Р Е Ш Е Н И Е № 395 София, 25 януари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1286/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по протест на Апелативна прокуратура-Варна, срещу въззивно решение № 36 от 05.04.2012г., постановено по внохд № 25/12г. по описа на Апелативен съд-Варна. В протеста се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста и моли за уважаването му. Изразява становище, че съдебният акт не отговаря на изискванията на чл.305 от НПК, тъй като съдът е приел фактическа обстановка, без да приобщи свидетелските показания. Защитата на подсъдимия оспорва протеста и моли същият да бъде оставен без уважение.Счита, че единственото оплакване е във връзка с показанията на свидетелите, които не се били приобщени от съда. Останалите оплаквания са неоснователни и идентични с тези от въззивния протест. Намира за правилни и правните изводи. Подсъдимият К. Н. моли протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 103 от 06.12.2011г., постановена по нохд № 550/11г., Окръжен съд- Варна е признал подсъдимия К. А. Н. за невиновен в това, че за периода 02.11.1999г.-15.01.2001г. в [населено място], като собственик и представляващ [фирма], при условията на продължавано престъпление, укрил данъчни задължения в големи размери 174 687,90лв., като потвърдил неистина в подадените от него пред данъчното подразделение „М.” при ТДД-В. месечни справки-декларации, които се изискват по силата на закон-чл.72, ал.1 и чл.100, ал.1 от ЗДДС, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 257, ал.1/отм./, вр. чл.255, ал.1/отм./, вр. чл.26, ал.1 от НК. С въззивно решение № 36 от 05.04.2012г., постановено по внохд № 25/12г., Апелативен съд-Варна е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационният протест е неоснователен.От съдържанието на същия може да се изведе за релевирано единствено касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място, се твърди, че въззивният съд неправилно е изключил от доказателствената съвкупност показанията на свидетелите Т. и Д., както и, че в мотивите се е позовал на показания на свидетели, които не са били приобщени по реда на чл.281 от НПК. В тази връзка следва да се отбележи, че въззивната инстанция е възприела изцяло фактологията, установена от първия съд, респективно е намерила за правилен доказателствения анализ на първата инстанция, като единствен порок, който е констатиран при аналитичната дейност е свързан с позоваването на доказателства, които не са били събрани в хода на съдебното следствие по надлежен начин. Законосъобразно, показанията на свидетелите от досъдебното производство, които не са били прочетени на основание чл.281 от НПК, но са били използвани като доказателствени източници, апелативната инстанция е изключила от доказателствената съвкупност. В случая е без значение дали по отношение на дадените показания на свидетели от досъдебното производство са правени искания за прочитането им/ оставени без уважение/ или не, какъвто е случаят с цитираните по-горе свидетелски показания. В акта си, въззивният съд е възприел подход на изложение, при който, по пунктове едновременно се описва приетата за установена фактология, фактическите изводи и частичен доказателствен анализ. Този начин на изготвяне на съдебния акт, макар и да не е прецизен, не го опорочава. Не може да се приеме, че във връзка с дейността си по оценка на доказателствата маса, апелативният съд е допуснал процесуални нарушения, тъй като той не е бил длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото.Това не е необходимо, когато мотивите към присъдата са аналитични и убедителни, и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда/Решение № 181 по н.д. № 486/12г., ВКС, І н.о./ На следващо място в протеста се сочат процесуални нарушения, допуснати от първия съд, като се твърди, че съдебният му акт не отговаря на изискванията на чл.305 от НПК, поради липса на доказателствен анализ, което от своя страна обуславя извод за липсата на мотиви и това процесуално нарушение е ограничило правата на прокуратурата. Независимо, че това оплакване не е насочено към въззивния съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, следва да се посочи, че не сме изправени пред хипотезата на липса на мотиви, което по принцип е процесуално нарушение от категорията на абсолютните. Пълната липса на мотиви предполага изобщо да не са изготвени такива, а в по-широк смисъл, макар и налични, да съдържащ такава вътрешна противоречивост или непълнота, че да не е възможна проверка на вътрешното убеждение на съда, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящият казус. Както първата, така и въззивната инстанция са обективирали по един ясен и недвусмислен начин, върху какви доказателства са изградили вътрешното си убеждение. Нещо повече, фактическите констатации, имащи отношение към изясняване предмета на доказване, установени от съдилищата, са съответни на тези, заявени в обвинителния акт. Различни са фактическите изводи, касателно реалността на сделките, респективно правните изводи за съставомерността на деянието, но по тези въпроси прокуратурата не прави възражения. Не на последно място, извън горните твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, възражения за неправилно приложение на материалния закон в протеста, не се правят. Такива не биха могли да се изведат и от неговото съдържание, тъй като ясно е заявено, че оспорването законосъобразнността досежно аналитичната дейност на съда във връзка с оценката на доказателствата, се свързва само с липсата на мотиви и нарушени права на прокуратурата, като страна в процеса, но не и с изводите на съда по приложение на материалното право. Никъде в протеста не се сочи, че при подробно обсъждане на гласните доказателствени източници, решаващите съдилища биха достигнало до други правни изводи. При тези констатации принципно безпредметно би било едно връщане на делото, дори да беше констатирано съществено процесуално нарушение, тъй като същото би довело само до едно ново изготвяне на въззивния съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл.355, ал.3 от НПК , съдът на когото делото е върнато за ново разглеждане може да осъди оправдан подсъдим/какъвто е настоящият случай/, ако присъдата е била отменена по протест на прокурора, поради искане за осъждане, каквото в настоящият случай не се прави. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция, в рамките на правомощията си да се произнесе само в обжалваната част, предвид релевираните касационни основания и подкрепящите ги аргументи намира, че атакуваното въззивно решение на АС-Варна следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 36 от 05.04.2012г., постановено по внохд № 25/12г., по описа на Апелативен съд-Варна. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: