Р Е Ш Е Н И Е № 108 София, 11 април 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 252/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения А. Х. Х. за възобновяване на н.о.х.д. № 13483/2012 г. по описа на Софийски районен съд. В искането се изтъкват всички основания по чл. 348, ал.1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК. Искането на осъдения е за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд, алтернативно- приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, с преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 НК, съответно намаляване на наказанието. В съдебното заседание, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Счита, че правилно е приложен материалният закон, тъй като в случая не се касае за минимални количества наркотични вещества. Твърди, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е справедливо отмерено, в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца. Адвокат Ч., защитник на осъдения, поддържа искането по изложените в него съображения и моли за уважаването му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда от 31.10.2012 г., постановена по н.о.х.д. №13483/2012 г., Софийски районен съд е признал подсъдимия А. Х. Х. за виновен в това, че на 24.04.2012 г. в [населено място], в жилище, находящо се на [улица], ет. 5, ап. 10, без надлежно разрешително по ЗКНВП държал високорискови наркотични вещества, както следва: хашиш с нето тегло 13.00 грама и процентно съдържание на активен компонент 9,9 % на стойност 52,00 лева, хашиш с нето тегло 0,42 грама и процентно съдържание на активен компонент 7,6 % на стойност 1,68 лева, хашиш с нето тегло 0,24 грама и процентно съдържание на активен компонент 8,9 % на стойност 0,96 лева, кокаин с нето тегло 0,04 грама и процентно съдържание на активен компонент 63,4 % на стойност 5,00 лева и кокаин с нето тегло 0,26 грама и процентно съдържание на активен компонент 75,6 % на стойност 32.50 лева, всичко на обща стойност 92.14 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК и чл. 58а, ал. 4 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години. С присъдата първоинстанционният съд е постановил предметът на престъплението да бъде отнет в полза на държавата, както и подсъдимият да заплати направените по делото разноски. С въззивно решение № 1090 от 05.09.2013 г., постановено по в.н.о.х.д. № 5847/2012 г., Софийски градски съд е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Неоснователни са твърденията, част от които релевирани и пред въззивната инстанция, за допуснати съществени процесуални нарушения, някои от които неправилно отнесени към нарушенията на материалния закон, изразяващи се в – липса на мотиви, непълен анализ и превратно тълкуване на доказателствата, неправилна оценка на процесуалната годност на протокола за извършена физикохимична експертиза, предвид липсата на приложено удостоверение от Българския институт по метрология, както и недоказаност на собствеността върху жилището, в което са открити и иззети наркотичните вещества. Тук следва да се отбележи, че първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК, при което осъденият А. Х. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. В горепосочената диференцирана процедура, подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това да участва непосредствено и лично в събирането на доказателства и проверката на доказателствените средства, поради което допустимата му защита остава ограничена в рамките на признатите по обвинителния акт фактически положения. Съгласно ТР № 1 от 06.04.2009г. на ВКС, цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка. Също така следи за спазване регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, както и относно спазване изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата. При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. Настоящата инстанция намира, че съдилищата не са допуснали процесуални нарушения при реализиране на процедурата по Глава двадесет и седма от НПК, респективно контрола от страна на въззивния съд. Решаващите две инстанции във връзка с изпълнение на задълженията си по чл.371, ал.4 от НПК вярно са оценила доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, което е обусловило и изводите им, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от доказателствата. Даденото от осъдения съгласие по чл. 371, т. 2 НПК се е отнасяло и до фактите, чието установяване е било предмет на проверка, чрез един от предвидените в НПК способи, а именно по експертен път, чрез назначената физикохимичната експертиза, чиито изводи са залегнали при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Тогава когато подсъдимият по своя воля е създал предпоставки за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, той доброволно и съзнателно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение. Претенциите му във връзка с посочената експертиза по естеството си сочат на последващо оттегляне на самопризнанията, което съгласно константната практика на ВКС е недопустимо. Също така, не се констатира липса на мотиви в постановения въззивен акт, в който е даден аргументиран отговор на всички наведени от страните възражения. Изрично в решението, СГС е посочил защо е ирелевантно възражението за връзката между собствеността върху процесния апартамент и осъществяването на инкриминираното деяние, което изцяло се споделя от този състав на касационната инстанция. Предвид на горното, не се констатираха допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, които биха обусловили необходимост от отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Не е налице и твърдяното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Решаващите съдилища правилно са приложили материалния закон. От признатите по делото факти следва, че деянието е съставомерно по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК, по който текст е и квалифицирано. Верен е изводът, че хипотезата на чл.354, ал. 5 НК е неприложима. Независимо от ниската стойност на установеното в дома на осъдения наркотично вещество и добрите му характеристични данни, степента на обществената опасност на самото деяние не е по-ниска от обикновените случаи. Следва да се отбележи, че паричният еквивалент на предмета на престъпното посегателство е само един от елементите на настъпилите вредни последици, но не единственият и определящият. Настоящият състав се солидаризира с изводите на долните инстанции по този въпрос, поради което не счита за нужно да ги преповтаря тук. В допълнение трябва да се отбележи, че от доказателствата по делото може да се направи извод, че инкриминираната проява не е изолиран случай в живота на осъдения, което е допълнителна характеристика, касателно преценката за степента на обществена опасност на дееца. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното на Х. наказание. При индивидуализацията му са отчетени всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства.Това е сторено при спазване правилата на чл.373, ал.2 от НПК. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК и наказанието е определено под законоустановения минимум, което е в унисон с целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК и е справедливо отмерено. Водим от гореизложеното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Х. Х. за възобновяване на производството по нохд №13483/2012 г. по описа на Софийски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: