Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №.420   гр. София, 15 октомври 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и девета година, в състав:                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА       ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                              ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                           при  секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ    изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №424/2009 година   Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец Л. Г. Б. срещу решение №68/19.05.2009 година на Апелативен съд-Велико Търново, постановено по ВНОХД №70/2009г. по описа на съда, с което е изменена първоинстанционната присъда на Плевенски окръжен съд от 19.01.2009година по НОХД№3/2008г. В депозираната касационна жалба се декларира нарушение на съдопроизводствените правила, несъблюдаване на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, и на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Очертаната позиция се обосновава с фрагментарни доводи за несъответност на индивидуализираната наказателна санкция на тежестта на извършените престъпления и с бланкетни възражения за игнориране на претърпените от пострадалото лице болки и страдания, и на продължителността на проведеното лечение при диференциране на гражданската отговорност. Предлага се правоприлагане разпоредбата на чл.354, ал.1, т.3НПК и ревизия на атакувания съдебен акт в санкционната и гражданско-осъдителна част. В съдебно заседание на 13.10.2009 година частният обвинител и граждански ищец Б. , и неговият п. , надлежно уведомени не се явяват пред касационната инстанция. Същите не сочат аргументи, подкрепящи релевираните в жалбата основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК и допълнителни съображения за процесуална необходимост от увеличаване на размера на определеното наказание и на присъдените обезщетения. В настоящото производство не участвува лично и подсъдимият В, редовно призован. Процесуалният представител на подсъдимото лице, охранявайки неговите права и законни интереси, пледира за неоснователност на подадената касационна жалба . Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК , за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №7 от 19.01.2009 година, постановена по НОХД№3/2008г. , Плевенски окръжен съд е признал В. К. М. за виновен в извършени на 03.06.2007 година множество престъпления по чл.142а, ал.1НК и чл.129, ал.2, вр.ал.1НК, и при условията на чл.23, ал.1НК го осъдил на ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66НК отложил с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. Със същия съдебен акт в съответствие с разпоредбите на чл.45 и чл.52 ЗЗД, първостепенният съд е ангажирал и гражданската отговорност на подсъдимото лице за сумите от 500/петстотин/ лева, възмездяващи неимуществените вредни последици от престъпното посегателство по чл.142а, ал.1НК и 2500/две хиляди и петстотин/ лева, представляващи обезщетение за претърпените болки и страдания при непозволеното увреждане от престъпното деяние по чл.129НК, като отхвърлил гражданските искове до пълния им предявен размер, поради неоснователност и недоказаност. С обжалваното въззивно решение от 19.05.2009година, Апелативен съд-Велико Търново е изменил първоинстанционната присъда в гражданско-правната част, като увеличил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението по чл.129НК на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева. Установеният регламент на настоящото съдебно производство обосновава заключение, че депозираната касационна жалба на Л. Б. срещу решение №68/19.05.2009 година на Великотърновски АС, в частта относно релевираните бланкетни оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, индициращи на формално упражнени процесуални права е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в чл.346-чл.355 НПК правни норми обосновават заключение за очертани предели на касационната проверка, лимитирани от определените процесуални субекти, чрез посочване на атакуваната част на влезлия в сила съдебен акт, основанията и данните които ги подкрепят. Дерогирането на визираните предписания мотивира обективна невъзможност за касационната инстанция да изпълни възложените й от разпоредбата на чл.354НПК, права и задължения, и да реализира компетентността, с която е оторизирана. В конкретния казус частният обвинител Б. и неговият процесуален представител са пренебрегнали законовите изисквания да посочат ангажираните касационни основания, регламентирани в чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и аргументи, обезпечаващи претенцията за наличие на същите, и да ги материализират по предвидения ред в подадената жалба или с последващи писмени допълнения и уточнения в съдебно заседание. Това препятствува осъществяване на процесуални действия на основание чл.348, ал.1, т.1 и 2НПК в рамките на касационното производство и предопределя служебна проверка от настоящата инстанция, недопустима съгласно действуващото законодателство. По изложените съображения и в пределите на възложения от закона и ограничен от съдържанието на депозираната жалба инстанционен съдебен контрол, ВКС разгледа само предявените фрагментарни доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и очертаните възражения за прекомерна заниженост на присъдените на пострадалото лице обезщетения за неимуществени вреди, като формира вътрешно убеждение за тяхната неоснователност. При диференциране на наказателната отговорност въззивната инстанция е преценила задълбочено тежестта на инкриминираните престъпления съобразно индивидуализиращите ги характеристики. С юридически усет е интерпретиран механизма на престъпните деяния по чл.142а, ал.1НК и чл.129, ал.2НК, обективиран в конкретиката на извършените неправомерни действия и използуваните средства, в интензитета на упражнените принуда и физическо насилие, в техните времеви измерения и насочеността им. Компетентно е коментиран настъпилият общественоопасен вредоносен резултат и медикобиологичните признаци на причинените телесни увреждания на Л. Б. /счупване на главата на дясната малкопищялна кост, съчетано с мекотъканно нараняване на дясната колянна става, довело до трайно затрудняване движението на десния крак и лека телесна повреда извън обсега на очертаната съставомерност по чл.129 НК, изразяваща се в порезна рана на дясното рамо/. Проявен е професионализъм и с поставения акцент на дългогодишните приятелски отношения между подсъдимия М пострадалото лице, на мотивите и подбудите за реализираната противоправна дейност и на психофизическото състояние на нейния автор, последното от които предпоставено от загубата на лични вещи/връхната дреха и парите/, провокирано след злоупотреба с алкохол и характеризиращо се с мнителност, намалени волеви задръжки и гняв. Предопределящи налагането на наказателната санкция, са и фактите, свързани с личността на дееца, неговия социален статус, семейно положение и съдебно минало /трудово ангажиран, баща на малолетно дете, за което се грижи, осъждан с влязъл в сила съдебен акт на Плевенски РС по НОХД№966/2004г. и НОХД№887/06г. за извършени през 2001 и 2004 година престъпления по чл.216, ал.3 и чл.339 ал.1НК на наказание ГЛОБА./ Визираните фактически данни, оценени обективно и в съответствие с изискванията на чл.36 НК, са обусловили определянето на наказание за включените в обсега на съвкупността престъпни деяния-ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, с приложение института на условното осъждане, което касационната инстанция, с оглед характера и спецификата на престъплението, в което като акт на поведение се проявяват социални, психологически и индивидуални качества и особености на неговия извършител, и предвид личността на подсъдимия, намира за справедливо като вид, размер и начин на изпълнение. Подобни съображения мотивират касационната инстанция да не сподели представените аргументи в касационната жалбата за явна несправедливост на наказателната санкция и да прецени като необосновано съпровождащото го искане за връщане на делото на САС за увеличаване размера на наложеното на В. М. , наказание - лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно. Атакуваният въззивен акт е правилен и обоснован, и в гражданско-осъдителната си част. Великотърновски апелативен съд е обсъдил обективно правнозначимите за претендираната и ангажирана гражданска отговорност на подсъдимото лице факти и внимателно анализирал доказателствените средства по настоящото дело, обезпечаващи същите. Задълбочено са коментирани обстоятелствата, обуславящи формулираните изводи на въззивната инстанция относно основанието и размера на индивидуализираните обезщетения за неимуществени вреди на конституирания граждански ищец – Л. Б. Законосъобразно, в съответствие с данните по делото, обосноваващи престъпната съставомерност на инкриминираните действия на подсъдимия В възприетата правна квалификация, при съблюдаване съдържанието на разпоредбите на чл.52, вр.чл.45 ЗЗД и критериите за справедливост, са репарирани претърпените неимуществени вредоносни последици от посегателствата по чл.142а и чл.129НК. Въззивният съдебен състав е съобразил негативните емоционални преживявания, унижение и стрес при осъщественото противозаконно лишаване от свобода, изследвал е понесените физически болки и страдания от причинените на пострадалото лице телесни увреждания, преценил естеството на настъпилите в непосредствена връзка с вредоносния резултат, усложнения и съпътствуващото ги лечение, като отчитайки последвалото възстановяване, определил размера на претендираните и дължими обезщетения. Те са аргументирани убедително от въззивния съд, обезпечени от доказателствения материал по делото и не компрометират принципите за справедливост, поради което настоящият състав не намира основания за корекция в претендираната от касатора посока. По изложените съображения касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност и с оглед предоставените й процесуални възможности в съдебното производство, образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец Л. Б. , следва да остави в сила въззивния съдебен акт, с който е изменена присъда №7/19.01.2009 година на Плевенски окръжен съд, по НОХД №3/2008 година . Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №68/19.05.2009 година, постановено по ВНОХД №70/2009г., по описа на Апелативен съд-Велико Търново. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.