Р Е Ш Е Н И Е № 53 гр.София, 19.02.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора Раева като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1324/ 2012 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1294/ 03.12.2012 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1324/ 2012 г. по жалба на К. за у. на и., п. от п. д. (К., с правоприемник К. за о. на н. п. и. - *****), e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 356 от 18.02.2012 г. по гр.д.№ 497/ 2011 г. С него е отхвърлено искането на КОНПИ за отнемане от И. М. И. на 50 дружествени дяла, притежавани от него в [фирма] и на 5 000 лв, придобити на 07.11.2002 г. от продажбата на 500 дружествени дяла в [фирма]. Отхвърлено е и искането за отнемане от И. М. И. и Т. Т. И. – И. на притежавани при условията на съпружеска имуществена общност (СИО) недвижим имот – земя и сгради, находящи се в [населено място], [улица] на сумите, съставляващи продажна цена на отчуждени преди образуване на производството моторни превозни средства (МПС) – 500 лв за Ф. Е. с рег. [рег.номер на МПС] , 350 лв за Т. Р. с рег. [рег.номер на МПС] , 500 лв за Ф. П. с рег. [рег.номер на МПС] , 200 лв за А. А6 с рег. [рег.номер на МПС] , 500 лв за М. *** с рег. [рег.номер на МПС] , 800 лв за О. О. с рег. [рег.номер на МПС] , 500 лв за Б. ***ТД с рег. [рег.номер на МПС] , 300 лв за Ф. М. с рег. [рег.номер на МПС] , 350 лв за О. О. с рег. [рег.номер на МПС] , 500 лв за О. О. с рег. [рег.номер на МПС] . Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос подлежи ли на обследване имуществото на лицата, срещу които е предявена претенция за отнемане на имущество по ЗОПДИППД (отм.), придобито преди извършване на престъплението, за което са осъдени с влязла в сила присъда. Положителният отговор вече е утвърден в практиката на ВКС, включително обвързваща такава по чл.291 от ГПК. В решение на ВКС, ІІІ г.о.,№ 255/ 02.11.2012 г. по гр.д.№ 1268/ 2011 г. (срв. и цитираната в него практика) е прието, че предпоставките за уважаване на иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл.3 ал.1 от закона и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е свързано с престъпна дейност. Може да се установи или основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето в срока по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.), с оглед конкретните обстоятелства. Във всеки отделен случай трябва да се изхожда от установената престъпна дейност и конкретните твърдения за връзката й с придобитото имущество, но не е необходимо това да е конкретно дейността, която е предмет на присъда (решение на ВКС, ІV г.о.,№ 231/ 11.07.2012 г. по гр.д.№ 848/ 2011 г.). Ето защо следва да се приеме, че при предявена претенция за отнемане на имущество по ЗОПДИППД (отм.) подлежи на обследване и отнемане и имуществото, придобито преди извършване на престъплението, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда. Предвид този отговор на въпроса, по който обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. Въззивният съд е приел, че за да се постанови отнемане на придобито от ответниците имущество, следва да е налице връзка между престъпната дейност, установена с присъда, и придобиването. Посочил е още, че наличието на такава връзка е изключено по отношение на имущество, придобито преди датата на престъплението, посочена във влязлата в сила присъда. Както става ясно от изложеното по-горе, в обвързващата практика на ВКС е дадено противоположно разрешение по същия въпрос, защото не се изисква връзка между конкретното престъпление, за което лицето е осъдено, и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска. Направеният в обратния смисъл извод от въззивния съд е взет в нарушение на закона – касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. Обжалваното решение следва да се отмени и тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. По делото е установено, че ответниците И. и Т. И. са сключили граждански брак през 1993 г., имат едно дете, родено през същата година. След сключване на брака живели в общо домакинство с майката и бащата на ответницата в продължение на 11 години. През 2007 г. срещу ответника И. И. било повдигнато обвинение за извършено в периода ноември – декември 2006 г. престъпление по чл.209 ал.1 НК – за измама с причиняване на имотна вреда в размер 10 080 лв. С влязла в сила присъда той е признат за виновен в извършването на това престъпление (то е визирано в разпоредбата на чл.3 ал.1 ЗОПДИППД - отм.). В периода от 1997 г. до 2006 г. И. И. и съпругата му Т. И. са придобили при условията на СИО 11 моторни превозни средства, които впоследствие са отчуждили. От свидетелските показания на св.Ш. (майка на ответницата И.) става ясно, че покупката на един от тези автомобили – А. А 6, закупен през 2003 г., е била финансирана с нейни и на съпруга й (бащата на ответницата) пари. Освен това свидетелката съобщава, че впоследствие продали този автомобил и получената сума отново дали на ответника И. за закупуването на МПС Р. Е.. Съдът кредитира свидетелските показания, макар да са дадени от заинтересован свидетел, защото те се подкрепят от факта, че посочените два автомобила, макар придобити на името на ответника, впоследствие действително са били прехвърлени на родителите на ответницата и регистрирани на тяхно име. Поради това съдът не приема разходите за покупка на тези МПС като разходи на ответниците, нито счита приходите от продажбата им за приходи на ответниците. За останалите 9 броя МПС няма спор, че са придобити от И. И. и съпругата му и отчуждени възмездно впоследствие. По посочена в договорите за придобиване и за отчуждаване на тези 9 МПС цена, разходите за придобиване са от 58,43 месечни минимални работни заплати (ММРЗ), а полученият приход от продажбата им възлиза на 44,84 ММРЗ. Ако се има предвид пазарната стойност на автомобилите, тя възлиза на 454,10 ММРЗ (към момента на покупката им), съответно 232,62 ММРЗ (към момента на отчуждаването). Съдът възприема за меродавна пазарната стойност на МПС. Ноторно известно е, че сделките с МПС не се оформят по действителната продажна цена с цел спестяване данъци и такси. Че това е така и в случая е очевидно, тъй като разликата между действителните стойности на МПС и обявената цена за покупка/отчуждаване е близо 10 пъти. Както сочи в показанията си св.Е. Ш., тя е дала на ответника И. М. 10 000 лв да закупи лек автомобил А. А 6, който той е внесъл на свое име и след това й е прехвърлил с договор. В този договор обаче е посочена цена не 10 000 лв, а 200 лв. Това е в подкрепа на факта, че в договорите за придобиване и отчуждаване на МПС не е посочена действителната продажна цена и при преценка на приходите и разходите на ответниците, свързани с тези сделки, съдът взема предвид пазарната стойност на МПС. И в двата варианта обаче разликата между разхода за придобиване на МПС и прихода при отчуждаването им е отрицателна величина, така че неоснователно ответниците твърдят, че са продавали МПС с печалба. През 1997 г. св.М. И. и ответника И. И. сключили във формата на нотариален акт договор за покупко-продажба на недвижим имот. Според текста на документа, свидетелят продава на ответника собствения си недвижим имот – апартамент № * в жилищна сграда на [улица] [населено място], на трети етаж, за сумата 10 000 000 (неденоминирани) лева. В качеството на свидетел по делото М. И. е заявил, че всъщност не е получавал продажната цена по договора, а сключването на сделката е мотивирано от обстоятелството, че се е очаквало покачване на данъчните оценки. Съдът кредитира свидетелските показания, макар да са дадени от заинтересовано лице, тъй като ноторно известно е обстоятелството, че именно през 1997 г. в цялата страна бяха извършени значителен брой сделки с недвижими имоти между роднини по права линия, именно предвид предстоящото повишаване на данъчните оценки. Освен това житейски оправдано е съобщеното от свидетеля, че той не би взел пари за продажбата от сина си. Поради това продажната цена, посочена в нотариалния акт, не трябва да бъде взета предвид като разход на ответниците. През 2002 г. ответникът И. И. е регистрирал дружество с ограничена отговорност под фирма [фирма] с капитал 5 000 лв. Разходите за капитала са 102,67 ММРЗ. През 2007 г. е регистрирал друго дружество с ограничена отговорност с фирма „П. Е., като разходите за капитал на дружеството са 27,78 броя ММРЗ. През 2005 г. И. И. закупил с нотариален акт от свидетеля В. П. недвижим имот – дворно място на [улица] [населено място]. Посочената в нотариалния акт цена е 30 000 лв, но за продажбата е съставен и предварителен договор, според който имота ще бъде продаден за 42 000 лв. В качеството на свидетел В. П. е заявил пред съда, че от момента на сключване на предварителния договор до момента на оформянето на нотариалния акт се е съгласил с намаление на продажната цена. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, защото те са житейски нелогични и защото по делото е установено, че пазарната цена на имота е над 50 000 лв към момента на продажбата. Няма разумно обяснение свидетелят да се е съгласил да продаде имота си на цена близо два пъти по-ниска от пазарната. Той не се намира с ответника в отношения, които да предполагат намерение за надаряването му. Освен това за заплащане на продажната цена И. И. е получил кредит в размер 30 000 лв, очевидно това е и цената, по-малка от която не би могло да бъде посочена в нотариалния акт. Ноторно известно е обаче, че в официалния документ практиката е да се посочи минимално възможната цена, с оглед най-нисък размер на дължимите данъци и такси. Това обстоятелство, обсъдено наред с текста на предварителния договор, пазарната стойност на имота и липсата на данни за дарствено намерение у продавача, мотивират съда да приеме, че действителната продажна цена на имота е 42 000 лв, или разходите на ответника за придобиването му възлизат на 280 ММРЗ. След покупката на този имот ответникът е извършил в него редица подобрения. От показанията на свидетелите С., А. и Ш. се установява, че с изключение на изолацията, останалите подобрения били извършени с личен труд на ответника И. и роднините му. Съдът кредитира показанията като логични и взаимно допълващи се, неопровергани от други доказателства по делото. При това положение разходите на ответника за подобренията са само тези за материали, а заплащане на труд – само за изолация и дограма. Те възлизат на 93,95 ММРЗ. Ответникът И. И. е пътувал до Германия двукратно през 2003 г. и еднократно до Испания през 2007 г. като е разходвал суми, еквивалентни на 45,48 ММРЗ. Издръжката на семейството на ответниците от 1988 г. до 2007 г. по данни на НСИ възлиза на 997,50 ММРЗ. Според св.Ш. 11 години след сватбата младото семейство е живяло в едно домакинство в тях и не е имало никакви разходи. Тъй като свидетелските показания не се опровергават, а и са житейски логични, съдът им дава вяра и приема, че следва да се приспаднат разходите за храна, жилище, домашно обзавеждане, електроенергия за битови нужди, поща и транспорт, данъци, такси и домашно стопанство. Освен това периодът преди 1993 г. не интересува съда, доколкото нито доходите, нито разходите на ответниците преди брака могат да стоят във връзка с придобитото от тях при условията на СИО имущество. При това положение за разходи за издръжка за период 1993 – 2007 г. на ответниците са били нужни 303,85 ММРЗ, съгласно заключение на в.л.Х. от 25.06.2009 г. В изследвания период ответниците са платили данъци и такси в размер 9,13 ММРЗ и са направили 804,05 ММРЗ разходи за погасяване на задължения към кредитни институции Или общо за периода от 1988 г. до 2007 г. ответниците са разходвали 2 121,01 ММРЗ. За същия период са установени следните приходи на ответниците: За сватбата двамата съпрузи са получили в дарение 20 000 лв или 16,67 ММРЗ. През 1993 г. и 1994 г. ответницата Т. И. е получила еднократна помощ за раждане на дете и обезщетение за гледане на дете равностойни на 13 ММРЗ. В периода 1993 – 2007 г. ответниците са имали доходи от труд в размер 69,09 ММРЗ, а от продажба на горепосочените 9 броя МПС са реализирани приходи от 232,62 ММРЗ. От продажба на дружествени дялове през 2002 г. И. И. е реализирал приход, съответстващ на 50 ММРЗ. В периода 2002 г. – 2006 г. И. И. е получил по банков път от сестра си (св.Л.) суми равняващи се на 41,34 ММРЗ. Същата свидетелка е заявила пред съда, че това е възнаградително дарение заради грижите, който брат й е полагал за майка им, поради което сумите съставляват законен източник на доход. Свидетелката е съобщила още, че в периода 2004 – 2007 г. е дала на брат си и 17 000 евро на ръка. На тези показания съдът не дава вяра, те не са логични и не кореспондират с останалите доказателства по делото. Свидетелката и съпругът й са отишли в Испания през 2001 г., работят във ферма за прасета. Свидетелката съобщава, че тя и съпругът й получават приблизително равни възнаграждения, а за нея по делото е приет документ, който установява, че за периода 2006 г. – 2009 г. е получавала малко над 1 000 евро месечно. За страна със стандарт на живот като Испания тази сума не е голяма. Самата свидетелка заявява пред съда, че през 2006 г. е взела кредит 6 000 евро, после теглила кредити от 5 000 евро и 10 000 евро. Няма житейска логика свидетелката да е успяла да спести 20 000 евро, които да подари на брат си и същевременно да има необходимост да взема заеми. Поради това, а и отчитайки родствената връзка на свидетелката с ответниците, показанията й не следва да бъдат кредитирани и съдът не приема за установено тя да е подарила на И. И. 17 000 евро. От 1998 г. до 2007 г. ответниците са получили от кредитни институции заемни средства в размер 1 275,44 ММРЗ, или общо за процесния период те имат източници на доход, равняващ се на 1 698,16 ММРЗ. Без значение за делото е обстоятелството, дали през декември 2007 г. св.Т. (брат на ответницата) е дал на сестра си 5 000 лв за уреждане на имотни отношения между тях. След ноември 2007 г. ответниците не са придобивали имущество, чието отнемане да се претендира по делото, така че какви приходи след този месец имат те, се явява без значение за спора. Поради това е безпредметно и обсъждането на достоверността на показанията на св.Т.. Не следва да се включва като доход на ответниците сумата 3 500 евро, за която е представено бордеро от 27.03.2007 г. на ** „А. Б.” – М.. Не е ясно основанието за получаване на тази сума, неин наредител е лицето М. В. И., чиято връзка с ответниците не е установена. Не е установено и основанието на превода, той би могъл да е законен източник на доход, ако парите са преведени като дарение, но за сключването на такъв договор няма данни по делото. В крайна сметка съпоставката на доказаните разходи и приходи на ответниците за проверявания период показва, че разходите надвишават с 422,85 ММРЗ приходите, т.е. не се установява за тези суми да има законен източник на доход. При тези данни искът е основателен. Вещите (съответно паричната равностойност на отчуждените) и дружествените дялове, чието отнемане в полза на държавата се иска от КОНПИ, са придобити от И. И. и съпругата му в проверявания период. И. е осъден за извършени престъпления по чл.3 ал.1 ЗОПДИППД (отм.). С оглед характера на престъпната дейност, липсата на данни за постоянен източник на доходи от ответниците, надхвърлящи жизнения минимум и съпоставката на доходите и разходите по години, може да се направи основателно предположение, че част от това имущество е придобито от престъпна дейност. Следователно налице са всички предпоставки, визирани в чл.4 от ЗОПДИППД (отм.), за отнемане на тази част от имуществото в полза на държавата. Неоснователни са доводите на ответниците, че може да бъде отнемано само имущество, придобито със средства, набавени от установена с влязла в сила присъда престъпна дейност. Както съдът посочи в отговор на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, законът предвижда отнемане на имущество, придобито в резултат на престъпна дейност, но не конкретно от престъплението по чл.3 ал.1 ЗОПДИППД (отм.), за което ответникът е осъден. Когато данните по делото дават възможност да се направи основателно предположение, че и преди осъждането на ответника той е придобил имущество със средства, произхождащи от престъпна дейност, те подлежат на отнемане в полза на държавата. В конкретния случай такова предположение съдът намери, че е може да бъде направено, тъй като нито към един момент на придобиване на имущество от ответниците не се установи те да са имали законен източник на доход, надхвърлящ разходите им. Неоснователно ответниците поддържат, че с оглед разпоредбата на пар.5 ал.2 ПЗР ЗОПДИППД (отм.) подлежи на обследване имущественото им състояние само за период от 5 години преди влизане на закона в сила. Посочената разпоредба ограничава единствено срокът, в който съответните органи са административно задължени да уведомят К. за влезлите в сила присъди и не може да се тълкува в смисъла, предложен от ответниците. Проверяваният период може да бъде и по-дълъг, като това е в интерес и на проверяваните лица – защото се изследват доходи, които те може да са кумулирали в продължителен период от време. Във всеки случай съдът е този, който определя кой е релевантния проверяван период, в случая това е периодът след брака между страните, в рамките на който има смисъл да се проследи имущественото им състояние. Неоснователно е и твърдението на ответниците, че са придобили недвижимите имоти със заемни средства от банка, т.е. че имат законен източник на доход за тези имоти. Получените от тях заеми не са достатъчни, за да покрият стойността на придобитото имущество. Освен това съобразно установената практика (решение на ВКС, ІV г.о. № 231/ 11.07.2012 г. по гр.д.№ 848/ 2011 г.), закупуването на недвижим имоти със суми, получени като кредит от банкови институции, не означава във всеки случай придобиване с доход от законен източник. Ако страната не разполага с доказателства за законен доход, от който е плащала анюитетните вноски по кредитите, и в този случай имуществото може да бъде третирано като придобито от престъпна дейност, ако са налице и останалите предвидени в закона предпоставки. Неоснователно е и възражението срещу изчисляването на доходите на ответниците чрез приравняването им към ММРЗ към момента на реализирането им. Както ВКС приема в практиката си по чл.290 ГПК (решение № 56/ 28.05.2012 г. по гр.д.№ 1601/ 2010 г., ІV г.о.), преизчисляването на доходите и разходите в ММРЗ може да бъде подходящо средство за обективно изследване на имотното състояние на проверяваните лица. Твърдението, че имотното състояние на ответниците не е проследено по години, не отговаря на истината. Това е направено в допълнителните заключения на в.л.Х. (л.795, л.804 т.ІІІ от първоинстанционното производство) и анализът на данните в тях (включително данните за рефинансиране на кредити), не показва наличие на законен източник на доход, достатъчен за придобиване на имуществото, чието отнемане се претендира в производството. Видно от изложеното, не е налице законен източник на доход за придобиването на 50 дяла в капитала на [фирма], на недвижимия имот на [улица] [населено място], на О. О. с рег. [рег.номер на МПС] , на Б. ***ТД с рег. [рег.номер на МПС] , на Ф. М. с рег. [рег.номер на МПС] , на О. О. с рег. [рег.номер на МПС] , на О. О. с рег. [рег.номер на МПС] , на Ф. Е. с рег. [рег.номер на МПС] . За МПС А. А6 с рег. [рег.номер на МПС] и Р. Е. с рег. [рег.номер на МПС] се установи, че са закупени със средства, дадени от родителите на ответницата, а останалите МПС (закупени до 2002 г. включително) са придобити в такъв период от време, който изключва възможността да се направи обосновано предположение, че са придобити със средства от престъпна дейност. Същото важи и за разходите, направени за придобиване на 50 дяла в капитала на [фирма], поради което не следва да се уважава искането за отнемане на сумата, получена като продажна цена при отчуждаване на тези дялове. В полза на държавата следва да се отнеме изрично посоченото по-горе имущество или равностойността му. Що се касае до втората алтернатива, КОНПИ претендира единствено стойността на отчуждените МПС, посочена в договорите за прехвърлянето им (отхвърлянето на претенцията за по-високите стойности с първоинстанционното решение не е обжалвано) и само в рамките на искането й може да има произнасяне. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решението на Софийски апелативен съд № 356 от 18.02.2012 г. по гр.д.№ 497/ 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТНЕМА в полза на държавата от И. М. И., Е. [ЕГН], [населено място], [улица] Т. Т. И. – И., Е. [ЕГН], същия адрес, на основание чл.10 вр. чл.4 ал.1 ЗОПДИППД (отм.) следното имущество, притежавано от двамата при условията на съпружеска имуществена общност: имот планоснимачен номер **** отреден за У. V (пет), с площ 486 (четиристотин осемдесет и шест) кв.м., кв.41 (четиридесет и едно) по регулационния план на [населено място], находящ се на [улица], заедно с построените в него масивна жилищна сграда, масивна лятна кухня и полумасивен гараж, при съседи на парцела: от две страни – улица, К. П., Г. Г., закупен с нотариален акт № **/ 06.04.200* г., т.*, рег.№ ****, н.д.№ 405/ 2005 г., съставляващ по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-29/ 05.04.2006 г., поземлен имот с идентификатор *****.**.***, находящ се в [населено място], [улица], с начин на трайно ползване „ниско застрояване”, с площ 491 кв.м., при съседи ПИ *****.**.***, *****.**.***, ********.***, ведно с построените в същия имот сграда с идентификатор *****.**.***.*, със застроена площ 76 кв.м., с предназначение жилищна еднофамилна сграда на един етаж; сграда с идентификатор *****.**.***.*, със застроена площ 23 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда на един етаж. ОТНЕМА от И. М. И. и Т. Т. И. – И., като на основание чл.10 вр. чл.4 ал.2 ЗОПДИППД (отм.) ги ОСЪЖДА да заплатят на държавата сумите 500 лв (петстотин лева), получени от продажбата на лек автомобил Ф. Е. с рег. [рег.номер на МПС] , 800 лв (осемстотин лева) получени от продажбата на лек автомобил О. О. с рег. [рег.номер на МПС] , 500 лв (петстотин лева) получени от продажбата на лек автомобил Б. ***ТД с рег. [рег.номер на МПС] , 300 лв (триста лева) получени от продажбата на лек автомобил Ф. М. с рег. [рег.номер на МПС] , 350 лв (триста и петдесет лева) получени от продажбата на лек автомобил О. О. с рег. [рег.номер на МПС] и 500 лв (петстотин лева) получени от продажбата на лек автомобил О. О. с рег. [рег.номер на МПС] . ОТНЕМА в полза на държавата от И. М. И., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], на основание чл.4 ал.1 ЗОПДИППД (отм.) 50 (петдесет) дружествени дяла от капитала на [фирма], Е.[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с равностойност 5 000 лв. ОТХВЪРЛЯ искането на К. за о. на н. п. и. против И. М. И. и Т. Т. И. – И. за отнемане в полза на държавата на 350 лв получени от продажбата на лек автомобил Т. Р. с рег. [рег.номер на МПС] , 200 лв получени от продажбата на лек автомобил А. А6 с рег. [рег.номер на МПС] , 500 лв получени от продажбата на лек автомобил Ф. П. с рег. [рег.номер на МПС] и 500 лв получени от продажбата на автомобил М. *** с рег. [рег.номер на МПС] . ОТХВЪРЛЯ искането на К. з. о. н. н. п. и. против И. М. И. за отнемане в полза на държавата на сумата 5 000 лв, получена при отчуждаване на 50 дружествени дяла от [фирма], Е.[ЕИК]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: