О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 611

София, 28.07.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3973 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Д., с адрес в [населено място], представляван от адв. Р. Д., против въззивно решение № 260112 от 16 юни 2021 г., постановено по в.т.д. № 126/2021 г. по описа на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава решение № 260342 от 13 ноември 2020 г., постановено по т.д. № 277/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, в частите му, с които Д. е осъден солидарно с Я. Д. Д. да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата 23642,38 лева, представляваща 1/2 част от дължимата главница по договор за кредит от 29.08.2013 г., сключен с кредитополучателя Д. Н. Д., починал на 01.12.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от исковата молба, сумата 1367,72 лева, представляваща дължими договорни лихви за периода 07.05.2014 г.-27.01.2015 г. включително, сумата 6690,84 лева, представляваща лихвена надбавка за периода 03.10.2014 г.-21.02.2020 г. включително, както и сумата 60 лева, представляваща неплатени заемни такси, дължими от Д. в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 29.08.2013 г., за които вземания е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, и се отменя същото първоинстанционно решение в частите му, с които е отхвърлен предявеният от банката срещу Я. Д. и Т. Д. солидарно иск за разликата над 1267,72 лева до пълния заявен размер от 12297,60 лева, претендирана като договорна възнаградителна лихва за периода 28.01.2015 г.-21.02.2020 г. включително, и в частта му, с която банката е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение, и вместо това Я. Д. и Т. Д. са осъдени да заплатят на банката солидарно сумата 10929,88 лева, представляваща договорна лихва до 21.02.2020 г., дължима по договор за кредит от 29.08.2013 г., сключен с кредитополучателя Д. Н. Д., от Я. Д. в качеството ѝ на наследник на починалия кредитополучател Д. Д. съразмерно на наследствения ѝ дял в размер на 1/2, солидарно с Т. Д. в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 29.08.2013 г., и в тежест на Я. Д. и Т. Д. са присъдени разноски.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано. Поддържа се, че шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от датата на падежа на всяка вноска, като не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече този преклузивен срок по отношение на вноски, чиито падежи вече са настъпили. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В отговор на касационната жалба ответникът „Банка ДСК“ АД, чрез юрк. Д. И., изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и сочи доводи за неоснователност на жалбата по същество.
Във въззивното решение е прието за установено, че на 29.08.2013 г. между банката и Д. Н. Д. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 50000 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, при договорена лихва по погасителен план с падеж 7-мо число на текущия месец. На същата дата между банката и Т. Н. Д. е сключен договор за поръчителство, по силата на който Д. е поел задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя Д. Н. Д. за изпълнението на задълженията му по договора за кредит. Починалият на 01.12.2013 г. Д. Д. е наследен от дъщеря си Я. Д. Д. и от съпругата си Т. Ч. Д., която е продължила плащането на дължимите по договора погасителни вноски до 07.06.2014 г. С влязло в сила решение по т.д № 1143/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна е прието за установено съществуването на задължение по договора за кредит към банката на наследницата Т. Ч. Д. съразмерно на нейния наследствен дял, като е прието, че предсрочната изискуемост е настъпила на 27.01.2015 г., а искът на банката срещу наследника Я. Д. и поръчителя Т. Н. Д. е отхвърлен по съображения, че не е била поканена да изплати задължението на наследодателя. След влизане в сила на решението по т.д № 1143/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна на 05.05.2019 г., банката е връчила лично на Я. Д. уведомление, с което ѝ дава срок да погаси доброволно просрочените към момента вноски по договора за кредит. Поради това съдът намира, че с тази покана правоприемникът е поставен в забава, следователно – възникнали са обективните предпоставки за пораждане на потестативното право на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем съобразно договорното правило на чл. 19 от общите условия. Въз основа на данните по делото се приема, че изявлението на банката до Д., че счита съответната на наследствения ѝ дял част от кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до нея с връчването на препис от исковата молба на 02.06.2020 г., до която дата е дължима договорната лихва. Доколкото претенцията на банката за договорна лихва е до 21.01.2020 г. (датата на подаване на заявлението по 417 ГПК), искът е уважен за целия предявен размер. За да уважи иска срещу поръчителя, въззивния съд приема, че преклузивният шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на дълга, а в случая предсрочната изискуемост е обявена с изявление на банката, съдържащо се в исковата молба срещу наследника на кредитополучателя и поръчителя, поради което искането е в срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Тъй като с договора за поръчителство Т. Н. Д. е поел задължение да отговоря солидарно пред банката за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, поръчителят отговоря пред банката за целия размер на задължението и след настъпилото универсално правоприемство на страната на кредитополучателя. Поради това се приема, че поръчителят следва да бъде осъден да заплати солидарно с наследника на кредитополучателя дължимите съобразно неговата наследствена част суми по договора за кредит за главница, договорни лихви и наказателни лихви.
Касационният съд приема, че не са налице определените в закона предпоставки за допускането на касационното обжалване.
Въпросът от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост, е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена с ТР № 5/2019 г., ОСГТК, според която при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. Предвид съответствието на разрешенията, дадени от въззивния съд, с тълкуването на касационния съд, не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Други правни въпроси не са поставени.
При този изход на спора на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 260112 от 16 юни 2021 г., постановено по в.т.д. № 126/2021 г. по описа на Апелативен съд Варна.
ОСЪЖДА Т. Н. Д., ЕГН: [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: [ЕИК], сумата от 100,00 (сто) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: