4 Р Е Ш Е Н И Е № 29 гр.София, 07 февруари 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., І НО, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия И. касационно дело № 686 по описа за 2010 г Производството е образувано по жалба на подсъдимия В. Д. В., чрез защитата му, срещу решение на В. апелативен съд № 140 от 13.10.2010 г, по ВНОХД № 246/10, с което е потвърдена присъда № 14 от 19.05.2010 г на Окръжен съд, Добрич, по НОХД № 175/10. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 15.08.2008 г, на пътя между[населено място] и[населено място], В. област, при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 25, ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Е. Б., като след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия, с оглед на което и на основание чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година и десет месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години и десет месеца, както и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година и десет месеца. На основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати обезщетение за вреди, както следва: на Е. Б. Б. обезщетение за имуществени вреди, в размер на 5 100 лв, заедно със законните последици, и обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 70 000 лв, заедно със законните последици, и на М. Д. К. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 70 000 лв, заедно със законните последици. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Оспорва се правилността на доказателствените изводи относно виновното поведение на подсъдимия. Изтъква се, че ударът се дължи единствено на поведението на пострадалия, без да е налице принос, от страна на подсъдимия. Сочи се, че невярно е прието, че подсъдимият е допуснал нарушение по ЗДП, намиращо се в причинна връзка със съставомерните последици. С жалбата се иска да бъдат отменени постановените съдебни актове и подсъдимият да бъде оправдан, респективно, да бъдат отхвърлени предявените срещу него граждански искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят или негов представител не се явяват и не вземат становище по жалбата. Частният обвинител и граждански ищец Б. пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Частният обвинител и граждански ищец К. не участва лично в касационното производство. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци, в писмен вид, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС счете, че релевираните нарушения не са допуснати. Въззивният съд не е опорочил вътрешното си убеждение по релевантните факти, тъй като анализът на доказателствената съвкупност е направен в съответствие с процесуалните изисквания и правилата на формалната логика. Материалният закон е приложен правилно. Законосъобразно е прието съпричиняване на резултата от действията на двамата водачи при значително по-голям принос на подсъдимия, респективно, незначителен принос на пострадалия. Съществен елемент от фактическата обстановка, отчетен от съдилищата, е наличието на автомобил, спрял зад микробуса на подсъдимия, навлязъл на платното незабавно след потеглянето на подсъдимия. Пострадалият водач на мотоциклет, който преди маневрата „изпреварване” се е движил със скорост над максимално допустимата, в което се състои неговото нарушение на правилата за движение, а оттам, и неговият принос за произшествието, в процеса на изпреварване се е оказал в положение, при което не е могъл безпрепятствено да премине по лявата лента, заета от завиващия наляво микробус, нито е могъл да се върне в дясната лента, заета от потеглящия автомобил. В същото време, подсъдимият е разполагал с обективната възможност да възприеме изпреварващия го моторист и да го пропусне, след което безопасно да завие наляво. Следователно, подсъдимият е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДП, което нарушение е в причинна връзка с престъпните последици. Приносът на пострадалия се изразява в това, че, ако би се движил с максимално допустимата скорост, до пътен инцидент не би се стигнало, но в процеса на изпреварването не е разполагал с обективната възможност да избегне удара, докато подсъдимият е разполагал с такава, ако се беше уверил, че маневрата „завой наляво” не застрашава друг участник в движението. Следователно, подсъдимият е допринесъл, и то, в значителна степен, за престъпните последици, поради което няма основание да бъде изключена наказателната му отговорност. Не може да бъде уважено искането на жалбоподателя да бъде оправдаван, при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като не е налице хипотезата на осъждане за несъставомерно деяние. Правилно са решени и въпросите, касаещи гражданската отговорност / отчетено е наличието на съпричиняване /, поради което искането за отхвърляне на гражданските искове не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140 от 13.10.2010 г на Варненския апелативен съд, по ВНОХД № 246/10. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: