О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 383 Гр.София, 09.07.2018 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретар изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА частно търговско дело № 974/2018 г. Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Г. М. срещу определение № 4205/22.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 4343/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 21.6.2017 г. на СГС, VІ ТО, 1 състав, по т.д.№ 3703/2016 г. за оставяне без уважение молбата на [фирма] /в несъстоятелност/, подадена чрез синдиците й, за допълване определението, с което е прекратено производството по същото дело в частта за разноските с присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е постановено допълване на прекратителното определение от 26.01.2017 г. по т.д.№ 3703/2016 г. по описа на СГС, ТО, 1 състав, в частта за разноските, като Т. Г. М. е осъдена да заплати на [фирма] /н/ сумата 24 653,79 лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. В жалбата на процесуалния представител на Т. М. адвокат Х. И. М. се поддържа, че определението на САС е неправилно поради постановяването му в нарушение на чл.78 ал.8 ГПК в приложимата му актуална редакция от 24 януари 2017 г. – бр. 8 на ДВ. Претендира се отмяната му и оставяне на молбата по чл.248 ГПК за допълване на прекратителното определение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение без уважение. В изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора въпрос относно действието на нормата на чл.78 ал. 8 ГПК по време. В срока за отговор на частната касационна жалба синдиците на К. АД /в несъстоятелност/ изразяват становище, че същата не следва да бъде допусната до касационен контрол поради липса на основания за достъп до касация. Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Жалбата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу въззивно определение по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подлежащо на непряк касационен контрол и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, с което е отменен отказа на СГС да присъди юрисконсултско възнаграждение в производство по чл.248 ГПК, въззивният съд е приел, че с влязло в сила определение е прекратено производството по чл.66 ал.6 З. поради отказ от възражение на Т. Г. М. на основание чл.233 ГПК и съдът не се е произнесъл по искането на К. АД /н./ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, заявено в проведеното открито с.з. на 23 януари 2017 г., а с обжалваното определение е оставил без уважение молбата за допълването на определението за прекратяване на производството с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд е счел, че при прекратяване на производството ответникът има право на разноски, които в случая се явяват възнаграждение за юрисконсулт, упълномощен от синдиците съобразно предвидената в чл.31 ал.3 ГПК възможност. Същият е заключил, че при определяне размера на възнаграждението следва да намери приложение разпоредбата на чл.78 ал. 8 ГПК в отменената й редакция – ДВ, бр.59/2007 г. – и разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид обстоятелството, че към момента на приключване на устните състезания на 23.01.2017 г. не действа изменението на разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК обнародвано в ДВ,бр. 8/24 януари 2017 г. Обжалваното определение на СГС е отменено и вместо него е постановено допълване по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските с присъждане на сумата 24653,79 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Изводите на съда относно дължимостта на юрисконсултското възнаграждение и неговия размер са обусловени от изведения в изложението процесуалноправен въпрос относно темпоралното действие на процесуалната норма на чл.78 ал.8 ГПК, поради което определението на САС следва да бъде допуснато до касационен контрол. Обжалваното определение е постановено в противоречие с формирана по реда на чл.274 ал. 3 ГПК практика на ВКС по приложението на чл.78 ал.8 ГПК, според която нормата се прилага и спрямо заварените висящи процесуални правоотношения в редакцията й от 24 януари 2017 г. – бр. 8 на ДВ. Разпоредбата предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на юридически лица ако са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. С оглед отговора на правния въпрос относно действието на нормата по време, съдържащ се в практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, обжалваното определение е неправилно. Производството по чл.66 ал.6 З. е образувано по възражение на Т. Г. М. против Решение на синдиците на К. АД /н./ от 20 януари 2016 г. и е прекратено поради отказ на кредиторката от предявените възражения срещу невключване на вземания за сумата 847 136,59 лв. и за сумата 465 243 лв., както и за лихви върху тях – съответно 42014 лв. и 29 830 лв. в списъка на приетите вземания. По делото е проведено едно съдебно заседание на първоинстанционния съд и в срока за произнасяне е постъпила молба на ищцата по чл.233 ГПК за прекратяване на производството поради отказ от възражението. Молбата за допълване на определението на СГС по реда на чл.248 ГПК с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна е постъпила и разгледана при действието на новата редакция на чл.78 ал.8 ГПК. Нормата е процесуална и с оглед незабавното й действие размерът на възнаграждението не може да надхвърли максималния размер за съответния вид дело по чл.37 ЗПП, който в случая е 300 лв. /в тоя смисъл е определение № 567/14.11.2017 г. по ч.т.д.№ 1757/2017 г. на І т.о. на ВКС/. Предвид изложеното обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено в осъдителната му част за юрисконсултско възнаграждение до размер на 24353,79 лв. – за разликата над дължимите 300 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ т.о. на основание чл.274 ал.3 ГПК О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 4205/22.12.2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, постановено по ч.гр.д.№ 4343/2017 г. по описа на същия съд. ОТМЕНЯ определението в осъдителната му част за присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на [фирма] /в несъстоятелност/ до размер на 24353,79 лв. ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 4205/22.12.2017 г. на Софийския АС, ТО, 5 състав, по ч.гр.д.№4343/2017 г. в останалата му част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: