Ответникът по жалбата [община] не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал. 1 и чл.293 от ГПК констатира следното: Предявеният иск от жалбоподателя С. Л. П. е с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяване върху земеделски земи на наследниците на А. Т. Х. върху земеделските земи - 1.нива от 8 дка, в м. "С. б.", 2.нива от 8 дка в същата местност, 3. нива от 1.7 дка в м. "С. б.", 4. нива от 4.6 дка в м. "К. б.", 5.нива от 4.7 дка в м. "Д. т.", б.нива от 5.6 дка в м. "Ч. б.", 7. нива от 7.1 дка в м. "К. т.", 8. нива от 5.1 дка в м. "М. а.", 9.нива от 3.3 дка в м. "Г. т.", всички в землището на[населено място], [община]. Прието е от съда, че ищецът-жалбоподател С. Л. П. е наследник по закон на А. Т. Х., починала на 24.06.57 г. - неин внук. За са отхвърли предявения иск с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ съдът е приел, че за имотите - имот с площ от 1.7 дка в м. "С. б.", нива от 7.1 дка в м. "К. т.", нива с площ от 5.1 дка в м. "М. а.", всички в землището на[населено място], общ. А. жалбоподателят-ищец не е доказал принадлежност на правото на собственост върху същите в полза на наследодателката му А. Т. Х. на основанията, посочени в исковата молба - покупко-продажба. Изводът съдът е направил, като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства в съвкупност със заключенията на вещите лица по назначените СТЕ. За останалите претендирани имоти е прието, че наследодателката на жалбоподателя е придобила собствеността върху тях преди включването в ТКЗС. Решаващия извод на съда за неоснователност на предявения иск с пр. осн. чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е обоснован с неустановяване от ищеца на факта на внасяне на имотите в ТКЗС и момента на обобществяването им. С ТР № 2/25.06. 96 г. по гр.дело № 2/96 г. на ОСГК на ВКС е прието, че предмет на иска с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ е право на възстановяване на собствеността върху земеделските земи, а пропускането на срока по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ е процесуална предпоставка за допустимостта му. Със съдебното решение се признава или отрича правото на възстановяване на собствеността, а самото то се извършва от Общинската поземлена комисия по местонахождение на имота с оглед ролята й на единствен орган, овластен да се произнася по възстановяването. Съобразно посочената задължителна практика е прието, че е възможно чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ да има за предмет установяване правото на собственост само за част от земеделските земи, за които не е поискано в срока по алинея първа възстановяването. Факта, че бившите собственици са подали молба пред Общинската поземлена комисия само за част от имотите, не е пречка за останалите, за които не са поискали възстановяване, да предявят иск пред районния съд. Правото за възстановяване е относимо към всеки имот, а не към лицето, което го претендира. С оглед на даденото тълкуване следва, че предмет на доказване по предявения иск с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ е само принадлежността на правото на собственост на заявителя, съответно на наследодателя му към момента на образуване на ТКЗС. Като взема предвид изложеното по основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното: С предявения иск с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ касаторът С. Л. П. претендира признаване на право на възстановяване на наследниците на А. Т. Х. на собственост върху земеделски имоти, описани в девет пункта в исковата молба, находящи се в землището на[населено място], [община]. Твърдяното придобивно основание е чрез покупко-продажба от наследодателката и наследяване от касатора. Установено е по делото, че наследодателката А. Х. е починала на 24.06.57 г. и е оставила наследници - С. П. Х. - съпруг, починал през 1979 г. и Л. С. П. -син, починал на 03.08.2003 г. и оставил наследници по закон М. Г. П.-съпруга, Ж.-К. Л. П. - син и жалбоподателя С. Л. П. - син. Наследодателката на жалбоподателя А. Х. придобила на основание покупко-продажба на 17.12.1927 г., извършена с н.акт № 869/27 г. недвижими имоти в землището на[населено място] едни от които са нива от 8 дка в м. "С. б." /п.1-ви от исковата молба/, нива от 5.6 дка в м. "Ч. б." в землището на[населено място]/п.6/. С нотариален акт № 137/38 г. на 16.09.38 г. С. П. Х. придобил на основание покупко-продажба недвижимите имоти, находящи се в землището на с.Б. - нива от 8 дка в м. "С. б.'' /п.2-ри от исковата молба/, нива от 4.6 дка в м. "К. б.'7п.4/, нива от 4.7 дка в м."Д. Т."/п.5/, нива от 3.3 дка в м. "Г. т."/п.9/. Установено е по делото, че част от процесиите имоти са включени в заявление № Б129/15.11.91 г., подадено от Л. С. П. до ПК - сега ОСЗ, като наследник на С. П. Х. за възстановяване правото на собственост върху имотите - нива от 8 дка в м. "С. б."/п.2/, нива от 4.6 дка в м."К. Б."/п.4/, нива от 4.7 дка в м. "Д. т."/п.5/, нива от 3.3 дка в м. "Г. т."/п.9/. Относно идентичността на имотите, предмет на предявения иск и описаните в приложените по делото писмени доказателства е изслушана СТЕ. От данните по делото не е установен факта на сключен брак между наследодателката А. Х. и С. Х. към момента на придобиване на процесиите имоти. Като взема предвид изложените доводи относно фактическия състав, от който произтича спорното право и предмета на доказване по предявения иск изводите на въззивния съд, че имотите - нива от 8 дка в м. "С. б.'7п.2/, нива от 4.6 дка в м. "К. б.'7п.4/, нива от 4.7 дка в м. "Д. т."/п.5/, нива от 3.3. дка в м. "Г. т."/п.9/, всички в землището на[населено място] са придобити от наследодателката на жалбоподателя към момента на образуване на ТКЗС, съответно са наследени от него, че не е установено тези имоти да са внесени в ТКЗС за неправилни. Съдът намира за установено, че наследодателката на жалбоподателя А. Х. е придобила собствеността на основание покупко-продажба към 1927 г. само за имотите нива от 8 дка в м. "С. б."/п.1/ и нива от 5.6 дка в м. "Ч. б.”/п.6/ и двата в землището на[населено място]. За посочените имоти е установена принадлежността на правото на собственост на наследодателката към момента на образуване на ТКЗС. В тази част предявеният иск е основателен. За останалите процесни имоти не се установява собствеността на А. Х. към момента на образуване на ТКЗС, която да произтича от придобивно основание покупко-продажба, съответно не е установено и наличието на сключен брак между нея и С. П. Х. към момента на придобиването на имотите. Относно имота, описан в п.10 от исковата молба нива от 3 дка в м."П." в землището на[населено място] с първоинстанционното решение производството по иска е прекратено като недопустимо и решението е влязло в сила. Като взема предвид изложеното съдът намира, че по реда на чл.293,ал.2 от ГПК обжалваното решение следва да се отмени в частта му, с която е оставено в сила решение № 1535/16.05.2009 г. по гр.дело № 3992/07 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от касатора с пр. осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ по отношение на имотите- нива от 8 дка в м. "С. б." на[населено място], [община]/п.1/ и нива от 5.6 дка в м. "Ч. б."/п.6/ в землището на същото село. Вместо отменената част предявения иск с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ следва да се уважи за посочените два имота. В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение РЕШИ: Отменя въззивно решение № 1689/18.12.2009 г. по в.гр.дело № 1449/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение № 1535/16.05.2009 г. по гр.дело № 3992/2007 г. на Варненския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения иск с пр. осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ от С. Л. П. от[населено място] за приемане за установено по отношение на О. С. „З." А. и [община], че наследниците на А. Т. Х. имат право да възстановят собствеността върху - нива от 8 дка в м. "С. б." и нива от 5.6 дка в м. "Ч. б." и двата имота в землището на[населено място], [община] и вместо това постановява: Признава за установено по отношение на О. С. „З." А. и [община], че наследниците на А. Т. Х., б.ж. на[населено място], починала на 24.06.1957 г. имат право да им бъде възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху имоти, находящи се в землището на[населено място], [община] както следва - нива от 8 дка в м. "С. б." при съседи - Р. Р., наследници на Ст.Д., Ал. Т. Р. и дере и нива от 5.6 дка в м. "Ч. б." при съседи М. Р., път, Е. Р. и наследници на К. Б. и двата имота в землището на[населено място], [община]. Оставя в сила решение № 1689/18.12.2009 г. по в.гр.дело № 1449/2009 г. на Варненския окръжен съд в останалата му обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: