2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 46 София, 17.01.2011 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова ЧЛЕНОВЕ: Камелия Ефремова Бонка Йонкова изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 893/2010 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Т. София” Е., гр. София против определение № 11170 от 15.07.2010 г. по ч. гр. д. № 8125/2010 г. на Софийски градски съд, Т. отделение, с което е потвърдено определение от 01.06.2010 г. по гр. д. № 15669/2009 г. на Софийски районен съд, 89 състав. С първинстанционния акт е обезсилена заповед за изпълнение от 05.01.2010 г., издадена по същото дело срещу длъжника Н. Т. Т. от гр. София. Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение, като счита, че не са налице предпоставките на чл. 415, ал. 2 ГПК за обезсилване на издадената срещу ответницата заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Несъгласие е изразено със становището на въззивния съд, че индивидуализирането на длъжника по заявлението не може да се извърши чрез неговия единен граждански номер. В тази връзка, позовавайки се на разпоредбата на чл. 11 от Закона за гражданската регистрация, жалбоподателят твърди, че посочването на ЕГН не индивидуализира длъжника, а само способства за отстраняване на допуснатата техническа грешка при изписване на името му в заявлението по чл. 410 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на въпроса за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от гледна точка индивидуализацията на длъжника. Ответницата по частната касационна жалба – Н. Т. Т. от гр. София – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното определение за обезсилване на издадената в полза на “Т. София” Е., гр. София заповед за изпълнение срещу ответницата Н. Т. Т. от гр. София, въззивният съд е споделил становището, че заповедта е издадена срещу несъществуващо лице, отчитайки данните по делото, че лице с посочената в заявлението фамилия Титиримова и на посочения в него адрес не съществува. Като неоснователен в тази връзка решаващият състав е преценил довода на “Т. София” Е. за допусната техническа грешка при изписване фамилията на ответницата в заявлението `– Титиримова, вместо Титиринова, която следва да се счита отстранена поради съответствието на ЕГН на длъжника, посочен в заявлението и този, посочен в представената справка по Наредба № 14 от 18.11.2009 г. Според въззивния съд, съобразно Закона за гражданската регистрация, гражданите на Република България се индивидуализират и идентифицират със своите три имена, но не и само с ЕГН. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. По отношение на поставения от частния касатор въпрос е налице както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – същият да е обуславящ изхода на делото, така и допълнителното изискване, специфично за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Наличието на същото произтича от липсата на съдебна практика по поставения въпрос. Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна. Законосъобразно е застъпеното от въззивния съд становище за начина, по който следва да бъде индивидуализиран длъжникът в производството по издаване на заповед за изпълнение. Съгласно императивната норма на чл. 425 ГПК, това производство е строго формално и образуването му предпоставя надлежно попълнен образец на заявление /съобразно поддържаното основание – чл. 410 или чл. 417 ГПК/. Според образците, приети с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието, по отношение на длъжника следва да са посочени следните данни: трите имена (наименование на дружеството или организацията), ЕИК/код по Б., адрес (седалище/адрес на управление), телефон, факс и електронна поща, като липсва изискване за посочване на ЕГН на длъжника-физическо лице. Съгласно указанията за попълване на образците, от всички изброени данни, абсолютно задължително е посочването само на трите имена и адресът на длъжника, а по отношение на останалите данни посочването е факултативно – при условие, че са известни на заявителя. Тези указания изцяло съответстват на изискванията за редовност на исковата молба, от гледна точка индивидуализацията на ответника, предвидени в чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, приложима и в заповедното производство по силата на препращащата норма на чл. 410, ал. 2 ГПК. Цитираната нормативна уредба налага извода, че индивидуализирането на длъжника-физическо лице в производството по издаване на заповед за изпълнение се извършва единствено чрез трите му имена, като единният граждански номер не е задължителен елемент от неговата индивидуализация. Поради това, неоснователно е становището на частния касатор, обосновано с разпоредбата на чл. 11 ЗГР, че съвпадането на посочения от него в заявлението ЕГН на длъжника с ЕГН, удостоверен в служебно направената от съда справка по Наредба № 14 от 18.11.2009г., доказва идентичност на длъжника по заявлението Н. Т. Т. с лицето Н. Т. Т., за която именно се отнася същият номер. Доколкото изводите на въззивната инстанция съвпадат с приетото по-горе, постановеното от нея определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 11170 от 15.07.2010 г. по ч. гр. д. № 8125/2010 г. на Софийски градски съд, Т. отделение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: