Р Е Ш Е Н И Е № 451 София, 05 януари 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1416/2014 година. Производството е образувано по искане от защитника на осъдения И. Б. И.-адв. М. М. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 64 от 24.07.2014год. по внохд № 28/2014 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 8 от 15.01.2014год. по нохд № 567/2013год. на РС-Радомир и оправдаване на подсъдимия на основание чл. 24 ал. 1, т. 1 от НПК, или при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав. В искането са въведени основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК, като се твърди, че са допуснати нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал. 3 от НПК, с което са били ограничени правата на осъдения като страна в процеса и на второ място, допуснато е нарушение на закона, а явната несправедливост е функция от неправилното приложение на закона. Пред настоящия съдебен състав осъденият и защитникът му-адв. Е. П. поддържат искането по сочените в него искания и доводи. Представителят на прокуратурата изразява мнение, че не са налице релевираните от осъдения основания за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 8 от 15.01.2014год. по нохд № 567/2013год. на РС-Радомир подсъдимият И. Б. И. е признат за виновен в това, че на 29.09.2012год. в [населено място], в сградата на РПУ- /населено място/,като полицейски орган/старши полицай в „Оперативна дежурна част” към РУ”Полиция”-/ населено място/,при и по повод изпълнение на службата си-младши оперативен дежурен в ОДЧ-РПУ-/населено място/, причинил средна телесна повреда на И. А. И., изразяваща се в разкъсване на лявата тъпанчева мембрана на ляво ухо, довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на две година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. И. Б. И. е осъден да заплати на И. А. И. сумата от пет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане, като до пълния претендиран размер от десет хиляди лева искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск и по направените по делото разноски, включително и по направените от ищеца разноски за адвокатска помощ, които присъдил в тежест на осъдения. С решение № 64 от 24.07.2014год. по внохд № 28/2014год. на Пернишкия окръжен съд присъдата е потвърдена и е влязла в сила. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила, подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно по следните съображения: В съответствие със задължението си по чл. 339, ал.2 НПК, Окръжният съд аргументирано е отхвърлил доводите на жалбоподателя, част от които се изтъкват в искането. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на пълно и всестранно изследване на доказателствената съвкупност, като инстанциите по фактите са положили достатъчно усилия за разкриване на обективната истина по смисъла на чл.13 НПК, поради което не може да бъде възприето виждането на защитата за нарушение на процесуални правила в тази насока. Задълбочено и внимателно съдилищата са обсъдили показанията на свидетелите посочени от обвинението-В. И., П. К., Р. И. и Р. К.-подкрепящи показанията на пострадалия И. И. за мястото, времето и автора на причиненото му телесно увреждане; на свидетелите Д. П. Д., К. А. И. и В. К. Й.-полицейски служители в РПУ /населено място/ -обслужващи защитната теза на подсъдимия, с която оспорва авторството на деянието, и на независимия свидетел д-р В. Т. Д.-общо практикуващ лекар в [населено място], извършила преглед на пострадалия по негова молба и при съмнение за перфорация на тъпанчевата мембрана, издала направление за преглед от лекар-специалист по „Оториноларингология”. Констатираните различия в доказателствения материал за мястото, времето и начина на причиненото на пострадалия съставомерно увреждане са преодолени от първоинстанционния съд, като са изложени съображения/ както изисква чл. 305, ал. 3 от НПК/, които се базират не само на житейската и формална логика. Обстойно са проверени и оценени всички доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като възпроизведеното от осъдения е прието от съдилищата като осъществено право на защита, опровергано от останалите събрани и проверени писмени и гласни доказателствени източници. Възприетите от съда гласни източници на първата група свидетели са еднопосочни, относно установяването на правнорелевантните факти - нанасянето на удара от осъдения на пострадалия и с какво, което е съпоставено с изводите на експертите по приетото без възражение от страните в съдебно заседание заключение на съдебномедицинската експертиза изготвена, от д-р К. С. Ч. и д-р С. Б. Р., във връзка с механизма на причиняване на телесното увреждане, вида и характера му и по същество, че увреждането е довело до трайно отслабване на слуха на И. с лявото ухо. Защитата заявява несъгласие с оценката на доказателствата, извършена от първоинстанционния съд по отношение на приетото за установено авторство на И. в деянието, както и по отношение характера на причиненото телесно увреждане на пострадалия, представляващо предмет на обвинението. Аналогично възражение е правено от нея и в пледоарията й пред въззивния съд, който не го е възприел, за което на стр. 5-7 от мотивите към решението е изложил подробни съображения. Съдебният състав на Пернишкия окръжен съд е приел изцяло, установената въз основа на събраните доказателства по предвидения процесуален ред, фактическа обстановка. Приел е, че не се налага допълнителен разпит на експертите изготвили съдебномедицинската експертиза, като изложил съображения, че дадените от тях отговори в проведеното на 15.01.2014год. съдебно следствие от РС-Радомир, свързани с изясняване на съществени въпроси с оглед предмета на обвинението, са обосновани, пълни и категорични. Допълнителни задачи по приетата експертиза, поначало е възможно да бъдат възложени, съгласно чл. 107, ал. 4 НПК, но след като съдът счете, че това е необходимо за правилното решаване на делото. В конкретния случай не е имало такава необходимост, защото с приетата и подробно обсъдена от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза е даден отговор на въпросите, отнасящи се за обстоятелствата, относими към предмета на доказване, които са от компетентността на експертите като специалисти в посочената област. Затова, с отказа да бъде уважено направеното от защитата искане, не са нарушени предвидените в чл. 55 от НПК процесуални права на осъдения. Необходимо е да се отбележи, че достоверността на доказателствения материал не подлежи на преобсъждане от настоящата инстанция, нито същата може да ревизира вътрешното убеждение на предходните съдебни инстанции по фактите. В производство по възобновяване на наказателни дела това е допустимо само тогава, когато при формирането на вътрешното убеждение, не са спазени правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, но в случая, инстанциите по същество са обсъдили задълбочено, всестранно, обективно и точно доказателствата по делото, като са изложени съображения за изводите по достоверността им и затова оплакването с основанието за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на осъдения, са неоснователни. При приетата за установена фактическа обстановка законът е приложен правилно. От нанесените му от подсъдимия И. И. удари в областта на главата пострадалият е получил травматично разкъсване на тъпанчевата ципа на лявото ухо, в резултат на което, според експертите, слухът със същото ухо е отслабнал за период по-голям от един месец, което запълва съдържанието на медикобиологичния критерий „трайно отслабване на слуха”, представляващо средна телесна повреда по чл.129, ал.2 НК, а обстоятелството, че телесната повреда е причинена от осъдения в качеството му на полицейски орган при и по повод изпълнение на службата му, деянието законосъобразно е квалифицирано като престъпление по чл.131, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК. В случая е налице типичен случай на нанасяне на побой от полицай на гражданин /”полицейско насилие”/, в сградата на РПУ-/населено място/, при който И. е решил да „накаже” И., възприемайки го за нарушител на обществения ред, след като последният е задал въпрос за причините, по които е доведен в полицейското управление.Това поведение на полицейския служител е недопустимо. Конкретни доводи по отношение на основанието за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК в искането не са изложени, като оплакването е единствено функция от довода за допуснато нарушение на закона. В изложените рамки настоящият съдебен състав намира, че и този довод е неоснователен. Наложеното на искателя наказание е справедливо определено и съответно на степента на обществена опасност на извършеното деяние и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, оценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност и достатъчно за постигане на целите на генералната и специалната превенции по чл. 36 от НК. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че искането на осъдения И. Б. И. за отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. С оглед изложеното и с аргумент на обратното на чл. 426 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Б. И. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 64 от 24.07.2014год. по внохд № 28/2014 год. на Пернишкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.