Р Е Ш Е Н И Е № 111 София, 23.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова Мария Яначкова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 718 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ц. Ц. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд,ГО,ІV-Г въззивен състав, постановено на 17.03.2011г. по гр.д.№13801/2010г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Ц. Ц. искове срещу Е. И. И.,К. Г. Г.,Д. Б. Д. и Х. Д. Д. за прогласяване нищожността на сделката по н.а.№*,том *,рег.№*,н.д.№*/2001г., съставен от нотариус З. Т.,с която Е. И. и К. Г. са продали на Д. Д. ½ ид.част от апартамент №11,построен в жилищен блок в [населено място], [улица],ет.6 и за признаване по реда на чл.33,ал.2 ЗС на право на изкупуване на продадената със същата сделка част от имота. С определение №931/20.10.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за последиците от вписването на исковата молба по предявен иск с правно основание чл.33,ал.2 ЗС,ако след вписването е предявен иск за разваляне на договора, в който предявилото иска по чл.33,ал.2 ЗС лице желае да встъпи и решението,с което договорът е развален е влязло в сила преди приключване на устните състезания и постановяване на решението в производството по чл.33,ал.2 ЗС,както и за последиците на решението за разваляне на договора за правата на лицето,предявило иск по чл.33,ал.2 ЗС. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че развалянето на оспорения от него договор за покупко-продажба изключва материалната му легитимация по упражненото потестативно право,като не е обсъдил значението на действията на вписването на исковите молби и съответната им последователност. Излага съображения,че вписването на исковата молба по предявен иск по чл.33,ал.2 ЗС има оповестително действие,което придава предвидената в закона непротивопоставимост на последващи вписвания. Поддържа,че въззивният съд е дал неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.114,б.”в”,изр.2 във вр. с чл.112,б.”з” ЗС и неправилно е приел,че разпоредбата на чл.88,ал.2 ЗЗД не се отнася за предявената и вписана искова молба с иск по чл.33,ал.2 ЗС. Излага също и съображения, че неправилно въззивният съд е приел,че в случая целта на иска по чл.33, ал.2 ЗС е постигната чрез развалянето на договора. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това бъде уважен предявеният от него иск с правно основание чл.33,ал.2 ЗС като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответниците по касационна жалба К. Г. Й., Е. И. И.,Д. Б. Д. и Х. Д. Д. изразяват становище,че касационната жалба е неоснователна по съображения,изложени в представени в о.з. писмени бележки. Претендират заплащане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: За да достигне до извода,че предявеният от М. Ц. Ц. по реда на чл.33,ал.2 ЗС иск за изкупуване на 3/8 ид.части от апартамент №11, построен в жилищен блок в [населено място], [улица] неоснователен, въззивният съд е приел, че с решение по гр.д.№12731/2002г. на СРС,ГО,29 състав договорът,сключен на 08.03.2001г. по н.а.№*,том *,н.д.№*/2001г. е развален на основание чл.87,ал.3 ЗЗД,влязло в сила на 02.06.2003г.,което изключва материалната легитимация на М. Ц. Ц. по упражненото от него по реда на чл.33,ал.2 ЗС потестативно право. Прието е,че с развалянето на договора по съдебен ред отпадат с обратна сила правните последици,породени със сключването му по аргумент от чл.88,ал.1 ЗЗД вече не съществува продажбеното правоотношение,в което М. Ц. Ц. иска да замести купувача. Прието е,че влязлото в сила конститутивно решение по гр.д.№12731/2002г. на СРС,29 състав е с основно значение за настоящия спор, тъй като развалянето на договора изключва възможността съсобственикът да замести продавача в несъществуващо /отпаднало с обратна сила/ продажбено правоотношение. За неоснователен е приет доводът,основан на действието на вписването на исковата молба по настоящето дело,тъй като конститутивното действие на влязлото в сила решение по чл.87,ал.3 ЗЗД не осъществява придобивно основание по смисъла на чл.114,б.”в” вр. с чл.112,б.”з”,изр. 2 ЗС,а извежда следващата от съдържанието на съдебно установеното потестативно право промяна в отношенията между страните по разваления договор. Прието е също така,че неоснователността на предявения иск обективно не засяга правата на ищеца,тъй като с развалянето на договора за покупко-продажба по н.а.№*/2001г. с обратна сила отпадат придобитите вещни права на Д. и Х. Д. и целта на чл.33,ал.2 ЗС да не се натрапи друг съсобственик,нов участник в съсобствеността, е постигната. За ирелевантно е прието и обстоятелството,че с влязло в сила решение №603/01.12.2009г. по гр.д.№287/2009г. на ВКС е признато правото на М. Ц. да замести К. Г. /единия от продавачите по н.а.№*/2001г./ в предходен договор за продажба по н.а.№*/19.08.1998г.,с който Е. И. продава ½ ид.част от имота. По въпроса за последиците от вписването на исковата молба по предявен иск с правно основание чл.33,ал.2 ЗС,ако след вписването е предявен иск за разваляне на договора,в който предявилото иска по чл.33,ал.2 ЗС лице желае да встъпи и решението,с което договорът е развален, е влязло в сила преди приключване на устните състезания и постановяване на решението в производството по чл.33,ал.2 ЗС,както и за последиците на решението за разваляне на договора за правата на лицето,предявило иск по чл.33,ал.2 ЗС в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата. В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1927/02.02.1999г. по гр.д.№2460/1997г. на ІV ГО на ВКС е прието,че развалянето на договора за прехвърляне на собствеността на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане има обратно действие,но то е непротивопоставимо на купувача на имота по обявен за окончателен предварителен договор за продажба,ако вписването на исковата молба по иска по чл.19,ал.3 ЗЗД предхожда по време вписването на исковата молба по иска за разваляне на договора,т.е. действието на решението,с което е развален договор за прехвърляне на недвижим имот е приравнено на последващо прехвърляне на собствеността. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираното решение на ВКС и в обжалваното решение по поставения въпрос,на основание чл.291 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №1441/17.03.2011г., постановено от СГС,ГО,ІV-Г въззивен състав по гр.д.№13801/2010г. като съображенията за това са следните: Вписването на исковата молба брани ищеца от правните последици на извършените от ответника последващи разпоредителни сделки с имота, като обвързва последващите приобретатели със силата на пресъдено нещо на решението. Извършените след вписването на исковата молба правни действия,които не съставляват действия на разпореждане с имота,предмет на правния спор,обаче не губят правните си последици по причина,че са настъпили след вписване на исковата молба. Те следва да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението. Още повече ако производството по делото е било спряно до приключване на последващ вписването на исковата молба правен спор,касаещ наличието на предпоставките за уважаване на претенцията по вече вписаната искова молба. Законът обвързва със силата на пресъдено нещо на решението, постановено въз основа на вписаната искова молба,само последващия приобретател на вещни права върху имота,т.е. лицето,което придобива собствеността след вписване на исковата молба /арг. от чл.121 ГПК/отм./ аналогичен на чл.226 от сега действащия ГПК и чл.114 ЗС,която изрично установява непротивопоставимост само на последващото придобиване на права/. Действието на разпореждане с право на собственост върху недвижим имот има за последица преминаването на това право в патримониума на лице,което преди извършването на действието не го е притежавало,т.е. последващо придобиване на правото от друго лице. Решението,с което един договор е развален,не представлява действие на разпореждане с правото на собственост. Правните последици на същото са свързани с преустановяване действието на вече възникнала облигационна връзка, която е имала за последица прехвърляне право на собственост,т.е. заличава се едно действие на разпореждане и то с обратна сила съгласно чл.88,ал.1 ЗЗД. С обратна сила отпада придобиването на вещни права и за собственик на имота се счита прехвърлителят по разваления договор,т.е. лицето,което е притежавало собствеността преди сключването му и това лице се счита като да е било собственик на имота и в периода между сключването и развалянето на договора. Изрично разпоредбата на чл.88,ал.2 ЗЗД предвижда непротивопоставимост на развалянето само на права,придобити от трети лица преди вписване на исковата молба,имайки предвид придобиване на вещни права върху имота, но не и придобиване на потестативни права, които към момента на влизане в сила на решението за разваляне на договора все още не са били реализирани. Потестативното право може да даде възможност за настъпване на последваща промяна в принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, но само по себе си няма за пряка и непосредствена последица такава промяна. Едва с настъпването на промяната се придобива и вещното право. И ако потестативното право е упражнено чрез предявяване на иск,вкл. по реда на чл.33,ал.2 ЗС,вещното право се придобива от момента на влизане на решението в сила,от който момент ищецът се счита за собственик на съответната идеална част от имота. Ако развалянето на договора,с който е извършено прехвърляне на идеалната част,предмет на претенцията по чл.33,ал.2 ЗС е настъпило преди влизане в сила на решението,признаващо правото на изкупуване, разпоредбата на чл.88,ал.2 ЗЗД не намира приложение. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. Със същото е дадена правилна квалификация на осъществилите се факти и правилно е приложен материалният закон /чл.33,ал.2 ЗС,чл.114 ЗС и чл.88,ал.1 и ал.2 ЗЗД/. Правото на изкупуване на дял от съсобствен имот по реда на чл.33,ал.2 ЗС може да бъде успешно упражнено само докато съществува облигационната връзка,в която съсобственикът желае да встъпи, замествайки купувача на съответната идеална част от имота. Ако договорът,в който съсобственикът желае да встъпи,бъде развален по съдебен ред,правните последици от сключването му отпадат с обратна сила /арг. от чл.88,ал.1 ЗЗД/,продажбеното правоотношение, даващо право на изкупуване,вече не съществува,което,както правилно е приел въззивният съд,изключва възможността съсобственикът да замести купувача. В случая решението,с което сключеният на 08.03.2001г. /н.а.№*,том *,рег.№*,н.д.№*/2001г./ договор за продажба е развален е влязло в сила преди приключване устните състезания в производството по предявения от М. Ц. Ц. иск с правно основание чл.33,ал.2 ЗС,поради което правилно е прието,че към момента на постановяване на решението вече не съществува възможност за заместване на купувача по този договор. Неоснователни са оплакванията на касатора,че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбите на чл.114,б.”в” ЗС и чл.112,б.”з” ЗС и не е преценил правилно последователността на извършените вписвания. Както вече беше отбелязано,тези разпоредби обвързват действието на вписването с последващо прехвърляне на вещни права. Както правилно е прието в обжалваното решение обаче конститутивното действие на влязлото в сила решение по чл.87,ал.3 ЗЗД не осъществява придобивно основание по смисъла на чл.114,б.”в” вр. с чл.112,б.”з”,изр. 2 ЗС,тъй като правото на собственост не преминава в патримониума на лице,което да не го е притежавало преди сключването на договора. Правото на изкупуване възниква с оглед извършено от другия съсобственик разпореждане с притежаваната от него идеална част от имота в полза на трето лице и дава възможност на неразпоредилия се с дела си съсобственик да изкупи разпоредената част до момента,в който тя се намира в патримониума на купувача. Само извършени след вписването на исковата молба по чл.33,ал.2 ЗС последващи прехвърлителни сделки,представляващи действие на разпореждане,извършено от купувача в полза на трети лица,са непротивопоставими на ищеца и не препятстват осъществяването на правото му да изкупи разпоредения дял,вкл. и ако купувачът прехвърли собствеността обратно на другия съсобственик,тъй като в такава хипотеза правото на собственост,веднъж придобито и притежавано от купувача, преминава в патримониума на първоначално разпоредилия се с него съсобственик,т.е. осъществява се прехвърляне на права. Ако обаче договорът бъде развален с влязло в сила съдебно решение,правото на собственост се връща в патримониума на продавача и по този начин отпада с обратна сила възможността за изкупуване на този дял от съсобствения имот. При разваляне на договора и отпадане с обратна сила на вещните му последици уважаването на иск с правно основание чл.33,ал.2 ЗС би довело до встъпване в правата на продавача по договора /а не на купувача/,каквато цел тази разпоредба няма. Изводите на въззивния съд за неоснователността на предявената по реда на чл.33,ал.2 ЗС претенция са правилни,поради което по реда на чл.293, ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответниците по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 4200лв.,представляваща направените по делото разноски съобразно представения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, ГО,ІV-ти “Г”” въззивен състав,постановено на 17.03.2011г. по гр.д.№13801/2010г. ОСЪЖДА М. Ц. Ц. на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплати на К. Г. Й.,Е. И. И., Д. Б. Д. и Х. Д. Д. сумата 4200лв. /четири хиляди и двеста лева/,представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: