5 Р Е Ш Е Н И Е № 237 гр. София, 16 януари 2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря..............Мира Недева...................................и с участието на прокурора......................Тома КОМОВ..................................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 867 по описа за 2017 г. Първоинстанционното производство по делото е второ по ред. С решение № 119 от 04.05.2016г. по внохд № 490/15г. на Апелативен съд гр. Пловдив е отменена присъда № 16 от 29.09.2015г. на окръжен съд гр. Кърджали и делото е върнато на първата инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С присъда № 4 от 21.02.2017 г., постановена по нохд № 76/16 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, подсъдимите Б. Н. М. и М. П. П. са признати за виновни в това, че на 01.12.2014г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление, в съучастие - Б. М. като подбудител и помагач, а М. П. като извършител, прокарали в обръщение подправени парични знаци – 4 бр. банкноти с номинал от 50 лв., всички със сериен номер ББ 9094539, като знаели, че са подправени, поради което и на основание чл.244, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 и 4 и чл.54 от НК за Б. М. и на основание чл.244, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК за М. П. са им наложени наказания „лишаване от свобода” от по три години и десет месеца при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието. Със същата присъда е постановено изтърпяването отделно на остатък от наложено на подсъдимия Б. Н. М. наказание „лишаване от свобода” в размер на десет месеца и двадесет и два дни от което бил условно предсрочно освободен с определение № 339 от 26.06.2014г. по чнд № 722/14г. на окръжен съд гр. Варна. На основание чл.59 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимите М. и П.. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства. В тежест на подсъдимите е възложено заплащането на направените разноски по делото. По протест на прокурора и жалби на подсъдимите и техните защитници е образувано внохд № 169/17г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С решение № 138 от 27.06.2017г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда. Срещу решението на апелативния съд са подадени касационни жалби от подсъдимите Б. М. и М. П. лично, както и от защитниците им адвокати Г. Б. и Д. Х.. В жалбите на подсъдимия М. П. и защитника му адв. Х. е посочено касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, в подкрепа на което се излагат доводи, че съдилищата не са взели предвид всички смекчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства. Настоява се за намаляване на наказанието до предвидения минимален размер. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа лично от подсъдимия П. и от защитника му адв. Д. Х. със същите аргументи. В жалбата на подсъдимия Б. М. се излагат доводи за неправилна оценка на доказателствата от страна на съдебните инстанции и ограничаване на правото на защита, което следва да се отнесе към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В жалбата на адв. Б. се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква липсата на анализ на доказателствените източници от страна на въззивния съд, което според защитника е равнозначно на липса на мотиви и е довело до ограничаване на правото на защита. Алтернативно се предлага връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание. Същите аргументи се поддържат в съдебното заседание на касационната инстанция като се настоява за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни, предвид липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила. Наложените наказания намира за справедливи, като заявява, че липсват основания за смекчаването им. Предлага въззивната присъда да се остави в сила. В последната си дума подсъдимият П. моли за намаляване на наказанието, а подсъдимият М. заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадените жалби за неоснователни. По жалбите на подсъдимия Б. М. и адв. Б. Твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразило се в липса на мотиви, не може да бъде възприето. В мотивите на първоинстанционната присъда (л.6 – л.7) се изложени съображенията, поради които съдът е приел за установено авторството на деянията както за подсъдимия П., така и за подсъдимия М.. Обстоятелствата, свързани с участието на подсъдимия М. в осъществяването на престъплението са базирани основно на обясненията на подсъдимия П., дадени пред съдия на досъдебното производство и надлежно приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл.279, ал.1, т.3 от НПК. В мотивите към присъдата са изложени аргументи за кредитирането именно на тези обяснения, като кореспондиращи и с други налични по делото доказателства – намирането в портмонето на подсъдимия М. на част от холограмна лента от банкнота от 5 лв., аналогична на поставената върху неистинските банкноти, предмет на престъпление. Излагането в мотивите на фактическите обстоятелства, които първостепенният съд е приел за установени; доказателствата на които е основал изводите си относно фактите и съображенията поради които е кредитирал едни, а не е дал вяра на други от доказателствата, не сочи на нарушения на процесуалната дейност при анализа и оценката на доказателствата. Решението на въззивния съд също не страда от процесуалните пороци, за каквито се твърди в жалбата. Апелативният съд се е солидаризирал с изводите на окръжния съд от фактическа страна, поради което се е въздържал да ги преповтори, което обаче не може да се счете за процесуално нарушение. В мотивите на решението си въззивната инстанция е дала отговор на възраженията във въззивните жалби, относно твърдения за допуснати процесуални нарушения от водещите разследването, окръжната прокуратура в гр. Кърджали и първоинстанционния съд, каквито възражения са направени и в касационната жалба на подсъдимия М.. Изложените в тази насока доводи на л. 11 и л.12 от въззивното решение се споделят от касационния съд и не следва да бъдат повтаряни. Не е налице и процесуално нарушение, ограничило правото на защита на подсъдимия М. във връзка с твърденията, че други лица дали неистинските банкноти на подсъдимия П.. Това обстоятелство е заявено от подсъдимия П. в обясненията му пред първоинстанционния съд. Дадените от последния подсъдим противоречиви обяснения относно този факт са били предмет на анализ и оценка от инстанционните съдилища, които са ги преценили в съвкупност с останалия доказателствен материал и са изложили съответни аргументи на кои от обясненията са дали вяра. Както във въззивните жалби, така и в производството пред въззивния съд не са били правени искания за събиране на други доказателства. Относно релевираните в жалбата на адв. Б. касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК не са изложени никакви доводи, поради което настоящият касационен състав не може да се произнесе по тяхната основателност. По жалбите на подсъдимия М. П. и адв. Х. Единственото оплакване в двете жалби е за несправедливост на наложеното наказание. Изложените в жалбите аргументи в тази насока са идентични с посочените във въззивната жалба и на тях е бил даден отговор в мотивите на въззивното решение. Определянето на наказанието на подсъдимия П. е при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Като такива са отчетени младата му възраст, направеното признание за извършеното, малкият брой прокарани в обръщение неистински банкноти и ниската стойност на предмета на престъпление. Като отегчаващи обстоятелства са приети предходните осъждания и завишената лична обществена опасност на подсъдимия П., който осъществил престъплението около седмица след освобождаването си от затвора. Наложеното на П. наказание е под средния, предвиден за престъплението по чл.244, ал.1 от НК размер и е в съответствие с изискванията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК. В жалбата не се сочи наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не са били взети предвид от инстанционните съдилища, поради което липсват основания за намаляване на наложеното наказание на М. П.. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 138 от 27.06.2017г., постановено по внохд № 169/17г. на Пловдивски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.