Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * обезщетение за ползване * земеделски земи * индивидуализация на недвижим имот


8

6

Р Е Ш Е Н И Е

№64

С., 25.03.2013 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 869 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби от Т. В. М. и Б. Б. М., чрез пълномощниците им адвокат К. Б. и адвокат В. Ц., против решение от 24.07.2012 г., постановено по гр.д. № 803 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено решение от 5.08.2011 г. по гр.д. № 2/2008 г. на Районен съд-Дупница за отхвърляне на предявените от Т. В. М. и Б. Б. М. против [фирма], [населено място] ревандикациионен иск по отношение силажна яма и част от парцел *, а именно * по парцеларния план на [населено място] и иск за заплащане обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 13.04.2006 г. – 2.01.2008 г. общо в размер на 10 000 лв.
В касационните жалби се поддържат доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при формиране изводите на съда. Иска се отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове. К. претендират възстановяване на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], както и конституираното в производството негово трето лице-помагач Я. Г. Й. не са подали писмен отговор.
С определение № 646 от 15.10.2012 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса „според коя редакция на правните норми на ЗСПЗЗ се преценява има ли вещнотранслативен ефект договор, сключен през 1997 г. от представители на Общото събрание на правоимащите след проведен от ликвидационен съвет през 1995 г. търг”.
По настоящото дело ищците са основали претендираното право на собственост на договор за покупко-продажба, сключен между Б. М. и Ликвидационен съвет на земеделска кооперация [населено място], [община] от 8.11.1994 г., проведен от ЛС на 8.11.1995 г. търг, спечелен от Б. М., за което бил съставен протокол № 26 и бил сключен договор за покупко-продажба от 13.06.1997 г. с Общото събрание на правоимащите. В рамките на наведените от ответника и третото лица-помагач оспорвания, въззивният съд е приел, че твърденията на ищците са противоречиви – ако считат себе си за собственици въз основа на договора от 1994 г., то позоваването им на договора от 1997 г. е лишено от правен интерес, но е разгледано и доколко всяко от сочените основания може да ги легитимира като собственици. Прието е, че собствеността не е придобита въз основа на договора от 8.11.1994 г., тъй като не са представени доказателства за проведен търг в съответствие с изискванията в чл.48 и чл.48а ППЗСПЗЗ в редакцията им към 1994 г., а и в договора липсва подпис на купувач, т.е. валидна сделка между страните за продажба на имота. В договорът от 1997 г. като продавачи се сочат пълномощници на правоимащите, а не ликвидационен съвет, поради което същият не може да се разглежда като продължение на започналата през 1995 г. процедура по продажба на вещта, а и предмет на този договор е само сграда, като теренът, в който е разположена не е индивидуализиран напълно, като не са посочени границите и съседите му, поради което не става ясно дали се касае до процесния имот /заключението на вещото лице за идентичност не е възприето, тъй като е обосновано единствено с отразената в договора от 1994 г. площ на терена/, а е установено, че в границите на имоти * и * има две силажни ями и остава неясно коя от двете е предмет на сделката.
С решение № 661/12.01.2010 г. по гр.д. № 4319/2008 г., ВКС, ІІІ г.о., макар и постановено при различна фактическа обстановка, е прието, че вещнотранслативния ефект се преценява според редакцията на ЗСПЗЗ, действала към момента на сключване на договора.
Правилна е практиката по решение № 661/12.01.2010 г. по гр.д. № 4319/2008 г., ВКС, ІІІ г.о. Условията за придобиване имущество на прекратените организации по § 12 П., реда за ликвидирането им и представителството в производството по ликвидация и спрямо трети лица се уреждат с материалноправни норми и съответно правното действие на договори за прехвърляне, респ. придобиване на имущество на тези организации се преценява съобразно действалата към момента на осъществяване на юридическите факти редакция на приложима правна норма на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. От кого се представляват прекратените организации по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ във връзка с ликвидацията им – от ликвидационен съвет или от пълномощници на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ зависи от редакцията на закона към момента на осъществяване на всеки един юридически факт.
По основателността на касационната жалба:
По предявената искова молба ответникът и третото лице-помагач Я. Й. са направили възражение, че претендираният от ищците имот не е надлежно индивидуализиран, като към настоящият момент има няколко имота с различни собственици, които се намират в парцел * по парцеларния план на [населено място] и процесният имот не е индивидуализиран по кадастралната карта на [населено място]. Я. Й. е навел възражение за придобивна давност чрез петгодишно добросъвестно владение. Твърдели са, че договорът от 8.11.1994 г. е съставен една година преди провеждане на търга от 1995 г., за който е протокол № 26, като и двата документа не са подписани от купувач, а с договора от 1997 г. е закупена и заплатена само силажна яма, без да е посочена квадратура на земята.
По делото са налице данни, че ликвидационният съвет на ЗК [населено място] е провел търг за обекти, намиращи се в стопанския двор на [населено място] – протокол № 26 от 8.11.1995 г., според който Б. Б. М. е спечелил търг за силажна яма № * на стойност * лв., внесени в касата на ЗК Пиперово с фактура № 18127/19.05.1995 г. и парцел № * с площ * кв.м. на стойност *, внесени по сметка на общинския съвет. Изготвен е договор за покупко-продажба между Ликвидационен съвет на ЗК [населено място] и Б. Б. М., датиран с дата 8.11.1994 г., в който е отбелязвано заплащането на горните суми от 1995 г., но за който липсват данни да е подписан. На 13.06.1997 г. упълномощените от Общото събрание на правоимащите лица продават на Б. Б. М. „силажна яма, находяща се в парцел * по парцеларния план на [населено място] за сумата * лв., внесена с фактура № */* г. В договорът е вписано, че парцел *, представляващ стопанския двор на [населено място], образуван съгласно 161 МПС/1993 г., чл.10-ти от Наредбата за размера на необходимата земя, при изграждане на строителните обекти, публикуван в ДВ бр.101/1982 г. и допълнен в ДВ бл.53/1987 г. и чл.49 ал.А от ППЗСПЗЗ с площ от * кв.м. и е на стойност * лв., внесени с платежно нареждане от * г., както следва: за * кв.м. – * лв., за * кв.м. – * лв., за * кв.м. – * лв. от * г., за * кв.м. – * лв./* г. и с платежно нареждане от * г. – * лв.” Договорът е с нотариална заверка на подписите № 1701/13.06.1997 г. на нотариус А.Р. и е вписан под № *, том *, вх.р-р № */* г., том *.
На 13.06.1997 г. същите представители на общото събрание на правоимащите са продали на Г. В. Й. „сгради в парцел * по парцеларния план на стопански двор в [населено място], а именно хамбар, находящ се в парцел *; силажовместилище, находящо се в парцел *-* идеална част от северозападната му част. Продажната цена, внесена от купувача за посочените сгради е * лв. с фактура № 1061/21.02.1994 г. в касата, в брой. В договорът е вписано, че парцел ХХ-18,19,20,21,22, представляващ стопански двор на [населено място] е образуван съгласно 161 ПМС/1993 г., чл.10-ти от Наредбата за размера на необходимата земя, при изграждане на строителните обекти, публикуван в ДВ бр.101/1982 г. и допълнен в ДВ бл.53/1987 г. и чл.49 ал.А от ППЗСПЗЗ с площ от * кв.м. и е на стойност * лв., внесени с платежно нареждане от 6.03.1996 г., както следва: за * кв.м. – 115853 лв., за * кв.м. – * лв., с платежно нар. от 22.11.1994 г., за * кв.м. – * лв., с плт. нар. от * г. – за * лв., с плат.нар. от 25.05.1995 г. – за 18 306 лв.” Договорът е с нотариална заверка на подписите № 1710/13.06.1997 г. на нотариус А.Р. и е вписан под № *, том *, вх.р-р */* г., том *.
Следователно и ищцовата и ответната страна са частни правоприемници на прекратената по силата на § 12 П. ЗК [населено място]. Съгласно чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ /редакция ДВ бр.8/1993 г./ дълготрайните активи на ТКЗС и другите образувани въз основа на тях селскостопански организации могат да се продават само на търг, а съгласно чл.48а ППЗСПЗЗ /редакция ДВ бр.72/1993 г./ при продажбата на недвижими имоти ликвидационният съвет прехвърля вещните права, включително правото на собственост върху земята, в размери, определени по реда на чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ, като купувачът плаща тръжната цена на постройките по сметка на ликвидационния съвет, а стойността на вещните права върху земята – по Републиканския бюджет. В случая ответната страна не е оспорила законосъобразното провеждане на търга през 1995 г., тъй като наведените доводи са, че ищецът е закупил и заплатил само силажна яма, евентуално – че договорът е нищожен относно земята, тъй като терена не е индивидуализиран. Установено е, че още през 1995 г. ищецът е заплатил по сметка на ликвидационния съвет стойността на силажната яма, а по сметка на републиканския бюджет – стойността на прилежащия към силажната яма терен по стойностите, отразени в протокол № 26/8.11.1995 г. Същите платежни документи са отбелязани и в договора, носещ дата 8.11.1994 г. С оглед съвпадането на датата и месеца с този по протокол № 26/8.11.1995 г., вписването на самия протокол като основание за договора и посочване на платежните документи от 1995 г., следва да се приеме, че при изготвянето на текста на този договор е допусната грешка в годината. Този договор не е подписан от купувача и въз основа на него не са придобити вещни права, но същия е относим при тълкуване волята на съконтрахентите при сключване на договора от 13.06.1997 г. С договори от 13.06.1997 г. общото събрание на правоимащите /извършващо разпределението и ликвидацията на имуществото на прекратените съгласно § 12 ПЗР ЗСПЗЗ организации след прекратяване дейността на ликвидационните съвети - § 28 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ бр.45/1995 г./ е продало дълготрайни активи /сгради и съоръжения/ на ищеца и праводателя на ответника Г. В. Й.. И в двата договора е отбелязано, че е заплатена стойност на земя. Описанието на земята и в двата договора е идентично – чрез отразяване местонахождението на застроения обект в рамките на конкретните имоти от парцел * по парцеларния план на стопанския двор и индивидуализация на целия парцел *. Съпоставяйки данните за проведения търг и волеизявленията в договорите от 13.06.1997 г. следва да се приеме, че в съответствие с действалата към съответния момент нормативна уредба по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ представителите на прекратената ЗК [населено място] са продали на ищеца силажна яма и прилежащия терен, съставляващ имоти * и * от парцел * по парцеларния план на стопанския двор, а на праводателя на ответника Г. Й. – хамбар и прилежащия терен, съставляващ имот * от парцел * и силажовместилище и прилежащия терен, съставляващ имоти * и * /* ид.ч. от северозапдната му част/ от парцел * по парцеларния план на стопанския двор.
Следователно парцел * е бил продаден въз основа на проведен търг заедно със построените в него обекти и съответно към 2001 г. не са били налице основания същият да бъде актуван като държавна собственост на основание чл.45, ал.8 ППЗСПЗЗ в редакцията от ДВ бр.122/1997 г.
Следва да се приеме за оборена по отношение на имоти * и * от парцел * и доказателствената сила на констативен нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № 27/2002 г. на нотариус рег. № *, с който Г. В. Й. е признат за собственик на „урегулирани поземлени имоти №№ *, за които е отреден парцел № * по парцеларния план на бившия стопански двор на бившето ТКЗС на [населено място] с площ от 10245 кв.м.”, тъй като същият е издаден въз основа на договора от 13.06.1997 г., сключен с Общото събрание на Т. в ликвидация в [населено място], а по този договор Г. Й. не е придобил имоти * и * от парцел *. Съответно по отношение на тези имоти не е настъпил и вещнотранслативния ефект на договора за покупко продажба по нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № 310/11.12.2002 г. за покупко-продажба между Г. В. Й. и З. Й. Й., като продавачи и Я. Г. Й., като купувач, нито на договора за доброволна делба, акт № *, том * от 2006 г. на нотариус рег. № *, сключен на * г.
Неоснователно се явява възражението на третото лице-помагач Я. Й. и праводател на ответното дружество, че е придобил собствеността на имоти * и * от парцел * по парцеларния план на стопанския двор въз основа на добросъвестно владение, тъй като същият е закупил имота на * г. и се е разпоредил с него в полза на ответното дружество през 2006 г., т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок.
С оглед изложеното относно установеното от представените по делото доказателства и в рамките на наведените от ответника и третото лице-помагач оспорвания /че ищецът не е закупил земя, евентуално, че закупената земя не е индивидуализирана в договора/ следва, че ищците се легитимират като собственици на силажна яма и имоти * и * от парцел * по парцеларния план на стопанския двор на ЗК [населено място] въз основа на проведен през 1995 г. търг и договор от * г.
В исковата молба имотът е индивидуализиран като силажна яма и една част от парцел *, а именно – * по парцеларния план на [населено място] с площ * кв.м. Твърди се, че имотът е посочен на представените към исковата молба две скици от 11.02.2008 г. на Областна дирекция „Земеделие и гори” – на едната под № ХХ-21, 22, а на другата под № *. Представена е скица на службата по геодезия, картография и кадастър-К. № 1872/5.06.2008 г. поземлен имот *, за чийто собственик е посочен „Инфра асет мениджмънт”, който имот не съответства на посочения по приложените към исковата молба скици. Представена е и скица на службата по геодезия, картография и кадастър-К. за поземлен имот * с площ * кв.м., за чийто собственик по силата на нотариален акт № *, том * от * г. на нотариус Л. С., вписан под № * от * г. от служба по вписвания, том *, рег. № 1366, дело * /непредставен по делото, макар да не е спорно между страните, че с него [фирма] е закупил имот от Я. Й., във връзка с което Я. Й. е конституиран като трето лице-помагач/ е посочен [фирма]. Според вещото лице този имот е идентичен с част от претендирания от ищеца имот – част от незастроената част от парцел *, включена в площта от * кв.м. Според експертното заключение първоначално по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АК целият парцел * от парцеларния план е нанесен като поземлен имот № * с площ от * кв.м., като със заповед № КД-14-10-300/21.12.2005 г. на СК [населено място] кадастралната карта е изменена въз основа на извършените продажби и са обособени поземлени имоти * и *.
При тези данни следва, че имотът е бил надлежно индивидуализиран съгласно парцеларния план, по който е осъществено придобивното основание. Установено е, че придобитият от ищците имот не е нанесен като самостоятелен във влязлата в сила през 2004 г. кадастрална карта, в която е бил отразен целият парцел * с площ от * кв.м., а в последствие са нанесени имотите въз основа на осъществени от Г. Й. и Я. Й. сделки, поради което неиндивидуализирането на процесния имот по кадастрална карта не съставлява нередовност на исковата молба. Съдът обаче е бил длъжен да изследва в рамките на кои от нанесените в кадастралната карта имоти попада собственият на ищците имот № * и * от парцел * по парцеларния план на стопанския двор, тъй като с оглед задължението на съда по чл.52, ал.1 З. в решението следва да бъде отразена и индивидуализацията на имота, като съвпадащ със заснети в кадастралната карта имоти, а и това обстоятелство е от значение при преценка дали ревандикационният иск и искът за заплащане обезщетение за лишаване от ползването е изцяло или частично основателен, респ.неоснователен спрямо ответното [фирма].
С оглед изложените изводи следва, че са налице сочените в жалбата касационни основания и въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд, който чрез експертно заключение да изясни имоти * и * от парцел * по парцеларния план на стопанския двор на кои имоти по кадастралната карта съответстват и да прецени дали ответното дружество владее въз основа на договора за покупко-продажба с Я. Й. някои от тези имоти и съответно дължи ли обезщетение за лишаване от ползването на ищците.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 24.07.2012 г., постановено по гр.д. № 803 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Кюстендил.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: