Р Е Ш Е Н И Е № 284 С о ф и я , 02 януари 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 н о е м в р и 2017 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1024/2017 година. С касационна жалба от защитника на подсъдимия Методи Е. О. от [населено място], област К. адв.Й.Г. от АК-К. се обжалва новата присъда № 18 от 12.07.2017 г., постановена по ВНОХД № 210/2017 г. от Окръжен съд-Кюстендил с доводи за наличие „и на трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК” и с искания за отмяната й и оневиняване на подзащитния му по предявеното обвинение с отхвърляне на предявения срещу него иск за обезщетение на вредите на пострадалия, алтернативно за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Гражданският ищец Р. В. Б., в качеството си на наследник на починалия й баща и пострадал В. Б., чрез повереника си адв.Е.Б. от АК-К. молят жалбата да бъде оставена без уважение. Претендират за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Подсъдимият Методи О., редовно уведомен, не взема участие лично или чрез защитник в касационното производство. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 101 от 30.11.2016 г. по НОХД № 385/2014 г. Районният съд в Дупница е признал подсъдимия М. Е. О. от [населено място], област К. за невинен и го е оправдал по предявеното му обвинение за причиняване на 12.01.2014 г. в Р. на средна телесна повреда на пострадалия В. С. Б. от същия град – престъпление по чл.129, ал.1 от НК. Отхвърлен е бил предявеният от пострадалия В. Б. срещу подсъдимия граждански иск за заплащане на сумата от 7 000 лева за репариране на причинените му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането му, като неоснователен. Постановено е направените деловодни разноски да останат за сметка на държавата. Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура-Дупница и обжалвана от повереника на гражданската ищца, дъщеря на починалия в хода на съдебното производство пострадал В. Б. Р. Б., адв.Б. с доводи за нейната неправилност при формиране на вътрешното убеждение на съда относно правно релевантните факти и за неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова, осъдителна присъда, както и за уважаване на предявения иск в пълния му размер. С поставената на касационна проверка нова присъда № 18 от 12.07.2017 г. по ВНОХД № 210/2017 г., след проведено въззивно съдебно следствие Кюстендилският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда и като е признал подсъдимия О. за виновен в това на 12.01.2014 г. в Р. да е причинил средна телесна повреда на В. С. Б. от същия град, на основание чл.129, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. С присъдата е уважен гражданският иск, предявен от починалия в хода на съдебното производство пострадал В. Б., като подсъдимият О. е осъден да заплати на наследницата и встъпила в правата му на граждански ищец негова дъщеря Р. В. Б. сумата от 4 000 лева като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от 12.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 7 000 лева е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия са присъдени направените деловодни разноски в размер общо на 141 лева, както и тези от ищцата в размер на 285,71 лева, изчислени „по компенсация”. Касационната жалба на защитника на подсъдимия и допълнението й визират съществени процесуални нарушения при извеждане на фактите от предмета на доказване по делото и правилното приложение на правото с отправено искане за оневиняването му по предявеното обвинение и отхвърляне на исковата претенция изцяло, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, както и за намаляване на размера на присъденото обезщетение като „многократно завишено”. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата на защитника за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Упреците на защитника са насочени към неоснователното доверяване на окръжния съд на непоследователните и противоречиви показания на пострадалия св.В.Б., несъответни на изводите по възприетата СМЕ за механизма на причиняване на травмата на крайника му, за чийто автор обаче не били събрани несъмнени и категорични доказателства и направеният от съда извод за съпричастността на подсъдимия почивал на предположения, заради което се претендира оневиняването му от касационната инстанция, алтернативно връщане на делото за новото му разглеждане от окръжния съд и накрая, корекция на размера на присъденото в негова тежест обезщетение за вредите на пострадалия, платимо на неговата наследница. За разлика от първостепенния съд, окръжният съд е извършил много по-прецизен анализ на събраните по делото, включително и в проведеното въззивно съдебно следствие, гласни доказателства и убедително е защитил изводите си по възприетите от него нови фактически обстоятелства. С особено внимание той се е отнесъл към показанията на пострадалия В. Б., изяснявайки противоречията в тях с помощта на съпоставимите им други доказателствени източници. Доколкото те не касаят причините за неоправданото агресивно поведение на подс.О. към чуждата собственост и към опиталия се да ги изясни и да го възпре пострадал, в останалата им част твърденията на последния са еднопосочни, логични и последователни и правилно са поставени в основата на осъдителната присъда. От друга страна, съдът не е имал основание да кредитира голяма част от обясненията на подсъдимия и от показанията на родителите му св.Е.О. и св.Г.М. в опита им да подкрепят тезата му друг или по друг начин да е бил повален Б. на земята и убедително ги е отхвърлил, изграждайки вътрешното си убеждение по фактите въз основа на показанията на св.А.М. и на тримата полицейски служители свидетелите Д.А., Л.С. и М.К.. Те са изяснили, че след падането му В.Б. не е могъл да се изправи и придвижи към обитаваната от него част от сградата, че е изпитвал силни болки и дори се е изпуснал, от което изпитвал крайно неудобство и заради което отказал предложената му в 9 часа сутринта неотложна медицинска помощ. Това обяснява и защо едва след намесата на дъщеря му е било предприето транспортиране и проведено по-късно лечение на травмата му в медицинско заведение в Б., водеща до трайно затруднение на движенията на десния му долен крайник за срок от 8-12 месеца. Няма никакви данни по подсъдимия да е имало каквито и да е наранявания, нито да е бил провокиран от пострадалия с думи или действия. Изяснен е и механизмът на причиняване на травмата от блъскането и падането на пострадалия на земята, което се поддържа и в жалбата от касационния жалбоподател, но като неоснователно се оспорва това да е било сторено от подс.О.. Докато в допълнението към жалбата защитникът се позовава само на част от изводите на експерта д-р В.Н. в СМЕ и при разпита му в съдебното заседание, окръжният съд ги е обсъдил съвкупно с останалия доказателствен материал, извличайки от тях истината за упражненото върху св.Б. насилие, а не само от твърденията му да е бил наранен по крака с металната тръба, ползвана от него като бастун и с която подсъдимият го е повалил на земята и е продължил да го рита. ВКС намира, че въззивният съд е изградил изводите си за авторството на деянието в лицето на подсъдимия и относно начина на осъществяването му при спазване изискванията на чл.14 и чл.107 от НПК, а не ги е формирал „по предположения”, поради което не е допуснал наведените от защитника съществени процесуални нарушения при извеждане на правно значимите обстоятелства. Дал е дължимия се отговор както на доводите на защитника, така и на въззивния жалбоподател, с което е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 и ал.3 вр.чл.305 от НПК и не е налице касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на ревизирания съдебен акт и за връщане на делото за новото му разглеждане от окръжния съд. При установената фактическа рамка материалният закон е приложен правилно. Не се спори относно характера на причинената на пострадалия Б. средна телесна повреда, нито относно изведеният от действията на подсъдимия пряк умисъл за причиняването й. Изложените от съда убедителни съображения при анализа на доказателствените източници са му дали възможност законосъобразно да изведе всички елементи от състава на престъплението по чл.129, ал.1 от НК и е приложил закона, който е следвало да бъде приложен. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, още по-малко при така изяснената фактическа обстановка може да се коментира искането на защитника за оневиняване на подзащитния му. Визираното в бланковата касационна жалба касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК (само текстово) не е подкрепено с каквито и да е доводи от жалбоподателя. ВКС намира, че то не се оправдава и от наличната доказателствена основа за несъответното и противно на закона поведение на подс.О. сред обществото и съседите му, повлияно от честата злоупотреба с алкохол. Той не е коригирал това си поведение и впоследствие и с основание въззивният съд му е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил с подходящ изпитателен срок, който да го възпира от противообществени прояви. Ето защо и в тази й част въззивната присъда е правилна и законосъобразна и не следва да бъде коригирана. Неоснователни са и доводите за прекомерност на присъденото в полза на пострадалия Б. обезщетение за причинените му болки и страдания, изтърпяни от него в един продължителен период от време. Определяйки го в рамките на 4000 лева, освен периодът на обездвижването му, съдът е отчел възрастта на пострадалия, причинените му непосредствено след деянието и в оздравителния период неудобства и морални изживявания, липсата на каквото и да е основание за проявената към него агресия от подсъдимия и е съобразил този размер на дължимото му се обезщетение, макар и посмъртно в лицето на неговата дъщеря, с критерия за неговата справедливост според нормата на чл.52 от ЗЗД. ВКС приема, че в този му размер то е достатъчно за репариране на причинените на пострадалия болки и страдания и няма основание за неговото намаляване. И в тази й част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Подсъдимият следва да възстанови направените от гражданската ищца разноски за оказаната й правна помощ пред касационната инстанция, като й заплати сумата от 400 лева. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 18 от 12.07.2017 г., постановена по ВНОХД № 210/2017 г. от Окръжен съд – Кюстендил. ОСЪЖДА М. Е. О. от [населено място], област К. да заплати на Р. В. Б. от П. сумата от 400-четиристотин лева, направени разноски в производството пред касационната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :