Ключови фрази
Право на недобросъвестния владелец на подобренията * подобрения * неправилна правна квалификация * правомощия на въззивната инстанция


5
Р Е Ш Е Н И Е

N 134



гр. София, 31.07.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 6535/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Д. Л. М. чрез пълномощника си адв. Н.С. от САК е обжалвала с касационна жалба вх.№ 8520 от 24.07.2013г. въззивното решение на Софийския апелативен съд № 1209 от 17.06.2013г. по гр.д.№ 315/2013г., с което е осъдена да заплати общо с В. С. М. сумата 81150 лв. и законната лихва от 17.11.2004г. на С. Е. Г. и Ц. М. Г. на основание чл.74 ЗС, ведно с разноските по делото.
С втора касационна жалба вх.№ 9353 от 20.08.2013г. решението е обжалвано в същата част и от В. С. М. чрез процесуалния представител адв. Ст.С. от САК.
Ответниците С. Е. Г. и Ц. М. Г. чрез пълномощника си адв. М. Ц. изразяват становище , че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, тъй като не са допуснати поддържаните нарушения на процесуалните правила и дадената квалификация на иска е правилна.
Касационните жалби са приети за допустими с определението по чл.288 ГПК и са допуснати за разглеждане по същество.
Софийският апелативен съд е отменил решението на Софийския градски съд, първо гражданско отделение, 11 състав № 6603 от 10.10.2012 г., постановено по гр.д. 3015/ 2004г. , с което при дадена правна квалификация чл. 59 ЗЗД, е отхвърлен иска на С. Е. Г. и Ц. М. Г. против В. С. М. и Д. Л. М. за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване за извършени подобрения в размер на 90 905лв. , ведно със законната лихва.
Апелативният съд е приел, че правната квалификация на иска e чл.74 ЗС . Изложил е съображения , че [фирма] , на когото е било учредено право на строеж на самостоятелни обекти в жилищната сграда, предвидена за изграждане в дворното място , собственост на ответниците по делото В. С. М. и Д. Л. М. на @@12@ [населено място], през 1995г. и 1997г. е сключил предварителни договори за продажба на правото на строеж за магазин 1, офис 3 , апартамент 1 и апартамент 10 със С. Е. Г. и Ц. М. Г. и се е задължил да построи тези обекти. През 1997г. и 2001г. строителят е сключил окончателни договори за прехвърляне на собствеността, но това е станало след вписване на исковата молба , по която с влязлото в сила решение на Софийския градски съд по гр.д.№ 1830/1999г. , договорът за учредяване на правото на строеж между В. С. М. и Д. Л. М. и [фирма] е бил развален. Към момента на отстраняването им от имота на 13.05.2002г. С. Е. Г. и Ц. М. Г. са били владелци на правото на строеж на магазин 1, офис 3 , апартамент 1 и апартамент 10 като са упражнявали владението чрез строителя , но не са били добросъвестни и според ППВС 6/1974г. на основание чл.74 ЗС им се дължи по малката сума от направените разноски 181 810лв. и увеличената стойност на имота, която представлява пазарната стойност на построените апартаменти - 162 300лв. Съгласно квотите в съсобствеността съдът е осъдил всяка от ответниците да заплати половината от сумата или по 90 905лв.
Във връзка с дадената нова правна квалификация на иска от въззивния съд и уважаването му на различно основание, касационното обжалване е допуснато по правния въпрос за възможността се квалифицира по чл.74 ЗС искът , предявен от купувач от титуляр на правото на строеж на обект в сграда, след вписване на исковата молба за развалянето на договора, ако в исковата молба липсва позоваване на осъществявано владение, а са въведени твърдения за платени суми по предварителни договори с трето лице-суперфициар.
По така поставения правен въпрос Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 98 ал.1 б.”г”ГПК /отм./ по реда на който е разгледан иска от инстанциите по същество, ищецът трябва да посочи в исковата молба фактите, на които основава претенцията си, той не е длъжен да определя правното основание на иска, а дори и да го е посочил, неговото виждане не обвързва съда /срв ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК/. Това разрешение се отнася и за определяне на качеството, в което ищецът, който твърди, че е подобрил чужд имот, е извършил подобренията. В този смисъл е създадена задължителна практика на ВКС. С решение № 131 от 10.07.2013г. по гр.д.№ 913/2012г. на ВКС, І г.о. и цитираните в него други решения също по чл.290 ГПК се приема, че ако по делото е установено, че ищецът не е извършвал претендираните подобрения като добросъвестен владелец, както е поддържал, то следва да се разгледа искът им за заплащането им като обикновен подобрител на чужд имот . Мотивът за това разрешение е, че иск за парично вземане, основаващо се на извършени подобрения в чужд имот, както и за заплащане на разходите за тези подобрения, се основава на основния принцип в правото за недопустимост на неоснователното обогатяване и може да бъде предявен на различни основания, затова и качеството , в което ищецът е извършил подобренията следва да се определи от съда и той да даде защита при действителното правно основание на възникналите между страните облигационни отношения. От това тълкуване следва, че когато се претендира обогатяване на собственика на един имот вследствие на извършени подобрения от трето лице, за да се квалифицира иска по чл.74 ЗС не е необходимо изрично в исковата молба да бъде посочено, че подобрителят е имал качеството на недобросъвестен владелец.
По основателността на касационната жалба.
С оглед разрешението на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е неоснователен доводът на касаторите, че съдът неправилно е разгледал иска по чл.74 ЗС , защото тази правна квалификация е изведена от твърденията в исковата молба и допълнителното й уточнение. Разпоредбата е специфично проявление на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване като разместване на блага без основание в областта на вещното право и поради това, за да бъде уважен иска на това основание не е достатъчно да са извършени подобрения в имота на ответника, необходимо ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца. Ето защо при разглеждане на иска на основание чл.74 ЗС въззивният съд е бил длъжен да вземе предвид съобразно изискването на чл.188 ГПК /отм./ възражението на ответниците, че не е налице обедняване на ищците с оглед представения договор от 20.12.2006г. С този договор [фирма] е прехвърлил срещу неизпълнение на задълженията си към С. Г. вземането си срещу собствениците на земята за построените за тях обекти като обезщетение за учреденото право на строеж. Прехвърлянето на вземането е възмездно и вместо изпълнение на задължението на строителя и с изричната уговорка в договора, че той се освобождава от отговорност пред С. Г. със сключването му, което изключва приложението на диспозитивната норма на чл.65 ал.3 ЗЗД. Следователно по силата на договора за цесия задължението както на строителя, така и на собственика на земята е погасено като въз основа на цесията С. Г. е предявявила иск за вземането на строителя срещу собствениците на земята по гр.д.№ 4424/2006г. по описа на Софийския градски съд. Ето защо при дадената правна квалификация, въззивният съд незаконосъобразно е приел, че е налице обедняване, което да поражда правото на ищците като съпрузи на обезщетение по реда на чл.74 ЗС . Допуснатото нарушение на закона и на процесуалните правила е основание по чл.281 ал.1 т.3 ГПК обжалваното решение следва да се отмени , а предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 3342лв. по представения списък на Д. Л. М. и 5842 лв. на В. С. М..
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския апелативен съд № 1209 от 17.06.2013г. по гр.д.№ 315/2013г. в осъдителната му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Е. Г. и Ц. М. Г. против В. С. М. и Д. Л. М. за заплащане по 81150лв., ведно със законната лихва от 17.11.2004г. до окончателното плащане на основание чл.74 ЗС за извършени подобрения в урегулиран поземлен имот ХІV-151 кв.10 по плана на [населено място], м. „Крива река”, [улица].
ОСЪЖДА С. Е. Г. и Ц. М. Г. да заплатят на В. С. М. сумата 5842лв. разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА С. Е. Г. и Ц. М. Г. да заплатят на Д. Л. М. сумата 3342лв. разноски по делото за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: