Р Е Ш Е Н И Е № 436 гр. София, 13.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи октомври двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Галина Захарова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1346/2013 год. Производството по чл. 346 т.1 от НПК е образувано по касационен протест на Е. Д. - Окръжен прокурор на Великотърновската окръжна прокуратура и касационна жалба на Частната обвинителка и гражданска ищца Е. А. Б. против присъда № 124 от 23.05.2013 год. постановена по ВНОХ дело № 114/2013 год. на Великотърновския окръжен съд. В протеста се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 от НПК, като се излагат съображения, че в хода на съдебното производство са събрани множество доказателства, подкрепящи виновността на подсъдимия в извършването на престъплението, за което е бил обвинен и осъден от първата инстанция, които въззивният състав неправилно е оценил и това е довело до отмяна на осъдителната присъда и до оправдаването на подсъдимия. По същество се иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивня съд. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. По жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца изразява становище да бъде уважена. В жалбата и в съдебно заседание от повереника на частната обвинителка и гражданска ищца се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 от НПК, като се излагат съображения за игнориране или превтарно тълкуване на доказателствата от въззивната инстанция, довели до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия и отхвърлянето на гражданския иск. По същество се иска присъдата да бъде отменена в наказателната и гражданската части и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Чрез защитникът си подсъдимият изразява становище за неоснователност на протеста и жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на протестираната и обжалвана въззивна присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 6 от 18.01.2013 год. постановена по НОХ дело № 564/2012 год. Свищовският районен съд е признал подсъдимия Р. П. К. за виновен в това, че на път ІІІ-405, при километър 75 750 общ. Свищов, при управление на МПС- лек автомобил “Р. М.”нарушил правилата за движение по чл. 50 ал.1 от ЗДвП, като не пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил “М. ....” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Б. Т. Б., с което предизвикал ПТП, вследствие на което по непредпазливост причинил на Е. А. Б. средна телесна повреда – трайно затруднение в движението на ляв горен крайник, изразило се в счупване на лявата мишнична кост, като деянието е извършено при многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което и на основание чл. 343 ал.1 б.”б” във вр. с чл. 342 ал.1 и чл. 55 ал.1т.2 б.”б” от НК го е осъдил на глоба в размер на 300лв. На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от три месеца от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Е. А. Б. сумата 700 лв., обезщетение за претърпяни имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 1.07.2011 год. до окончателното изплащане, като гражданския иск за разликата до пълния му размер от 1249.70лв е отхвърлил. С присъда № 124 от 23.05.2013 год. постановена по ВНОХ дело № 114/2013 год. Великотърновският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 343 ал.1 б.”б” от НК и е отхвърлил като неоснователен предявения граждански иск. В протестът и жалбата се поддържат идентични оплаквания и се прави еднакво искане, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на новата присъда от въззивната инстанция се подкрепя от данните по делото и е основателно. При цялостната служебна проверка на обжалваната от подсъдимия и от частната обвинителка осъдителна присъда на Свищовския районен съд, извършена въз основа на събраните в първата инстанция доказателства и тези, които допълнително е събрал при проведеното съдебно следствие чрез изслушване на заключение на повторна автотехническа експертиза от в.л. инж. А., въззивният състав е възприел фактическите констатации относно мястото на конфликта между двамата участници в движението, скоростта на движение на превозните средства, възможността водачите да се въприемат, причиненият съставомерен резултат, но е формирал различно вътрешно убеждение по приложението на материалния закон. Приел е, че основна причина за пресичане траекториите на двете превозни средства и настъпването на конфликта между тях са недостатъчните разстояние и време за спиране на лекия автомобил “М.” преди мястото на удара, с които водачът му е разполагал със скоростта, с която се е движел. Приел е, че с поведението си подсъдимия не е допринесъл за настъпването на конфликта, защото в момента когато навлязъл в кръстовището там нямало превозни средства, а когато опасността се появила я преодолял, като освободил лентата за движение, по която следвало да премине автомобил “М.”, в който пътувала пострадалата и единствено поведението на водача на този автомобил се намира в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. На това основание е отменил осъдителната присъда и е оправдал подсъдимия. Изложените съображения противоречат на разпоредбите на специалния закон, уреждащ правилата за движение по пътищата и на правилника за приложението му. Законодателната уредба при преминаване през кръстовище, образувано от пресичането на два или повече пътя, е поставена в зависимост от сигнализацията им. Водачът на МПС когато предприема маневра завой на ляво при излизане от второстепенен на главен път е длъжен да се увери, че лентата, която следва да пресече е свободна и няма да застраши останалите участници в движението. Спирането на знак Б2 “Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!” е маневра която цели да обезпечи предимството на движещите се по главния път моторни превозни средства, независимо правомерността на тяхното движение. Чрез спирането на водача се осигурява достатъчна възможност да прецени пътната ситуация. Водачът, който се движи по пътя с предимство не е длъжен да очаква навлизане на пътни превозни средства от едната или другата му страна при преминаване през кръстовището, защото останалите участници в движението са преупредени да не навлизат в пътя с предимство когато по него се движи превозно средство. Предимството може да бъде отнето не само когато не се възприемат приближаващото се по пътя с предимство МПС и неговата скорост на движение, но и когато те се възприемат, но водача субективно прецени, че може да премине безопасно, без да го застраши. В конкретния случай данните от кредитираните доказателствени средства- протокол за оглед на местопроизшествие и експертни заключения сочат, че подсъдимият е имал възможност да въприеме движещия се по пътя с предимство лек автомобил, когато двата автомобила са се намирали на общо разстояние 77.3 м. преди мястото на удара. Имал е техническа възможност да го възприеме и да го пропусне, като по този начин предотврати конфликта между тях. Нарушил е забраната да не създава опасност за останалите участници в движението. На кръстовището му е предстояла маневра завой на ляво за навлизане от път без предимство на път с предимство, с пресичане на пътна лента, по която има участник в движението. При потеглянето е бил длъжен да се убеди, че маневрата може да се извърши безопасно и няма да попречи на участниците в движението, движещи се по пътя с предимство и да ги принуди да извършват маневри за предотвратяване на евентуален конфликт с него. От достатъчно разстояние е възприел лекия автомобил, движещ се по лентата, която предстояло да пресече, но е направил погрешна преценка, че няма да го затрудни. Водачът на този автомобил, независимо от допуснатото нарушение на скоростта, не е бил длъжен да очаква неправомерно поведение. За разлика от подсъдимия той е бил поставен в една екстремна ситуация да действа принудително и при условия, когато няма време и възможност да преценява кое от взетите решения е най благоприятно. Навлизането в лентата, по която следвало да осъществи движението си подсъдимия след завършване на маневрата завой на ляво за водача на лекия автомобил “Мерцедес” е принудително и доколкото то самото би могло да се квалифицира като неправомерно, защото законът го задължава при възникване на опасност за движението да реагира единствено чрез намаляване на скоростта или спиране, а не и чрез отклоняване посоката на движение на автомобила наляво или надясно за извършване на т.н. “спасителна маневра”, то това поведение би могло да се преценява като съпричиняване на резултата. То обаче не води до липсата на виновно поведение и до отпадане отговорността на подсъдимия. Да се приемат съображенията на въззивния състав, че пътнотранспортното произшествие е станало изцяло по вина на другия водач, който имал възможност да предотврати конфликта чрез задействане на спирачната система и който взел неправилно субективно решение да отклони автомобила в лента, различна от тази, по която следвадо са осъществи движението си, означава да се игнорира виновното първоначално поведение на подсъдимия. При скоростта, с която се е движел водачът на лекия автомобил “Мерцедес не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране. Ако подсъдимият не беше нарушил правилото за движение по чл. 50 ал.1 от ЗДвП осигуравайки дължимото предимство на неправомерно движещия се по пътя с предимство автомобил не би се стигнало до настъпване на пътнотранспортното произшествие с приченения съставомерен резултат. Като е приел противното и е отменил осъдителната присъда, с която е ангажирана наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия, въззивният състав е приложил неправилно материалния закон. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 от НПК и е основание за отмяна на постановената от въззивната инстанция присъда. То може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото, при което съдът да обсъди отново всички събрани доказателства и да приложи точно материалния закон. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал. 3 т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Отменява изцяло в наказателната и гражданската части присъда № 124 от 23.05.2013 год. постановена по ВНОХ дело № 114/2013 год. по описа на Великотърновския окръжен съд, с която е отменена присъда № 6 от 18.01.2013 год. по НОХ дело № 564/2012 год. на Свищовския районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият Р. П. К. е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл. 343 ал.1 б.”б” от НК и е отхвърлен предявеният граждански иск на Е. А. Б.. Връща делото на Великотърновския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: